Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Нови правила и стари противоречия в независимия одит

Промените в Закона за независимия финансов одит са напът да станат факт, но някои противоречия между бизнеса и одиторите, от една страна, и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, от друга, останаха неразрешени и ще тлеят още дълго с риска да предизвикат пожари.

При разглеждането на промените в закона председателят на Комисията за публичен надзор Ваня Донева успя да убеди политиците да приемат текстове, които значително разширяват правомощията за контрол и санкции върху одиторите - независимо от аргументите, които самите експерт-счетоводители и одитираният от тях бизнес представиха срещу тези правомощия. Става дума за няколко важни изменения.

Първото е, че комисията ще изземе функции от Института на дипломираните експерт-счетоводители, за да разшири своите правомощия. И по-конкретно - Комисията ще може да налага санкции на самите одитори, в това число и да отнема правата им за упражняване на дейност. Всички одитори обаче бяха единни по този въпрос, че не бива тези права - да проверява и санкционира своите членове, да се отнемат от ИДЕС, защото одиторската професия може да осъществява само от членове на ИДЕС.

Второто направление, по което възникнаха непреодолими противоречия, бе срокът на ротация на одиторите в една фирма. Европейската директива е заложила десет години максимален срок и експерт-счетоводителите искаха именно той да бъде вкаран в промените на закона. Но депутатите възприеха предложения от Комисията за публичен надзор по-кратък срок - от седем години.

Одиторите и бизнесът в лицето на работодателските организации и Асоциацията на банките в България изтъкнаха, че този по-кратък срок би се отразил на качеството на одита. "Ако предложението бъде прието в оригиналния му вид, България ще бъде единствената държава в Европейския съюз, която прави ротация през седем години на фирма и през четири години на одитор. В почти всички държави този срок е десет години, а в някои - девет години. Одиторът се ротира, повтарям - ротира се, на пет години. За предприятията в България, които са част от международни групи, груповият им одитор ще бъде принуден да работи с друг одитор, защото ще се разменят ротациите. Ние го правим за повишаване на независимостта на одиторите, но в останалите 27 страни на Европейския съюз не са го разбрали така", смята заместник-председателят на ИДЕС Велин Филипов. Той бе подкрепен от председателя на ИДЕС Бойко Костов. "Относно ротацията - Европейската комисия не е убедена в това "хапче". По този въпрос много трудно се стигна до консенсус. Предлагат се високи срокове като години, с възможности за удължавания с още десет години при търг и 24 години при съвместен одит. Органът, който взе решението, не е убеден, че ротацията трябва да бъде на къси срокове", обясни Костов.

Същата позиция застъпва и друг заместник-председател на ИДЕС - Валя Йорданова.

Организациите на бизнеса, които обединяват фирмите, подлежащи на одит - фирми, банки, застрахователи и управляващи дружества, пък изтъкват, че по-кратките срокове на ротация, както и въведената с промените на Закона практика за съвместни одити на публични дружества значително ще увеличат разходите на подлежащите на одит компании.

Впрочем практиката на съвместния одит, която предвижда две компании да одитират съвместно едно и също дружество, по никакъв начин не увеличава сигурността и качеството на одита, защото - както самата Комисия подчертава, в тези случаи не става дума за паралелен одит, а за разделяне на работата между две компании. Интересно обаче какво би станало, ако едната компания приключи без забележки одита на своята част от бизнеса на дружеството, а другата има такива. Как ще изглежда окончателният одитен доклад? И кой ще се произнесе по неговата окончателна достоверност? Може би комисията по надзор на одиторите?

Одиторите имат забележки и по занижените изисквания, на които ще трябва да отговарят назначаваните от комисията инспектори. Само че по този въпрос депутатите проявиха либерализъм, като уважиха мотивите на комисията, за разлика от по-тежките изисквания спрямо самите одитори. Разбира се, тази строгост бе мотивирана със случая с Корпоративна търговска банка, където като един от виновниците за проблемите политиците посочиха недобросъвестната работа на одитора й "Кей Пи Ем Джи". Но и за неговата вина няма окончателно и безпристрастно мнение.

Нещо повече, на три свои заседания през юли, септември и ноември 2015-а Софийският районен съд взе решение да отмени като неправомерни всички наказания - става дума за глоби от по 20  хил. лв., които Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори наложи по случая КТБ както на "КПМГ България", така и на двамата експерт-счетоводители, одитирали банката. Впрочем част от тези решения на Софийския районен съд през март 2016-а са потвърдени от Софийския апелативен съд и са окончателни. Така че вместо да се дадат допълнителни правомощия на Комисията за публичен надзор, по-добре е да се помисли за увеличаване на експертния й капацитет, за да може наистина тя да бъде ефективен надзорен, а не инквизиторски орган.

 

 

Има опасност от свръхрегулация

Валя Йорданова, заместник-председател на УС на ДЕС

"Още на европейско ниво не бе постигнат консенсус по одит на  реформата в Европейския съюз. Затова двата европейски  документа - Регламент (ЕС) 537/2014 и Директива 2014/56/ЕС, общо съдържат 90 опции, като оставиха всяка страна членка да намери най-доброто за нея решение. Нашето очакване беше, че ние ще се придържаме към решенията, приети от повечето държави, съобразявайки се с възможностите и потребностите ни като страна. Вместо това избрахме и законово ще наложим изключения - публичен надзор над одитните комитети, най-кратък ротационен период без опция за удължаване, задължителни съвместни одити. Тези мерки не са изследвани и оценени като ползи спрямо разходи за обществото.

Другият проблем, който според мен пораждат промените в Закона за независимият финансов одит, е, че те дават много широк пряк достъп на надзорната комисия на одиторите до вътрешната информация на одиторите, на проверяваните от тях фирми и свързаните с тях лица. Такова правомощие трябваше да се обмисли много внимателно и да се съгласува предварително. Трябваше да се прецизира много ясно каква информация, по какви поводи и по какъв ред да се предоставя (т.е. да се поясни, че това е само при задължителен одит на предприятия от обществен интерес).

Да се дадат и разумни минимални срокове за предоставяне на информацията при създадени условия за конфиденциалност и уточнени отговорности при нарушения от страна на надзорния орган. А когато се засягат самите одитирани предприятия и други трети лица - искането за предоставяне на информация да става след санкция на съда или на друг релевантен орган. В противен случай този достъп до информация е неоправдан. Той създава възможности за сериозна намеса във вътрешните дела на бизнеса и на одиторите. Той носи и рискове от гледна точка на търговска, банкова и данъчна тайна.

Залагането на такъв достъп, без да се регламентират изрично споменатите вече уточнения, води до свръхрегулация. Така - чрез надзора над одиторите, се създават предпоставки за свръховластяване над обичайните функции и цели на Комисията."

Facebook logo
Бъдете с нас и във