Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Нови правила за преструктуриране на кредитните институции

След като внесе законопроект с най-сериозните от години промени в Закона за кредитните институции, кабинетът продължава ремонта на банковата регулация с корекции на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. 

Хармонизирането със секторните правила на Европейския съюз ще въведе у нас изискванията на Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (Директива (ЕС) 2019/879).

 

Промените са насочени към създаване на гаранции, че институциите разполагат с достатъчен капацитет за покриване на загуби и рекапитализация. Целта е в случай на преструктуриране и непосредствено след него да остане способност за изпълняване на критичните функции, без да се излагат на риск публичните финанси и финансовата стабилност.

Основните измененията и допълненията са по отношение на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения като инструменти за споделяне на загубите. Съобразени са различните хипотези, в които Българската народна банка (БНБ) или Комисията за финансов надзор (КФН),

упражняват функцията си на орган за преструктуриране

на ниво група, дъщерно дружество или значим клон.

Минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения са определени като процентен дял от общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция на съответния субект, като субектите на регулацията следва да спазват нивата, произтичащи и от двете мерки.

Уредбата е диференцирана според вида на субекта, като са установени правомощия на органа за преструктуриране да прилага корекции при изчисляването на процентния дял, както и специфични изисквания спрямо конкретни групи субекти. Във връзка с критериите за приемливост на задълженията, включени в обхвата на инструмента за споделяне на загуби, са въведени понятията „задължения, които споделят загуби“ и „подчинени приемливи задължения“, а дефиницията на понятието „приемливи задължения“ е изменена.

Предвидени са 

облекчени правила за институции след преструктуриране,

като за определен срок бъдат освободени от прилагането на съответните мерки. Въвежда се и засилена защита на непрофесионалните клиенти при продажба на подчинени приемливи задължения. Установено е изискване за минималната номинална стойност на инструмента за споделяне на загуби в размер левовата равностойност на 50 000 лв., когато инструментите от посочената категория се продават на непрофесионален клиент. Контролът за спазване на ограниченията се предоставя на КФН като орган, осъществяващ надзор на пазарното поведение.

Постигането на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения ще става поетапно за различните финансови институции. Органът за преструктуриране

ще определя междинни целеви нива за натрупване,

които да бъдат постигнати в преходни периоди в рамките на крайния срок – 1 януари 2024 година. Предвидена е и възможност органът за преструктуриране да определя и по-дълъг преходен период, както и да променя планираните минимални изисквания за периоди, в които да бъдат достигнати.

Синхронизира се процедурата по изготвяне и приемане на планове за преструктуриране с по-прецизната уредба на стратегиите за преструктуриране. Прецизиран е и режимът за отстраняването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране. 

Установяват се нови правомощия на органите за преструктуриране. Те ще могат да налагат забрана на институция или дружество да извършва разпределения над максималната сума за разпределяне, както и да предприемат мерки за отстраняване на нарушения. Въз основа на тях ще бъде извършвана съвместна оценка дали институцията е проблемна, или има вероятност да стане такава.

С цел прозрачност на финансовите институции са установява задължения за отчетност, предоставяне на минимално задължителната информация,

включително публично оповестяване на част от нея.

Става въпрос за размера на собствения капитал, нивата на приемливите задължения и задълженията, които споделят загуби, тяхната структура, включително падежния им профил и реда им при производство по несъстоятелност.

Във връзка с упражняването на правомощието на органа за преструктуриране за спиране на изпълнението е предвидено ново задължение за финансовите институции - да включат във финансовите договори, по които са страни и които се регулират от правото на трета държава, специална клауза. В нея ще бъде посочено признанието на страните, че финансовият договор може да бъде предмет на ограничения при упражняване на правомощия на органите за преструктуриране за спиране или ограничаване на правата и задълженията. Въведената по-подробна и по-гъвкава уредба на института на договорното признаване на споделянето на загуби ще бъде допълнена, след като Европейският банков орган разработи проекти на съответните регулаторни технически стандарти.

Уредени са последиците при констатация от органа за преструктуриране, че

институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна,

като същевременно липсват алтернативни мерки за предотвратяване на неизпълнение на задълженията ѝ, но предприемането на действие по преструктуриране не е в обществен интерес.  В този случай ще се прилага производство по несъстоятелност или ликвидация, а БНБ задължително ще отнема издадения банков лиценз.

Пакетът промени включва и разпоредби в Закона за платежните системи и платежните услуги. С оглед предстоящото въвеждане у нас на незабавни плащания в лева до края на 2020 г. се урежда сетълментът им чрез въвеждане на нова разпоредба. Тя предвижда прилагане на широко разпространения в Европа префинансиран модел с използване на специална сметка в централната банка единствено за сетълмент на незабавни плащания.

Незабавните плащания в левове

ще се изпълняват на принципа 24 часа в денонощието,

7 дни в седмицата, 365 дни в годината - в съответствие с въведената през 2017 г. паневропейска SEPA схема за незабавни плащания на Европейския платежен съвет. Обработката на транзакциите е в рамките на 10 секунди от задължаване на сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца. Предвижда се сетълментът на незабавни плащания да се извършва от оператор на платежна система с окончателност на сетълмента с достъп до RINGS със средства на участниците в съответната платежна система, държани при БНБ.

Въвеждането на незабавни плащания в левове ще подпомогне от технологична страна подготовката на страната за членство в Еврозоната, като позволи лесно адаптиране на банките към получаването и нареждането на незабавни плащания в евро. Очакването е използването на единния европейски стандарт да гарантира развитие на услугата след приемане на еврото без сериозни преработки на платежните системи и вътрешните системите на банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във