Банкеръ Weekly

Кредитните карти – за „ползватели” и за „държатели”

Ниската лихва най-често значи висока годишна такса

Лихвите варират от 12% до 20%, таксите - най-често от нула до 90 лв. на година

Тъкмо свикнахме да обвиняваме банките, че като не могат да печелят от лихви (поради по ниските-лихви и свитото кредитиране), ни товарят с такси и ето че трендът - специално при кредитните карти, като че ли се обърна.

Част от банките

премахнаха годишните и месечните си такси

за поддръжка на пластиките.

Fibank занули дори и таксата при покупки, а Банка ДСК неотдавна тържествено обяви: "Има плащане, но няма такси". Други банки обаче побързаха да въведат изобретението „плащане на такса за извлечение по сметка от банкомат“ - 1 лев. Ако пет пъти провериш днес дали си получил заплатата си по сметка - плащаш 5 лева.

Така по естествен път повечето кредитни карти вече могат да бъдат "осчетоводени", с много условности, в две групи - такива за „ползватели” и други - за „държатели”. Защо?

Защото всеки клиент, съобразно собственото си поведение, може да реши каква пластика да избере.  „Ползвателите“ предпочитат да изберат продукт, който е с нисък лихвен процент, но по-висока годишна и/или месечна такса, а „държателите” - с по-висок процент и по-ниски такси. Това предлагат и офертите на банките.

Внимателният преглед дори показва, че в по-голямата си част те вече са „специализирали” в предлагането на едната или другата схема. Така че за потребителят вече остава възможността не само да избират продукт, но и банка - според неговите предпочитания.

Едното за сметка на другото - приходи от лихви или от такси. Пред този избор са изправени банките, а и ние като техни клиенти.

Ако се гледа

само годишната такса за обслужване на картата,

на очи се набиват суми от над 60 до 100 лева. И тук не става дума за таксите, плащани по някои златни и платинени карти, които са далеч по-високи. По картата си VISA GOLD например Централна кооперативна банка „иска” 90 лева на година.

Някой банки пък са заложили на нулеви месечни и годишни такси. Такава е например картата BILLA на Райфайзенбанк България, която предлага нулеви  месечна и годишна такса. Ако погледнем в детайли офертите на двете банки, ще видим, че високата такса за обслужване на ЦКБ е компенсирана от един от най-ниските лихвени проценти при ползването й - 12 на сто. Докато втората банка от примера прибира 14.90% при всяка транзакция, които се олихвяват в края на отчетния период. Така че всеки потребител трябва сам да избере какъв тип карта да ползва.

Възможно ли е да си пасивен клиент, „държател”

на кредитна карта? „ Да“! Още повече, че картата VISA GOLD на ЦКБ е със силно представителни функции. Има хора, които търсят това - с подобна карта могат да си купят няколко пъти годишно самолетни билети до далечни дестинации, да гарантират нивото си пред скъп хотел, да използват застрахователните клаузи, които предлага картата – „Помощ при пътуване”, „Загуба на багаж”, „Отмяна на пътуване” и други.  Този тип потребители не пазаруват всеки ден с картата си хляб и мляко. Пластиките за тях често са въпрос на престиж, а не на опция за плащане при всяка покупка.

При „ползвателите”  е ясно - те вземат карта, която да е постоянно под ръка - било то поради неритмични доходи, страх от пипане на пандемични банкноти и монети или просто заради удобството и вече изградения навик. Както и поради факта, че повечето карти са с поне 45 дни безлихвен период - най-често 60, който предлага максимално удобство и спокойствие.

С нулева годишна такса са например Токуда Mastercard, карти на Fibank, на БАКБ, на УниКредит Булбанк и най-новия подобен продукт на Банка ДСК - MAXI GO с находчивото лого: „Има мечка, но няма годишна такса!”

Шестдесет лева на година ще ви струва VISA GOLD на ОББ, 90 лева - ЦКБ Mastercard Favorit , както и GOlD, а само 40 лева иска Тексимбанк за една от златните си карти.

Разделението на двата типа карти, за които пишем досега, обаче не изчерпва потенциала на информирания избор. Кредитната карта в крайна сметка е продукт с много характеристики.

Няма как да се сравнява една карта с лимит до 1000 лева и една – със 100 000 лева.

Те са предназначени първо за клиенти с различни финансови възможности, а и потребности. Тъй като кредитната карта всъщност е един отпуснат кредит с определен лимит, то първата карта е масово достъпна, а втората е само за избрани. Затова има и карти, които предлагат олихвяване от близо 20 на сто от похарчените средства. Такива са картите на УниКредит Булбанк Mastercard- Standard, Platinum и Gold, при които лихвата е 19.20 процента.

На другия полюс е ЦКБ с картата VISA Classic с обезпечение депозит – при скромен процент 15. В цитирания  пример обаче обърнете внимание на депозита като обезпечение, което при всички видове кредити от такъв тип смъква решително лихвата.

Движейки погледа си

из лабиринта на банковите оферти

за кредитни карти, човек неминуемо установява, че сравнение трудно може да се направи. Няма как да се вкарат в матрица всички възможни изисквания, разбирай ограничения към кандидата, както и всички възможни екстри, която новата банковата придобивка ще му донесе. На мода например излиза

Cash back услугата,

при която банката захранва картата най-често с 1% от похарчената чрез нея сума.

Кредитната карта е много популярен продукт и за да отговаря на различните нужди на потребителя, има много разновидности. Според начина на изплащане, те могат да бъдат револвиращи или „чардж“.

В днешно време повечето от картите на пазара са револвиращи - това означава, че след като погасите част от използваните средства, можете отново да ги използвате веднага.

При „чардж“ картите, за да можете да разполагате с лимита, трябва да сте погасили всичките си досегашни задължения.

Според типа картодържатели също има два вида карти – за физически лица и за юридически лица (т.е. за фирми). Според обхвата на тяхното действие можем да ги разделим на международни или национални. Можем да открием вариации и по много други признаци - като класа на картата (стандартна, сребърна, златна и т.н.), валутата, компанията, извършваща транзакциите (например Visa, Mastercard, Diners Club и др.) или пък техническите им характеристики (напр. безконтактна).

Как обаче да сравняваме офертите?

За целта има показател - Годишен процент на разходите, с тази условност, че е разделен на две - ГПР за покупки и ГПР за теглене в брой. Ако се опитаме да съпоставим масовите карти ще видим, че ГПР за покупки може да варира от 7.58% (за карти на FIBank) през 24.06% (за карти на БАКБ) до 29.85% (за карта на ОББ).

Но и това не е цялата картинка.

Бонусите, които банките предлагат, често не са за пренебрегване А за детайлите, скрити в дребни шрифтове, както добре знаят нашите читатели, отговорността се носи лично. От длъжниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във