Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НИСКИТЕ ЛИХВИ ПРОВОКИРАХА АГРЕСИВНОСТТА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ

Г-н Андронов, в момента на международния финансов пазар се разиграват драматични събития - фалити на банки, придобивания на застрахователни гиганти от американското правителство и т.н., които само преди седмица едва ли някой е очаквал. Какъв е вашият коментар за създалата се ситуация?
- Според мен една от основните предпоставки за сегашното състояние на финансовите пазари е продължителният период на ниски лихвени равнища в глобален мащаб. Те бяха изключително добра почва за бързото развитие на финансовата креативност и иновации. Благодарение на ниските лихви дълго време на пазарите се предлагаха големи обеми евтини пари, а те от своя страна дадоха възможност на инвестиционните банки и посредници да постигнат изключително голям ливъридж на собствения капитал, т.е. на съотношението между капитала и привлечените средства. Със сравнително малки по обеми собствени средства те генерираха и направляваха огромни по размери чужди пари, като правеха това посредством деривати и други модерни финансови инструменти. Тези иновации обаче създадоха огромна маса от вторични и третични финансови активи, които бяха базирани на много малък обем първични финансови инструменти като например ипотечните заеми. Производните финансови активи създаваха привидност, че основната им рискова тежест е поета от някой друг, а не от притежателите им. Усещането на купувачите на тези инструменти бе, че поемат малък риск срещу значителни доходи. Събитията обаче опровергаха тези очаквания.
Общото впечатление бе, че финансовата система на САЩ, от която тръгна кризата, е много добре регулирана. Това заблуда ли е?
- Истината е, че както в САЩ, така и в другите финансови центрове по света глобалните играчи направиха много големи инвестиции в развитието на финансовите технологии и при разработването на модели на финансовите процеси създадоха изключително сложни конструкции. В същото време регулационните режими просто много изостанаха от финансовата практика и не бяха готови да дадат реална оценка за риска, който носят най-модерните финансови инструменти.
След сегашната ситуация инвестиционното банкиране има ли бъдеще?
- Вероятно да, но след време. Пазарите първо трябва да се успокоят, загубите да бъдат покрити и играчите да забравят това, което се случва в момента. Тогава инвестиционното банкиране отново ще стане привлекателно, защото именно чрез него със сравнително малко средства могат да се правят бързи и лесни печалби, както и евентуално да се разпределя риск. Поне на пръв поглед нещата изглеждат така. Но пак казвам - предпоставката след време инвестиционното банкиране да се възроди е паметта за сегашните събития да избледнее, т.е. у инвеститорите да се възстановят доверието и рисковият апетит.
Това обаче означава след време пазарите отново да преживеят криза от рода на сегашната?
- Цялата финансова история е поредица от възходи и кризи. Трудно може да бъдат създадени такъв ред и организация, които да предотвратят завинаги такъв кръговрат. Друг е въпросът, че регулациите трябва да намаляват амплитудите и негативните ефекти на тези кризи.
А подлежат ли въобще на регулации и на реална оценка на риска сложните финансови инструменти, с които работи инвестиционното банкиране? Защото там хората правят пари от въздуха, нали така?
- Истината е, че финансовото регулиране бе изправено пред огромното предизвикателство да обхване за кратко време изключително сложни и многобройни финансови инструменти и конструкции и да ги оцени адекватно. Всъщност в много случаи при изграждането на моделите за оценка регулаторите се довериха на опита на инвестиционните банки и на тяхната философия. С други думи - регулаторите възприеха оценките и тезите, които инвестиционните банкери развиваха в своята ежедневна дейност.
Може ли да се каже, че сега оценките и тезите на инвестиционните банкери относно риска на предлаганите от тях инструменти са част от регулациите Базел II, които бяха въведени тази година? И ако това е така, кризата не ги ли дискредитира?
- Нека да бъдем по-предпазливи при даването на такива оценки. Базел II бе въведен от Европейския съюз в началото на 2007-а, а в САЩ на практика те още не са въведени. Това означава, че кризисният потенциал е бил формиран далеч преди действието на регулациите. Не казвам, че Базел II дава добра защита срещу рисковете, предизвикали кризата. Но е факт, че предпоставките за нея са създадени далеч преди Базел II да започне да се прилага. Така че няма да е справедливо тези регулации да бъдат компрометирани априори. Съвсем друг обаче е въпросът дали ако действаха те биха предотвратили кризата. Аз не се наемам да дам отговор.
Отговорете ми обаче на друг въпрос. Защо, след като моделите за оценка на риска на големите инвестиционни банки са залегнали във формирането на Базел II, той не се прилага в САЩ?
- Сложен въпрос. Истината е, че преди прилагането на Базел II в повечето страни бяха направени количествени изследвания за въздействието му върху банките. В САЩ бяха направени няколко такива теста и две поредни изследвания дадоха коренно различни резултати. Това обърка американските регулаторни органи и те отложиха въвеждането му. Освен това прилагането на Базел II щеше видимо да донесе ползи на около 25 големи финансови институции в Щатите, а за останалите няколко хиляди изглеждаше, че означава повече разходи и загуба на пазарни позиции. Лобитата на средните и малките банки сработиха и забавиха прилагането.
Част от системата на Базел II предполага оценката на риска да става и въз основа на оценките на рейтинговите агенции. Сигурно няма да спорите с мен, че тези агенции се провалиха. Как тогава да вярваме, че регулациите на Базел II ще са ефективни?
- Вярно е, че през агенциите актуализираха рейтингите си едва след като негативните събития се бяха случили. Затова изглежда, че надеждността на тези оценки е много спорна особено в критични състояния. Не можем обаче да отречем еднозначно полезността от съществуването на тези агенции. В нормални условия техните оценки са гръбнакът на ценообразуването на пазарите. Всъщност техните рискови модели паднаха в капана, в който попаднаха и моделите на самите инвестиционни банки. Всички те използваха статистически редове, които основно отразяваха твърде дълги за тях, еднопосочни възходящи икономически трендове.
Какъв ще е ефектът от сегашната криза за България?
- Първоначално кризата едва ли ще има съществено проявление у нас освен върху местните борсови индекси. Икономиките все пак са инерционни системи и съвсем естествено е кризата да се усети след време. Ефектите вероятно ще се предадат най-вече чрез ликвидността, респективно цената на финансовите ресурси. Все пак около 30% от пасивите на банките ни идват от чужбина, а и немалка част от големите корпорации традиционно се финансират с преки заеми от чужбина. Ефектът ще зависи и от мерките на големите централни банки. Добре е, че местните банки не са ангажирани с инвестиционни сделки на световните фондови борси в съществени мащаби. Иска ми се да бъда оптимист и засега смятам, че ефектите за България от кризата ще са поносими, ако успеем да съхраним важните макроикономически фактори, които и досега носеха стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във