Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Нови облаци над гръцките банки

Гръцкият банков сектор може и да е оставил най-лошото от кризата зад гърба си, но спомените и ефектите от краха на пазара ще преследват банките в страната още дълго време. Високият обем на лошите кредити в балансите им хвърлят мрачна сянка върху плановете им за рекапитализация само два месеца преди да бъдат обявени резултатите от стрес тестовете на Европейската централна банка. В момента базираната във Франкфурт институция провежда такива обследвания в 128 банки в цялата еврозона. Между тях са и четирите най-големи финансови институции в южната ни съседка - "Национална банка на Гърция", "Пиреос Банк", "Юробанк" и "Алфа банк".


Резултатите от проверките ще бъдат официално представени през октомври, а всички банки ще разполагат със срок от 15 дни да анализират докладите и да предложат начини как да покрият капиталовия недостиг, ако бъде установено, че има такъв. А всички прогнози показват, че гръцките трезори със сигурност ще имат нужда от свеж капитал. Различия има само в сметките колко голям ще бъде недостигът.


Банковите мениджъри в Атина силно вярват, че общата цифра на капиталовите дупки "ще бъде малка и управляема" - някъде около 4-5 млрд. евро. Не е толкова оптимистична обаче прогнозата на SNL Financial, според която гръцките банки ще се нуждаят допълнително от 12 млрд. евро. Огромната сума се дължи на проблема с необслужваните заеми и на размера на провизиите, които ще трябва да бъдат заделени за тях. В края на първото тримесечие на тази година общата им стойност достигна 77 млрд. евро. За същия период просрочените с над 90 дни заеми в "Пиреос Банк" са били 37.9% от общия размер на отпуснатите кредити в "Алфа банк" - 33.3%, 23% в "Национална банка на Гърция" и 30.9% в "Юробанк" (по данни от банките). Близо 43 млрд. евро от необслужваните заеми са корпоративни. Най-проблемни са разплащанията на фирмите от секторите рибовъдство и корабоплаване, които са натоварени с огромни кредити.


Председателят на Гръцкия фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund - HFSF)Анастасия Сакелариоу вярва, че кредиторите в страната ще се справят с всякакъв капиталов недостиг, който ще установи при проверките си ЕЦБ.


Четирите най-големи гръцки банки контролират близо 90% от индустрията и тъй като имат системно значение за стабилността на местния банков сектор бяха спасени от Европейската комисия и от Международния валутен фонд през 2012 година. Гръцкият фонд за финансова стабилност инжектира 25.5 млрд. евро в тях през лятото на 2013-а и похарчи за това 14.4 млрд. евро. А други по-малки и нежизнеспособни банки бяха затворени. Сега HFSF разполага с около 11.5 млрд. евро от общия си капитал, който беше в размер на 50 млрд. евро.


През март тази година беше извършена и втора рекапитализация на гръцките банки, след като Централната банка на Гърция констатира, че четирите институции и две по-малки банки се нуждаят от общо 6.38 млрд. евро допълнителен капитал. Загрижеността на инвеститорите за последиците от задълбочаване на проблемите в европейската периферия изигра своята роля и кредиторите успяха да наберат общо над 8 млрд. евро капитал. "Алфа банк" увеличи капитала си с 1.2 млрд. евро, "Пиреос Банк" с 1.8 млрд. евро, "Националната банка на Гърция" с 2.5 млрд. евро, а най-много набра "Юробанк" - 2.86 млрд. евро.


В прогнозата си от юни Международният валутен фонд заяви, че капиталовата дупка, която ще покажат стрес тестовете в Гърция, ще е около 6 млрд. евро, и подчерта, че решаването на проблема с лошите заеми е най-важният въпрос в гръцкия банков сектор. С оглед на големия процент на необслужваните кредити обаче, всички мерки за справяне с проблема по всяка вероятност ще се отразят повече или по-малко негативно върху кредитирането.


Успешните емисии на баките възродиха доверието на инвеститорите в сектора на страната през първата половина на годината. Но все повече нарастват и очакванията, че краят й няма да бъде щастлив. Счетоводните баланси на гръцките банки показват, че Европейската централна банка ще бъде принудена да прояви максимална строгост и ще изиска повече капитал. А това може да принуди кредитните институции да се разделят с някои от клоновете си в Източна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във