Банкеръ Weekly

Догодина сме на мониторинг от Съвета на Европа за степента на децентрализация на държавното управление

Общините са оставени насаме с корона кризата

Правителството централизира и Съвета по децентрализацията

Силвия Георгиева (вляво) и нейните колеги от УС на НСОРБ са убедени, че централната власт трябва да даде по-широки права на местната и да остави повече местни приходи при нея.

Грубият фискализъм и авторитарното ръководство на държавата още от времето на финансовия „Гуру” Симеон Дянков не са новина. Но когато един консултативен орган, създаден да разчиства пътя на местното самоуправление, не се е събирал вече пета година, вместо да го прави 3-4 пъти годишно, това звучи скандално.

Новото развитие е в това, че дори и в извънредната ситуация, породена от корона пандемията, общините са оставени без контакт с централната власт. Нещо повече – разходите, които те правят, не се възмездяват по никакъв начин от хазната, която ги натиска да вдигат данъци и такси, за да ги посрещнат.

Съветът по децентрализация

е заседавал последно през м. януари 2016 година. Говорим за постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет. Той е създаден с ПМС, именно за да представя експертните позиции по различни аспекти на политиките, свързани с децентрализацията на държавното управление.

ЕС-прегръдката обаче се затяга. През 2021 г. за България предстои мониторинг на Съвета на Европа за степента на децентрализация на държавното управление. „Предходния такъв мониторинг беше през 2011 г. и ние сме загрижени, държавата трябва да отчете изпълнението на препоръките от предходния доклад, а те не бяха маловажни. На практика през последните 4 години от десетгодишния период Съветът по децентрализация не е функционирал”. Това заяви специално за „БАНКЕРЪ” Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.

На 19 май Управителния съвет на НСОРБ проведе работна среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството и част от политическия кабинет и въпросът за функционирането на Съвета по децентрализация, който се председателства от МРРБ, беше поставен. Всъщност тематичните акценти бяха два: подготовка на нова Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2020-2025 г. и обсъждане на аспектите на децентрализацията като шанс за социално-икономическо възстановяване на общините в условията на световната криза.

„Смятаме за уместно ежегодно да бъде правен анализ на напредъка по изпълнението на Програмата и предлагаме членовете на този консултативен орган да заседават поне 3-4 пъти годишно. Това ще даде възможност своевременно да бъдат правени препоръки, при констатиране на забавяния или неизпълнение на Стратегията. Ние също така намираме за удачно, мониторинговият доклад за напредъка по Стратегията за децентрализация да бъде  изготвян от независим екип.”, каза още Георгиева.

В сферата на фискалната децентрализация

НСОРБ ще настоява

за споделяне на част от преките данъци с държавата, за пълно обхващане на всички недвижими имоти в данъчното облагане, за оптимизиране на критериите за достъп на общините до общата изравнителна субсидия. Важен приоритет за местната власт е разширяването на възможностите на общините да стимулират местното икономическо развитие и да привличат инвеститори.

Важно изискване на ръководството на НСОРБ към представителите на организацията ни в Съвета по децентрализация, е в новата Програма за изпълнение, да бъдат залагани само мерки, които имат реално и съществено отношение към децентрализацията на управлението. Не по-малко важно е мерките и дейностите, които бъдат заложени в програмата да могат да бъдат финансирани от бъдещите оперативни програми – т.е. да бъдат финансово обезпечени.

НСОРБ има готовност да представи пред членовете на Съвета своя анализ за влиянието на кризата върху общинските бюджети и изготвения пакет от краткосрочни и средносрочни мерки, които са обвързани с процеса на децентрализация. Само един пример:

работата на общинските кризисни щабове

през последните месеци, показа дефицит в координацията между регионалните структури с централната власт. Тяхното място трябва да се преосмисли, за да могат да бъдат адекватни в кризисни ситуации. Кметът ръководи общинския кризисен щаб, в който влизат представители на регионалните структури на МЗ /РЗИ/, на МВР и други органи. Всяко свое решение, обаче, те трябва да съгласуват с централното ръководство, а един от важните фактори при вземане на решения в условията на криза е факторът „време“. Поради тези причини кметовете получаваха информация за лицата, които трябва да бъдат поставени в изолация след 3 до 5 дни. В същото това време те са имали контакти с много хора и са разпространили заразата. Смисълът на взаимните действия на институции от различни нива е в ефективността от действията, а не просто в упражняването на правомощия.

В момента доминира виждането, че данъците от дейност трябва да отиват в държавата, а данъците от имущество – в общините (с малки изключения). Да, но

този подход стимулира прекомерното застрояване по Черноморието,

например. Ако до вчера привличането на инвеститор е било свързвано главно с интереса на общината някой да си построи сградите на територията, за да си плаща тук данъците, днес за общината е важен икономическия профил на инвестициите, какви работни места ще се отварят, защото те определят и образователната структура на общината, те могат да са стимул за привлекателността на региона.

От друга страна, общината се грижи за цялата инфраструктура, създава условията за работа на този бизнес, за подобряване живота на работещите в този бизнес, осигурява административното обслужване, промотира региона и деловите му възможности и е редно тя да има дял, макар и минимален, от приноса на този бизнес в хазната.

Според анализ на НСОРБ  само 13 % от общините са си позволили лукса

да повишат ставките на местните данъци.

Повечето общини прилагат единна ставка за данък недмижим имот, независимо от вида на имота (жилищен или нежилищен) или от собствеността (на физически или на юридически лица).

В 1/3 от общините данъкът върху възмездното придобиване на имущество е в максималния размер – 3%. 89% от общините „замразяват“ размерите на имуществения компонент на Данъка върху превозните средства на равнищата от предходната година. Запазва се тенденцията да определят близки до минимума размери на екологичния компонент на формулата.

При определяне размера на такса битови отпадъци общините продължават да използват данъчната оценка като основа, но 69% от тях вече предлагат и алтернативни варианти – на база количество, като определена цена на съд/контейнер.

92% от общините са  предприели промени в таксата „битови отпадъци“– някои в посока увеличаване, други в посока диференциране (по видове имоти, данъчно задължени лица или населени места), трети са въвели и двата вида промени.

За поредна година

общините не правят значителни промени

както в подхода на определяне, така и в размерите на социално значимите такси (за детски градини и ясли, за домашен социален патронаж). Там, където има увеличение, то е основано на нарастващи разходи заради по-високите нормативни изисквания. Повечето общини продължават да търсят решения на демографските проблеми чрез т.нар. социални такси, или чрез по – пълното обхващане на децата в системата на образованието.

За нас е важно след извънредното положение и в резултат на общата стагнация да не стане така, че голяма част от общините да се окажат в списъка за оздравяване, казва Георгиева. В рамките на

процедурата за финансово оздравяване на общините

се предоставят безлихвени заеми, а не безвъзмездни средства. Да, законът предвижда подобна възможност по предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет да бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на заемите, но от 2016 г. до сега тази разпоредба не е прилагана.

Министерството на финансите вече разпространи официална информация, че просрочените задължения на общините към края на март 2020 г. намаляват, спрямо края на 2019 г. до близо 111 млн. лева. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във