Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Оценката на активите е скъпо удоволствие

Оценката на качеството на банковите активи трябва да измие съмненията в устойчивосттафхна банковата система.

Оценката на качеството на банковите активи у нас реално ще се извърши от края на март до края на юни следващата година. Но подготовката на този процес ще започне още в началото на 2016-а.

Очакванията са до края на октомври или най-късно до средата на ноември БНБ да избере консултанта по процедурата измежду тримата кандидати, които заявиха, че ще участват в обявения търг  - "Мазарс", "Оливър Уайман" и "Делойт България". В банковите среди се коментира, че вероятно това ще бъде "Оливър Уайман". Вестник "БАНКЕРЪ" вече писа преди седмица, че БНБ отвори техническите предложения на кандидатите.

Оценката на тази документация до голяма степен ще предопредели крайния победител, защото тя формира 70% от окончателния резултат. Някои пък коментират, че на първо четене най-добре стояло предложението на "Мазарс". Такива твърдения се чуха след проведената на 28 септември среща на управителя на БНБ Димитър Радев с членовете на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Както бе обявено в нарочно прессъобщение, на нея са обсъждани именно въпроси, свързани с организацията и подготовката на предстоящия през 2016 г. преглед на качеството на активите на банките у нас. Това е може би най-важното начинание за банковия ни сектор след  приватизацията му,  започнала през 1997-а и приключила през 2003 г. - и като мащаби, и като цена, и най-вече като ефект за банковата система у нас. Защото ефектът от проверката на качеството на активите ще се усети години напред. Но да караме по ред.

Мащабите и методиката

на процедурата. Едва ли на детайлна оценка ще бъдат подложени всички активи на двадесет и двете банки в страната -  общият им размер към средата на 2015-а е около 82 млрд. лева. Активите на клоновете на петте чуждестранни банки у нас няма да бъдат включени в проверката. 

Ясно е, че оценката ще стане по методиката, разработена и вече използвана от Европейската централна банка. Тя обаче задава само общата рамка. Най-съществената задача  на консултанта, който предстои да бъде избран, е да помогне на БНБ да адаптира  рамката в детайли към българските реалности. Тук специалистите твърдят, че е много важно какви граници на същественост ще бъдат определени в методиката. Зад това понятие се крият много важни елементи  на оценката, свързани със спецификата на всяка от банките. Става дума за следното. Очевидно не може да се твърди, че бизнес профилът примерно на  "УниКредит Булбанк" и този на "Банка ДСК" са еднакви. Първата е ориентирана предимно към корпоративни клиенти,  втората по традиция обслужва най-вече гражданите. Та в случая праговете на същественост най-общо означават следното: ако  потребителските заеми формират над 30% от кредитния портфейл на банката,  проверява се качеството на 70% от този кредитен портфейл. Освен това, ако вътре в условната група на потребителските кредити тези за суми между 5 хил.  и 10  хил. лв. са над 30 %, на тях ще им бъде обърнато по-специално внимание.

Оценката ще става по

много по-строги критерии

отколкото са прилаганите до момента у нас за класифициране на някои банкови активи. Това се отнася най-вече за преструктурираните кредити. Не е тайна, че у нас от доста време се практикува когато получателят на един заем се затруднява с обслужването му, банката, която му го е отпуснала,  да го разсрочва, предоговаря, понякога многократно. Така поне по документи този кредит се води без просрочия, за да не се налага по него да се заделят големи провизии. Това се случва най-вече със задълженията на големите корпоративни клиенти. Не са изключения случаите, при които кредити са разсрочвани или преструктурирани по някакъв начин повече от пет пъти, и въпреки това по тях не са начислени провизии. Според одитора от "Муур Стивънс България" Стефан Ненов сега, при оценката на качеството на активите, подобни заеми ще бъдат класифицирани като проблемни и в зависимост от обезпечението по тях ще бъдат начислени провизии от 50 до 100% от размера.

Като стана дума за обезпеченията, тяхната стойност също ще бъде преоценена, което в 99% от случаите ще означава намаление. А това ще доведе до нови допълнителни провизии, които ще рефлектират в намаляване на финансовия резултат на банките, а в някои случаи и ще "изяде" част от капитала им.

Цената на оценката

или какво ще струва цялата тази процедура на българския банков сектор също не е маловажен въпрос. Още отсега е ясно, че това е скъпо упражнение, защото освен че БНБ ще плати на консултанта си, и всяка от  банките ще трябва да плати на оценяващите я компании. Колко,  скъпо ли ще е?  Всичко зависи от размера на банката и от обхвата  на оценката, която ще й бъде направена. Представа за цената, която една голяма банка ще трябва да плати, можем да получим от случилото с КТБ. Нейните активи от 6 млрд. лв. бяха подложени на точно такава оценка, каквато сега предстои на всички банки в България. Именно за нея трите одиторски компании взеха около 2 млн. евро. Ако екстраполираме тази сума спрямо останалите банки съобразно размерите им, грубите изчисления показват, че оценката на активите за цялата банкова система ще струва около 20 млн. евро, или около 40 млн. лева. Наистина на фона на активи от 82 млрд. лв. тази сума не изглежда голяма. Но тя трябва да се сравнява с финансовия резултат на банковата система, защото въпросните 40 млн. лв.,  ако наистина са толкова, ще са директен разход и с него ще се намали финансовият резултат на банковия сектор преди облагане с данъци. За 2014-а сумата е 838 млн. лева. С други думи, около 5% от него ще бъдат изядени.

И веднага да въведем още едно условие - че след оценката на активите ще се наложат допълнителни провизии, и финансовият резултат на банковия сектор за 2016-а  най-вероятно ще бъде силно редуциран. Да не говорим, че секторът може като цяло да излезе и на загуба.

Заради всички тези непредвидими ефекти

банките са крайно предпазливи

в действията си, докато очакват оценката. Според управляващия съдружник на одиторската компания "Ърнст енд Янг" Николай Гърнев сегашната сдържаност при кредитирането, която показват  банките у нас, е свързана и с предстоящия преглед на качеството на активите. "Същото се случи и в Европа преди извършването на прегледа на качеството на активите. Там банките просто спряха да кредитират. Това тяхно поведение бе очаквано, затова още когато започна да се подготвя прегледът на качеството на активите в Европа, срещу него се появиха много критики от рода дали сега е времето да се провежда такъв преглед, при положение че Европа излиза от рецесията и ръстът на икономиката й трябва да бъде подкрепен от с по-активна кредитна дейност от страна на банките. Затова смятам, че е нормално и нашите банки да са  предпазливи в момента, защото проверката на качеството на активите може да покаже необходимост от допълнителен капитал, който трябва да бъде намерен отнякъде", коментира Гърнев по време на срещата на ръководството на Института на дипломираните експерт-счетоводители с журналисти.

Впрочем българските банкери предупредиха, че е възможен и такъв негативен за икономиката ефект още преди близо година, когато от президентството хвърлиха в общественото пространство тази идея и тя бе прегърната от всички политически сили. Но  тази оценка при определени обстоятелства може да има и негативни последици за държавната хазна. Това не е изключено. Дали примерно при оценката на активите в Европа банките не са били длъжни да заделят провизии по притежаваните от тях държавни ценни книжа на Испания, чийто рейтинг от "Стандард енд Пуърс" за 2014-а е BBB? И какво би трябвало да се случи при оценката на българските държавни ценни книжа, чийто кредитен рейтинг пак според  "Стандард енд Пуърс" е два пъти по-нисък от испанските? Вярно е, че според надзорните методики държавните ценни книжа на всяка една държава се оценяват с нулев риск, ако са закупени от местни банки. Този актив нито се провизира, нито се заделя капитал за него. Но това е по общо приетите надзорни методики. Но в нашия случай става дума за  специално изработена, чрез която трябва да се оцени състоянието на банките при екстремни условия. В този смисъл най-правилна характеристика на предстоящата оценка на активите даде председателят на "Делойт България" Васко Райчев: "Методологията по оценката на активите се базира на методологията за счетоводна отчетност, но е различна от нея. Затова резултатите от оценката на активите могат да са по-различни от счетоводните резултати, отчитани от банките. Не трябва да забравяме, че крайната цел на провеждането на оценката качеството на активите е да се моделира стрес тест за българските банки. Стрес тестовете са моделиране на ситуации за всяка една банка, за да се прецени доколко те ще издържат в една негативна среда и от какъв допълнителен капитал имат нужда, за да се справят в една такава негативна обстановка. Това е нужно, за да може мениджърите на тези банки да разработят стратегии за намиране на нужния капитал и да са подготвени за възможните изненади при влошаването на пазарната конюнктура. Стрес тестовете са крайната цел. Оценката на активите обслужва тази цел, за да бъде създадена сравнителна база за оценката на отделните банки", коментира Васко Райчев.

Очевидно предстоящата оценка на качеството на активите е едно мащабно, сложно и скъпоструващо упражнение, с доста противоречив ефект върху икономиката ни в близко бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във