Банкеръ Daily

Финансов дневник

Нулевият ДДС за хляба втаса за хлебарите

Най-после коалицията на „промяната” измъти дълго чаканите мерки за борба с инфлацията. Те са на принципа – за всекиго по нещо, като на Новогодишна лотария. Има и за ядящите предимно хляб, и за пенсионерите, и за шофьорите, и за бизнеса... Нека се вгледаме в някои от най-шумно прокламираните мерки.

Хлябът. Без ДДС.

Това е заветната мечта на социалистите. Вече освен бирата и виното, които са с 9% ДДС, косвения налог върху насъщния няма да се плаща. Спорно е дали и до колко това ще намали крайната цена за потребителите. Най-новата история показа, че при намален до 9% ДДС за ресторантьорите цените се вдигнаха двойно. Най-вероятно 20% ще облекчат хлебарите и сладкарите, а дали те ще споделят някаква част от икономията с ядящите тесто предстои да видим. Това едва ли ще стане, но пък Корнелия Нинова ще има правото да ги обвини в спекула. А „спекула” при свободен и нерегулиран пазар на дадена стока е нонсенс.

Пенсиите ще подскочат с 20 на сто 

от първи юли - нечуван досега процент. 

Така щели да заместят компенсациите за Ковид-а. Нека да видим какво показват сметките при сегашната минимална пенсия от 370 лв. - след скока тя ще достигне 467 лева. В този ръст от около 100 лева 60 лв. са прословутите и уж временни Ковид-добавки от 60 лева. Както се казва - веднъж даденото не може да се отнеме, камо ли на хората от третата възраст. Като извадим тези 60 лв., остава добавка от около 40 лева. Това е грубо към 9% ръст. Е да де, но ако сравним този "доход" с годишната инфлация – около 14.5 на сто, то тогава старците губят битката с поскъпването на живота с близо 6 процента. Така че обещанието, че от 1 октомври всички пенсии ще бъдат актуализирани, едва ли топли кой знае колко.

Друга мярка пък 

се е прицелила в шофьорите

Те ще могат да икономисват 25 ст. на литър за масовите горива - бензин 95Н, дизел и метан - в рамките на потребление на 50 литра месечно.

Много икономисти и финансисти предупреждават, че мерки като изброените не са анти-, а са проинфлационни.  

"Всички фискални стимули увеличават инфлацията. Големият проблем в България е, че има огромна разлика между тези, които потребяват малко гориво и тези, които потребяват много. Когато намалите ДДС и акцизи, подпомагате 20 пъти повече по-заможните. Това е проинфлационна мярка. Като намалите приходите от данъци, трябва да ги компенсирате - да увеличите друг данък, да намалите разходите или да вземете пари назаем", обясни доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН.

"Може да разделим мерките на 3 групи - социални; мерки вследствие на натиск от определени групи; антиинфлационни мерки. За съжаление, виждаме почти пълна липса на антиинфлационни мерки. Сериозна част от мерките ще добавят инфлационен натиск", каза икономистът Юлиан Войнов.

Правителството обаче се надпреварва да докаже, че тези 2 млрд. лв., които ще бъдат разхвърляни, няма да увеличат дефицита. Те били предварително спечелени от допълнителни приходи в бюджета. Но от началото на годината по последни данни бюджетният излишък е 900 млн. лева. Като можем да се досетим за източниците му – данъци и и акцизи върху рекордно скъпите енергоизточници и износът на оръжия.

Вътрешната (в коалицията) и същинската опозиция обаче обвиняват властта в популизъм. Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански (ИТН) определи голяма част от мерките като маркетинг към гражданите, добре направена опаковка. „Не са важни избирателите, а човешките съдби”, коментира той.

Деница Сачева от ГЕРБ дори нарече мерките „опаковка без съдържание”. Тя смята, че ДДС трябва да се намали тотално за всички стоки и услуги, а не само за избрани, под натиска на определен бранш.

По отношение на отоплението 

се предвижда в срок от една година ДДС за парно и топла вода да бъде 9%. Ще бъде намален също на 9% ДДС за природен газ за крайни потребители/битови нужди за срок от 1 година. Освобождава се от акциз ел.енергията, природния газ, метана.

В подкрепа на семействата с деца, като дългосрочна мярка се предвижда да бъде увеличен размерът на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, като ще бъде дадена възможност да се ползва на всеки три месеца през годината.

Пакетът от антикризисни мерки 

за малкият и среден бизнес 

включва увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. (засега се предвижда това да стане от 1 януари 2023 г.); свръхпечалбите от производство на електрическа енергия ще се облагат с цел компенсиране на небитовите потребители; общият размер на електронните ваучери ще бъде увеличен до 1.2 млрд. лв.; лихвата за просрочени плащания към държавата, общините и към доставчиците на комунални услуги ще се намали до 8% и т.н.

Ще бъде отправена препоръка до КЕВР за две ставки за ток, вода, парно и газ, базирани на консумацията за едно домакинство, като целта е да се въведе намалена тарифа при по-ниско потребление. Издателите на книги ще продължат да се възползват от намалената на 9%  ставка на ДДС. 

По-голямата част от мерките ще бъдат уредени 

при предстоящата актуализация на бюджета в средата на тази година, като ще бъдат предвидени конкретните срокове за влизане в сила и изпълнение. Ще бъдат изработени и необходимите законодателни промени.

Парите от кражбите отиват при хората, подчерта премиерът Кирил Петков на брифинг.

"В спор и в диалог, четирите партии заставаме пред обществото обединени за решаване на най-важните въпроси в държавата - инфлация, цени и доходи. Излизаме пред вас с план за решение на тези въпроси". Това каза министърът на икономиката Корнелия Нинова. Тя отбеляза, че много рядко в политиката се случва да има едно решение, което да помага едновременно на всички граждани, а в този план имало такива решения, например - нулевата ДДС ставка за хляба.

Станислав Балабанов от ИТН подчерта, че в момент на криза най-важни са хората - българските граждани, защото "те са нашият работодател". "За съжаление предишните управляващи ни оставиха много тежко наследство. В последните 12 години кражбите да били безогледни", припомни той.

Част от мерките изискват законодателни промени, те ще бъдат включени като част от актуализацията на бюджета. Голяма част от мерките влизат в сила от 1 юли до края на годината, а друга част на мерките ще са в сила от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г., обясни министърът на финансите Асен Василев.

"За пореден път показваме, че това правителство има добра икономическа мисъл, справяме се с кризата, бъдете спокойни, българското правителство и тази коалиция ще успеем заедно да преминем през тази криза. На всички, които се страхуват как и какво ще се случи, този пакет гарантира, че стандартът на живот на българите, ще бъде запазен", добави в заключение на брифинга за мерките премиерът Петков.

А това чувство едва ли ще напусне душите на българите след обявените в голямата си част спорни мерки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във