Банкеръ Daily

Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк", пред "БАНКЕРЪ":

Oчаквам търсенето на ипотечни кредити да продължи

Теодора Петкова е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк от 2019 година. Започва кариерата си в банката през 2002 г. като кредитен анализатор и става старши мениджър на екипа за корпоративно кредитиране през 2007-а.

От 2009 до 2015 г. тя е директор на управление "Кредитен риск", а през септември 2015 г. става директор на Международния център в Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране. Преди да оглави банката тя е член на УС и главен риск директор, както и председател на Кредитния съвет на банката, на Комитета по провизиране и реструктуриране и член на Кредитния комитет.

Теодора Петкова е член на Надзорния съвет на УниКредит Кънсюмър Файненсинг и има многогодишен опит като член на Борда на директорите на УниКредит Факторинг. Тя е магистър по финанси от УНСС и има Global Executive MBA от Carlson Business School на University of Minnesota и от Vienna University of Economics and Business.

 

Г-жо Петкова, "Уникредит Булбанк" успя да запази водещата си позиция на банка с най-големи активи през 2020 година. Какъв е вашият прочит на резултатите на ръководената от вас банка и на сектора като цяло през пандемичната година?

- Резултатите на банковия сектор на страната са отражение на всичко, което се случва не само в българската икономика, но и в световен мащаб. От друга страна, когато говоря за резултатите на УниКредит Булбанк, няма как да не отчета, че банката приключи годината с размер на активите, който обезпечи първото ни място в тази класация. Това ни радва, но и ни задължава, тъй като размерът на банката се асоциира със стабилност и доверие. 

Мисля също, че това е само един от показателите, който индикира успешно приключване на годината. Освен номер 1 по активи, ние сме банката с най-добри показатели по отношение на ефективност на разходите. Освен това нивото ни на капитализация е доста над средното и имаме изключително добра ликвидност. 

Банковият сектор у нас като цяло се справи доста добре в тази извънредна обстановка. Когато говорим за нивото на капитализация в сектора, трябва да отчетем и печалбата, която регулаторите  - съвсем логично, очакват да бъде капитализирана. В такъв случай капиталовото ниво на сектора би било над 23%. Банките влязоха в кризата с отлични показатели и приключват 2020 г. стабилно. 

Същевременно в резултатите и на банковия сектор, и на "УниКредит Булбанк" намери отражение и фактът, че сме финансов партньор на реалния бизнес и на домакинствата. В условията на криза регулаторите очакват, че ние много пруденциално ще отчетем възможността голяма част от клиентите ни да имат затруднения в плащанията и ще вземем под внимание променящите се негативни макроикономически показатели. Всъщност финансовият сектор съвсем дисциплинирано обезпечи резултатите си с провизии, за да посрещне вероятности от неплащане след излизането от мораториума по кредитите. 

Няма как да не отчета, че през 2020 г. банковият сектор направи допълнителни оперативни и капиталови разходи, за да се пригоди към новата реалност и новия начин за правене на бизнес. От една страна, вътрешно дигитализирахме процесите си, а от друга – създадохме възможност за клиентите да банкират безопасно от вкъщи. Това доведе и до допълнителни инвестиции, които да осигурят сигурността на процесите. 

Оптимистични ли са прогнозите ви за 2021-ва?  

- През тази година има умерен оптимизъм. Искрено се надявам, че рисковете пред икономиката, които са свързани със същественото забавяне в битката с пандемията, заради забавената ваксинация, няма да се сбъднат.  

Банковият сектор продължава да работи на печалба, макар и свиваща се. Ще успее ли да я съхрани в следващите месеци или може да излезе и на загуба?

- И като клиент, и като банкер трябва да кажа, че е изключително важно банковият сектор да е стабилен и да генерира положителни резултати. "УниКредит Булбанк" изключително внимателно оцени риска от неплащане след излизането от мораториума. Ако и колегите ни от другите банки са подходили по този начин очаквам, че вече сме акумулирали големия шок и негативите в резултатите си за миналата година. Като че ли банките се научиха да работят в условия на предизвикателства от гледна точка както на приходите, така и на разходите, а и на печалбата. В условия на криза сякаш свикнахме да се адаптираме. Банковият сектор е в състояние, в което възвръщаемостта на капитала е по-голяма от цената на капитала. В Европа е доста различно, тъй като две трети от банките не са в тази ситуация.

Споменахте заделянето на провизии и изтичането на мораториума. Приблизително каква част от клиентите ви, които са се възползвали от отсрочката, няма да успеят да се върнат към редовното обслужване на кредитите?

- Общият дял от портфейла ни, който попадна под първата вълна на мораториума, е съпоставим с общото ниво за банковата система. Малко над 8 млрд. лв. е размерът на отсрочените кредити в банковата система. Едноцифрен е процентът на клиенти включили се във втората вълна на мораториума без да са били ползватели на облекчени мерки през първата фаза. Тоест това са бизнес клиентите и домакинствата, които са в риск. Хубавото е, че голяма част от нашия портфейл вече е излязъл от мораториум. Също така заявленията с искане за отсрочка вече са незначителен брой, въпреки че срокът за подаването им изтича на 31 март. 

Огромната част от експозициите, които излизат от мораториум, успяват да посрещат плащанията. Говорим за около 10-11%, които имат затруднения. Тези затруднения всъщност се изразяват в закъснения до 30 дни. Някои клиенти споделят, че това се дължи на загуба на навици да погасяват навреме. След напомняне от страна на банката те възстановяват плащанията си. Все пак мисля, че едни 10% са минимумът експозиции, които няма да могат да се върнат към нормално плащане. Така или иначе, извън мораториума ние имаме индивидуален подход към всеки клиент и сме готови да дискутираме най-добрата възможност за него, стига да е съобразена с предписанията, които имаме от регулатора за оценката на риска и отразяването им във финансовите ни резултати.

Това автоматично ни препраща към темата за регулациите. "УниКредит Булбанк" вече е една от българските банки под прекия надзор на Европейската централна банка. Тя твърди, че оказва натиск за намаляването на необслужваните кредити. Изострен ли е диалогът, има ли някакви конкретни предписания към българския банков сектор?

- Регулациите за справяне с необслужваните кредити всъщност са отпреди няколко години, по-конкретно от 2016 година. Още тогава ние, като част от групата "УниКредит", която е под надзора на ЕЦБ, имахме стратегия, с която да отговорим на изискванията на регулатора. Очакванията на ЕЦБ не са променили и те са, че при дял на необслужваните експозиции над 5%, е необходимо да се прилага споменатата стратегия. Така че количествените изисквания на регулатора остават и неговото очакване е, че банките ще имат ясна стратегия за справяне с необслужваните експозиции. 

Съвсем логично е кредитният риск да бъде едно от основните притеснения на регулатора при условие, че в световен мащаб банките минаха през необходимост да са част от решението на кризата. Редно е да спомене, че регулаторите ни дадоха инструмент за това - например облекченото третиране при мораториума. 

В България доста добре си научихме урока как да се справяме проактивно с необслужваните експозиции. Затова не срещаме никаква допълнителна преса от страна на регулатора. По-скоро очакванията са да съблюдаваме техните политики, както по отношение на необслужваните кредити, така и на новата политика, която е свързана с отпускането на нови заеми и техния мониторинг. 

Да, но на европейско равнище се предлагат стратегии за намаляване на "лошите заеми". Как гледате на идеята за създаване на национални дружества за управление на активите, която е част от тези стратегии?

Мисля, че това е свързано с притесненията на регулатора за ефекта на необслужваните експозиции върху стабилността на банките в Европейския съюз. Търсят се варианти за бързо подпомагане на банките в Европа. Това обаче по-скоро се отнася за икономиките, в които както отбелязах, възвръщаемостта на капитала е по-малка, отколкото цената му. Натрупването на необслужвани експозиции, от една страна, ще бъде свързано с допълнителни разходи за банките, а от друга, съществено ще влоши тяхната възможност да участват като активен партньор на бизнеса в процеса по възстановяване. Затова се търсят възможности. 

Не мисля, че за България е необходимо такова подпомагане. Ние минахме през ситуация, при която банковият сектор беше с 20% дял на необслужвани експозиции. Към края на 2020 г. този дял падна до 8.2%. Ако елиминираме отписванията, които секторът е направил, делът е около 9.4%, но при доста високо ниво на капитализация. През годините банките успяха да реализират доста добри схеми и вътрешни модели за намаляване на риска. В момента, в който пазара го позволи, отново ще има възможност и за продажби на портфейли. 

Като цяло прогнозите са за забавяне на ръста на кредитирането. На кои сегменти залагате, за да поддържате кредитния поток? 

Заради безпрецедентна криза се стовари върху всички ни и в човешки, и в бизнес план, моите очаквания за изминалата година бяха кредитирането да се забави. Очаквах, че тогава ще се намали рискът и клиентите ни ще са доста по-консервативни. Но не видяхме забавяне в кредитирането. Тази година банките остават част от решението на кризата и ще опитаме да подкрепим клиентите си с оборотен капитал в труден момент. Ние сме отворени за бизнес и позицията ни е, че трябва да сме катализатори на възстановяването. Не правим компромиси с риска, но и нямаме забрани да кредитираме сектори. Дори и сектор "Туризъм", който е най-силно засегнат от кризата, е в списъка ни с клиенти, които разглеждаме за финансиране. Очаквам да продължи търсенето на ипотечни кредити. Потребителското кредитиране като дял от БВП достигна своя относителен връх. Не мисля, че темповете на ръст ще бъдат толкова големи при него. Надявам се бизнесът да започне да реализира проектите, които временно беше сложил на пауза. 

Някои европейски банки вече отчитат като проблем натрупването на "предпазни спестявания" под формата депозити и налагат отрицателни лихви. Подобни тенденции има и при бизнес влоговете у нас. Да очакваме ли негативни лихвени проценти и по депозитите на домакинствата?

- Истината е, че новото нормално и новите условия, при които ще правим бизнес, са такива. Нивото на спестяванията в банките както в България, така и в редица други европейски страни, е много високо. Към днешна дата 59% от БВП е под формата на депозити в банките. 

В кризисната 2020 г. размерът на депозитите в банковата система нарасна с около 10%. Но колкото е по-голяма несигурността, толкова повече бизнесът и домакинствата са склонни да спестяват. За банките ликвидността е разход. Освен в депозитната база, ликвидността нарасна и заради това, че в условията на криза регулаторът логично наложи допълнителни ограничения за пласирането на ликвидност. Банките вече нямат алтернативни нискорискови възможности за пласиране на ликвидност. 

Сега размерът на свръхрезервите, които банковата система поддържа в БНБ са огромни. Те също имат своята цена и тя не е тайна за никого. Така че поддържането на тази свръхликвидност за нас представлява съществен разход.  Банките все пак сме бизнес, макар и силно регулиран и с допълнителни отговорности, така че трябва да оптимизираме разходите си. 

За клиентите, които са физически  лица, бих казала, че това би се случило при нива на депозити, за които банките са гарант, че депозантите са добре обезпечени. Също така и при условията на добре представена алтернатива. Но откровено казано, не го изключвам.

Благодаря ви за този разговор!

Разговора води Атанаси Петров

Facebook logo
Бъдете с нас и във