Банкеръ Daily

Финансов дневник

Новата власт може да настъпи финансова мина

Новото правителство, което и да е то след завъртането на рулетката с мандатите, ще трябва да си отваря очите на четири за да избегне финансовите капани, наследени от управлението на ГЕРБ. Има, разбира се, и някои неотложни задачи, свързани с управлението на държавните финанси, които в края на мандата "Борисов" буквално се задъхват.

 

Бъдещият кабинет например ще наследи над 650 млн. лв. дефицит по консолидираната фискална програма. Поглеждайки данните на Министерството на финансите, излиза, че той е формиран буквално в последните месеци преди вота, което навежда на мисълта, че покрай мерките за борба с корона кризата, кабинетът на Борисов не е щадил държавен ресурс и за постигането на възможно най-добър изборен резултат. 

През януари МФ отчете излишък от 405 млн. лева, т.е. в следващите два месеца хазната е "постигнала" дефицит от над 1 млрд. лева. 

Новите обитатели на "Дондуков 1", които и да са те, бързо трябва да си направят сметка, че, ако следват досегашните политики, като нищо ще изпълнят 

заложената от правителството на Борисов цел за 5.48 млрд. лева дефицит

в края на годината. 

Другият вариант е, след конституирането на 45-ото Народно събрание, да се направи и актуализация на Закона за държавния бюджет, която да отразява идеите за държавните финанси на новата власт. 

От доклада на финансовото министерство може да се направи заключение, че приходната част дава признаци на стабилност, отбелязвайки ръст, макар и по-малък от желания. Причината, според ведомството, е промяната в датата за деклариране на корпоративния данък:

"Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11.213 млрд. лв. (23.6 % от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 365.8 млн. лв. (3.6 на сто).

Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък; данъка върху разходите; данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 година).

През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок - 31.03.2020 година".

В такъв случай може да се каже, 

че пробойните идват от разходната част. 

Реално от отчета става ясно, че на годишна база разходите са раздути с 2.3 млрд. лв. до 11.870 млрд. лева. Министерството на финансите уточнява, че: "Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. 

В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху парите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базовия ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година".

От министерството допълват, че 

в частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване,

свързано с по-високите плащания за борбата с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, включително изразходваните средства за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Капиталовите разходи също отчитат ръст 

спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Интересното е, че МФ не изрежда и разходите, свързани с увеличението на заплатите в държавната администрация. Затова отсега може да се каже, че за следващата власт ще е много трудно да балансира бюджета без отнеме част от социалните блага, които Борисов раздаде предизборно. 

Ще припомним и още един финансов капан, който се очаква да щракне в най-скоро време - 

управлението на държавния дълг в следващите години

Както "БАНКЕРЪ" вече писа, задават се големи погашения по дълга. Според данните на Министерството на финансите размерът на задаващите се през следващите две години погашения към кредиторите на страната е от порядъка на 2.7 млрд. лв. – 3.0 млрд. лв. годишно, или близо 6 млрд. лева. 

Засега размерът на дълга изглежда под контрол - дългът на подсектор „Централно управление“ към края на февруари 2021 г. възлиза на 28.935 млрд. лева. Съотношението на дълга към БВП  възлиза на 23,2%, което все още е възприемливо, защото сме сред малкото държави от ЕС, които спазват изискванията на блока. 

Остава да си пожелаем новият финансов министър да е добър специалист, който да управлява адекватно държавните финанси, да балансира бюджета и най-вече да постигне по-голяма ефективност при харченето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във