Банкеръ Daily

Финансов дневник

Нов ред за обществените поръчки

Министерството на финансите предлага промени в закона, уреждащ  възлагането на обществени поръчки, става ясно от сайта на ведомството. Измененията в Закона за обществените поръчки са свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки, което ще започне  от 1 ноември 2019 година. То ще се реализира чрез централизирана електронна платформа. В тази връзка в норматива са направени промени, част от които предстои да влязат в сила с планираното въвеждане на платформата. Други изменения са свързани с констатирана  от Европейската комисия непълнота при въвеждане на едно от условията за т. нар. "вътрешно (in-house) възлагане". Третата група предложения в законопроекта са свързани с  изменения на действащи разпоредби, за които е установена разнородна практика на прилагане.

Въвеждането на електронната платформа налага съществена промяна в съдържанието на  Регистъра на обществените поръчки (РОП). В него, за разлика от действащия, след 1 януари 2020 г. ще се публикуват всички решения на възложителите, издавани в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки, независимо от вида на възложителя и на използваната от него процедура, съответно техника или инструмент за възлагане. Освен тях в новия РОП ще се публикуват и документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и  на журито - при конкурсите за проекти, и още договорите, рамковите споразумения и анексите към тях, както и договорите за подизпълнение.
Посочените документи за всяка обществена поръчка ще се обособят на платформата в отделна електронна преписка, която ще бъде достъпна, както чрез РОП, така и чрез профилите на купувача, които също ще са на платформата. По този начин цялата информация за обществената поръчка ще е събрана на едно място и за улеснение на възложителите ще се избегне двойната публикация.
Промените засягат и поръчките на ниски стойности. Предлага се освен обявите за събиране на оферти в РОП да се публикуват и поканите до определени лица, с което се разширява публичността при този ред на възлагане.
Във връзка с въвеждането на платформата са направени промени и за поръчки в областите отбрана и сигурност. Идеята е да се уреди по нов начин изпращането на информация за
прекратяване на процедура при тези поръчки. В момента възложителите използват обявление за възложена поръчка, като във връзка с изисквания на Службата по публикации на ЕС Агенцията по обществени поръчки (АОП) служебно прехвърля тази информация в обявление за изменение или допълнителна информация и я препраща за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз и РОП. С въвеждане на платформата процесът се опростява  и възложителите ще изпращат без намесата на АОП  за публикуване обявлението за изменение или допълнителна информация, с което ще се оповестява прекратяването на процедурата. Това налага смяна на използвания от възложителите образец.
Със законопроекта са предложени промени и в някои действащи разпоредби. Например, съгласно действащата редакция на закона само първостепенните разпоредители  с бюджет могат да възлагат поръчки вместо техните разпоредители с бюджет от по-ниска степен. С предлаганата промяна тази възможност се предоставя и на второстепенните разпоредители.
В законопроекта е предвидена промяна в текстовете, регламентиращи пазарните проучвания. Тя е продиктувана от затрудненията на възложителите при прилагане на разпоредбата. Действащата редакция поражда, например противоречиви тълкувания на различните режими на възлагане, както и по отношение на момента на определяне на прогнозната стойност. Съгласно новата редакция разпоредбата ще се прилага за всички обществени поръчки, независимо от реда и начина, по който се възлагат. Както и досега изчислената прогнозна стойност
следва да бъде актуална, но без да се свързва с конкретната дата на откриване.
Предвидено е и изключение от задължението за провеждане на пазарно проучване или консултация, когато това е обективно невъзможно поради специфичния предмет на поръчката, например когато производителят или доставчикът е само един.

Съществени допълнения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи. С редакцията се регламентира изрично задължението на възложителите да публикуват обявлението за създаване на квалификационна система, както в РОП, така и в "Официален вестник" на Европейския съюз. Промяната се налага, тъй като при досегашната редакция публикацията е свързана с прогнозната стойност, а при квалификационната система такава липсва.
Нов момент е и регламентирането на начина за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационната система. Предвидено е това да става чрез решение, с което се одобрява документацията и поканата. 
С промените се разширява и забраната, съгласно която се отстранява от поръчка лице, което е подало самостоятелна оферта и едновременно с това е дало съгласие да бъде подизпълнител или да участва в обединение. 
Важна промяна при провеждането на поръчките на ниска стойност ще бъде подаването на Единен европейски документ за обществени поръчки вместо декларации, изготвени от възложителя. Идеята е така да се уеднаквяват правилата за деклариране на обстоятелствата относно личното състояние и съответствието с критериите за подбор при възлагане на поръчки. "Използването на единен подход ще спомогне значително за намаляване на административната тежест както при възложителите, така и при стопанските субекти", става ясно от мотивите към законопроекта.

Друга важна промяна е свързана с прецизиране на разпоредбите относно вътрешното (in-house) възлагане. Според директивите прилагането на това изключение е допустимо при наличието на изрично посочени условия. Едно от тях изисква в контролираното юридическо лице да няма пряко частно капиталово участие. В досегашната уредба е допълнено  условието частният капитал в юридическото лице-изпълнител да произтича от национални разпоредби, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и с Договора за функционирането на Европейския съюз.

В случай, че се приеме законопроектът ще се осигури пълно хармонизиране на закона с изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС. Ще отпадне риска ЕК да заведе съдебно производство срещу страната, става ясно от оценката на въздействие на законопроекта.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във