Банкеръ Weekly

Денят на любовта между местната и законодателната власт е 24 септември

Общините искат 1 млрд. лв от данъчната пица

За три години финансовият министър Дянков яко е рязал бюджети

Орязаните държавни субсидии за общините за последните три години са на обща стойност около 1 млрд. лева. Сметката специално за БАНКЕРЪ направи експерт от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), пожелал анонимност.


След тригодишния фискален терор на министър Дянков над местната власт общините решиха да вземат нещата в свои ръце и да поискат възмездие. Те са единни в искането си: след като бъдат събрани от Националната агенция за приходите, част от подоходните данъци на физическите лица и данък печалба на фирмите, да остават на тяхно разпореждане, обясни експертът.


Тези идеи бяха подкрепени преди десетина дни от общото събрание на НСОРБ. На него бе решено да се работи изцяло за нови закони за местното самоуправление, местните данъци и местните финанси.


Най-сериозният проблем за местните бюджети през последните три години е хроничният недостиг на средства. Той е породен както от трудната събираемост на налозите по места поради кризата, която удря най-силно регионите, така и от орязването на държавните субсидии. През 2009-а Дянков отказа да плати 10% от парите за общините. През следващата година извади нови 10 на сто, което означава, че натрупаното орязване стана 20 на сто. С други думи, държавата си е икономисала всеки пети лев от регионите. През 2011-а прираст на парите от държавата към общините няма. Когато прави бюджета за тази година, финансовият министър привидно се вслуша във воплите на кметовете и си позволи една лицеприятна промяна - запази бюджета им на ниво 2011 година. Едновременно с това обаче той оряза с около 20 млн. лв. средствата за капиталови разходи на общините и ги сведе до 50 млн. лева. Липсата на пари за пътища и улици, за ремонти и строежи спря развитието по места.


Търпението на кметовете явно е свършило

Нарекохме тази година Година на разработките, каза Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението на общините. По нейно лично мнение подоходният десятък трябва да се раздели в съотношение 7:3 в полза на държавата. След това да се мине през тестов период, за да се види дали това е достатъчно за местната власт и евентуално да се търси по-смело съотношение. Според нея до 50 на сто от постъпленията от ДОД могат и трябва да остават по места. Тя изрично уточни, че това е нейно лично мнение, не иска да го натрапва и не ангажира с него сдружението на местната власт.


Има логика в тази идея, коментират финансисти. Европейска практика е част от доходите да остават в регионите, където са формирани. Неслучайно за подкрепа на местната власт и като носител на европейските идеи за децентрализация на общото събрание на общините бяха поканени председателят на Комитета на регионите в Европейския съвет Мерчедес Бресо и датският посланик Коре Ерхард Янсон. Те категорично подкрепиха исканията на кметовете.


Преди години общините събираха данъците върху доходите. Сега искаме част от тези приходи, които държавата (б. ред. - НАП) събира, да влизат в общината. Може да се започне с 10% и в годините размерът да стигне 20 на сто. Част от парите от данък печалба също трябва да отиват в общините, защото той е реализиран от местния бизнес, смята кметът на Добрич Детелина Николова.


Вестник БАНКЕРЪ си направи труда да пресметне каква част от приходите в хазната от ДОД и корпоративен данък ще се върне на общините, ако те получат 2 или 3% от десятъка, респ. 20 или 30 на сто от събраните приходи от преки данъци.


Според данни на Министерството на финансите за изпълнението на републиканския бюджет към декември 2011-а общите данъчни приходи възлизат на 16.2 млрд. лв., а само тези от преки данъци - на 3.6 млрд. - 2.2 млрд. лв. от данък общ доход и 1.4 млрд. лв. от корпоративен данък. Ако общините поискат 20-30% от 3.6 млрд. лв., това означава, че между 800 млн. и 1.1 млрд. лв. ще излязат от хазната и ще отидат в местната власт, която ще ги разпределя според нуждите си. Това ще бъде зряло решение не само от гледна точка на развитието на местното самоуправление, но и от политическа гледна точка.


Вливането на допълнителен свеж ресурс

в местните администрации е важно и за погасяването на огромния общински дълг към бизнеса. Повече от две трети от общините в България имат просрочени задължения, натрупани основно през последните две години, съобщи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова. Според нея местната власт вече е преминала критичния праг от 200 млн. лв. задължения. Финансовото министерство не изпълни поетия ангажимент да погаси част от дълговете на държавните ведомства под формата на местни данъци и такси до края на миналата година. Ние сме на един критичен праг на търпимост не само от страна на самите общини, но и от страна на бизнеса, каза Чавдарова.


Просрочието стана масова практика, повече от две трети от общините са с просрочени задължения, а преди бяха под 40 процента. Бяхме тръгнали устойчиво една-две години да държим дълговете на ниво от 70 млн. лв., но през последните две години те набъбнаха и това не може да не ни безпокои, коментира още изпълнителният директор на НСОРБ. Тъжното е, че тази картинка вече е официалното лице на всички сектори в българската икономика.


Пред БАНКЕРЪ Чавдарова заяви, че


се обмисля законова промяна

която да не позволи запорирането на общински сметки, в които има средства за услуги, събрани от гражданите. Запорът на сметки не е знак, че дадената община е в много тежко положение - има случаи, в които съдия-изпълнител блокира сметка, в която стоят 80 млн. лв. за общински услуги, заради неплатено задължение на общината към някого от 800 лв., обясни Чавдарова.


В НСОРБ са оптимисти за благоприятния изход на искането им част от приходите от косвени данъци да остава в общините. Първата стъпка, която сдружението предприе, е създаването на специални експертни комисии, които да подготвят варианти за изземване в полза на местните бюджети на част от приходите от преки данъци на хазната. Срокът за създаването на тези комисии е до 9 март, когато ще бъдат гласувани на управителен съвет на сдружението.


Вариантите, които експертите ще представят, трябва да бъдат внимателно и широко обсъдени от кметовете, за да може на 24 септември тази година НСОРБ да излезе с единно становище на срещата си със законодателната власт, каза специално за БАНКЕРЪ Гинка Чавдарова.


В НСОРБ вече наричат тази дата Денят на любовта.


nbsp;


nbsp;


Според кмета на Добрич Детелина Николова може да се мисли за въвеждане на данък върху земеделската земя. Идеята среща подкрепа сред нейни колеги. Сега общините разчитат основно на приходи от продажба на имоти, а собствеността осигурява икономическото развитие и трябва да се пази, коментира тя.


Данък върху земеделската земя за последен път беше предложен от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в края на миналата година.


А този данък беше записан още през 2008 г. в Програмата за развитие на селското стопанство за 2009-2013 година.


Разпокъсаността на нивите е една от основните спънки за развитие на земеделието у нас, сочеха изводите на експертите, написали програмата. Облагането с данък ще помогне за по-бързото окрупняване на парцелите, мотивираха се те. Задължението да плащат данък ще подтикне много от хората, които не ползват земята си, да я продадат или да я отдадат под наем. Проблемът е, че досега не се е намерило правителство, което да се осмели да въведе подобен данък. Едва ли в последната година от мандата си кабинетът на ГЕРБ ще се присъедини към подобна идея.


nbsp;


Георги Ангелов: Да не се прекалява

Децентрализацията дава възможности на общините да инвестират повече, коментира Георги Ангелов от Институт Отворено общество в доклада си Влияние на икономическата криза върху местните власти. Централно разпределяните капиталови инвестиции са лесна цел за орязване от правителството, предупреждава той, индиректно подкрепяйки желанието за по-голяма финансова самостоятелност на общините. Местните бюджети не бива да са твърде зависими от твърде променливите приходи (корпоративни данъци, данъци върху продажби на имоти), но общините все пак е добре да получават дял от тези приходи, смята Ангелов. Той препоръчва да се засили ролята на еврофондовете и кофинансирането, както и публично-частното партньорство, за да се насърчат частните инвестиции по места.


От гледна точка на ефективното управление на ресурсите той сочи за пример сливането на общини в ЕС. В Дания броят им от 271 (приблизително, колкото са у нас - 268) се е свил на деветдесет и осем. Във Финландия от 447 са станали 348, в Гърция от 1034 - на 325, а в Латвия от 500 - на 118. В Грузия броят на общините се е сринал от 985 на шестдесет и четири.

Facebook logo
Бъдете с нас и във