Банкеръ Daily

Финансов дневник

Нови изисквания за лошите кредити

Лошите кредити наистина са обявени за враг номер едно не само на банковия сектор, но и на икономическото развитие в Европейския съюз. Това е изводът от  всички изявления на Европейската комисия напоследък. Последното, посветено на темата  е от 14 март 2018-а. И  в него също става дума за борбата с този бич за финансовата стабилност -  ЕК обмисля да предложи нови промени в Регламента за капиталовите изисквания, чрез които да се въведат нови, по-строги регулаторни правила за лошите кредити. И тъй като този регламент определя правилата, по които се оценява рискът и се формира банковият капитал, новите нормативи  задължително ще засегнат тези два най-важни фактора в банкирането и ще вгорчат допълнително живота на хората в кредитните институции. И да припомним, че когато се направят промени в Регламента на ЕС, новите изисквания започват автоматично да важат за всички държави от ЕС,  без да е нужно да се въвеждат чрез  промени в местните закони. Така че българските банки да стягат коланите.

За какво точно става дума? Все още  е твърде рано да се каже - засега не  са известни никакви детайли, защото промените в регламента тепърва ще се разработват. От прессъобщението на Европейската комисия стават ясни само основните насоки, в които ще се работи. Те са четири.

Първата е обезпечаване на достатъчно покритие от банките за загубите по бъдещи необслужвани кредити. Според прессъобщението на ЕК в тази насока се предвижда в Регламента за капиталовите изисквания, известен като Регламент 575, да се въведе общо минимално покритие за отпуснати нови кредити, които не се обслужват. Ако дадена банка не осигури определеното  минимално покритие, сумите ще се приспадат от собствените ѝ средства.Или, казано по друг начин  - от собствения й капитал, който е основен елемент при формирането на капиталовата адекватност. "Тази мярка цели да се противодейства на риска банките да не разполагат с достатъчно средства за покриване на загубите по бъдещи необслужвани кредити и да се предотврати тяхното натрупване", пише в прессъобщението на ЕК.

Втората насока, в която ще се работи, е увеличаване на възможностите за ускорено извънсъдебно изпълнение за събиране на вземания по обезпечени кредити. Комисията предвижда да се създадат  законови възможности банките и кредитополучателите да могат предварително да се споразумеят за ускорен механизъм за събиране на вземанията по обезпечени кредити. "Ако кредитополучателят изпадне в неизпълнение, банката или друг обезпечен кредитор може да събере вземанията си от обезпечението по кредита експедитивно, без да се стига до съд. Извънсъдебното изпълнение за събиране на вземания по обезпечения е строго ограничено за кредити, отпуснати на предприятия при определени предпазни мерки. Процедурата не се прилага за потребителски кредити", уточнява ЕК в прессъбщението си.

Третата насока е по-нататъшно развитие на вторичните пазари за необслужвани кредити. Европейската комисия предвижда предложените от нея мерки да насърчат  развитието на вторични пазари за необслужвани кредити, като се хармонизират изискванията и се създаде единен пазар за обслужване и прехвърляне на банкови кредити на трети страни на цялата територия на Европейския съюз.

За целта ще бъде разработена специална директива на ЕС. В нея ще бъдат дефинирани фирмите, които ще се занимават с вторично придобиване на проблемни вземания, ще се формулират  общи стандарти за лицензиране и за надзор и ще се установяват правила за осъществяване на тази дейност в целия ЕС. Това означава, че компаниите, които спазват установените правила, могат  да извършват дейност на цялата територия на ЕС, без да е необходимо да са лицензирани на национално равнище.

"При всяко придобиване на кредит купувачите на банкови кредити са длъжни да уведомяват съответните органи. Купувачите на потребителски кредити, установени в трети държави, трябва да използват лицензирани обслужващи предприятия в ЕС. Защитата на потребителите се осигурява чрез законови гаранции и правила за прозрачност, така че прехврълянето на кредита да не засяга законните права и интереси на кредитополучателя", се казва в прессъобщението на ЕК от 14 март 2018-а.

Четвъртата насока, в  която ЕК смята да работи, е да насърчи държавите да разработят подробни планове за създаване на национални дружества за управление на активи. "Планът няма задължителен характер и дава насоки на държавите членки как могат да учредят национални дружества за управление на активи, ако според тях това е полезна стъпка, при пълно спазване на правилата на ЕС в областта на банковото дело и държавната помощ. Въпреки че създаването на такива дружества с елемент на държавна помощ се приема за вариант при изключителни обстоятелства, в плана се изяснява допустимата структура на дружества за управление на активи, които получават подкрепа от публичния сектор. В плана се посочват и алтернативни мерки за обезценени активи", подчертава ЕК.

Дали пък в случая не става дума за настоятелна  препоръка от ЕК към отделните държави да създадат национални банки болници? Това тепърва ще видим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във