Банкеръ Weekly

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ:

Ние сме пощенски кутии за държавните трансфери

За два месеца собствените приходи в общинските бюджети се свиха с 41 процента.

Силвия Георгиева e завършила Софийския университет „Свети Климент Охридски“, специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“, профил „Местна власт и управление“. Специализирала е „Лидерство и местна демокрация“ в Централноевропейския университет в Будапеща, както и управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Има над 15-годишен опит в местното самоуправление – като общински съветник и като управител на „НСОРБ - Актив“ ЕООД - фирмата, предоставяща консултантски услуги на общините. От 2018 г. е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ).

 

Г-жо Георгиева, скорошно проучване показа, че за два "карантинни" месеца приходите в общинските бюджети са спаднали наполовина. Ще режете разходи или ще търсите помощ от централната власт? 

Основната тенденция, която проучването откроява, е трайното намаляване на постъпленията от собствени приходи на общините. За периода 1 март - 31 април 2020 г. спадът е с 41%, при данъчните приходи този срив е с 45 на сто. Това е почти наполовина по-малко от 2019 година. За март и април общините са загубили 159 млн. лв. от собствените си приходи, а през май очакванията са този спад да достига 200 милиона. Нашите прогнози са за свиване на планираните постъпления на годишна база с около 11 процента.От другата страна са разходите. През март и април, в изпълнение на противоепидемичните мерки, общините са изразходвали около 0.4% от постъпленията от собствени приходи - над 6 млн. лв., а това са не планирани разходи.  Само един пример: в 79 общински лечебни заведения бяха обособени 233 легла за интензивно лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19. Осигурени бяха още 2908 легла и за болни без усложнения. На много места изпълнението на препоръките бе свързано с извънпланови ремонти и реконструкции, които бяха подкрепени със средства от общинските бюджети.

Имайки предвид общата ситуация в страната и забавянето на икономиката, вероятността за преодоляването на този дефицит в краткосрочен период (до края на годината) е минимална. 

Общините полагат огромни усилия, за да запазят заетостта в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено. Прилагането на процентно съкращаване на разходи в бюджетната сфера би предизвикало масови уволнения на работещите в най-засегнатите от кризата общински предприятия и дейности. А това би довело до значително натоварване на държавния бюджет с обезщетения за безработица.

Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 000 души. Техните заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Въпреки това обаче досега само 2 общини са предприели съкращения. Защото подобно решение ще освободи ресурс в общините, но ще натовари и пазара на труда, и държавния бюджет. Така, че в момента тази тежест е поета от общините.

Досега обаче не сте "просили" коронапари, нали?

Този факт често се пренебрегва. До момента общините наистина не са отправяли искания за пряко допълнително финансиране от държавата - за разлика от доста други сфери, някои от които много трудно могат да обяснят как точно дейността им е била засегната пряко от извънредните мерки. Разбирането на НСОРБ е, че в условията на криза е важно на местните власти да бъде дадена повече свобода, за да оперират в рамките на своите бюджети. Затова проведохме поредица от преговори с парламентарно представените политически сили и успяхме да убедим народните представители в основателността на предложенията ни за промени в Закона за здравето. Спряно бе налагането на запори върху банкови сметки на общини за срок от два месеца след отмяната на извънредното положение. Това не е привилегия, това е равно третиране на общините, както юридическите и физическите лица.

Получихме право на достъп до безлихвени заеми за сметка на централния бюджет и вече няколко общини декларираха публично, че пристъпват към използване на тази възможност.

За нас беше важно да получим свободата да ползваме трансфера за зимно поддържане за разходи по изпълнение на противоепидемични мерки – и това е факт. Другият блокиран общински ресурс, с който - при определени условия, разбира се - добихме правото да се разпореждаме по време на извънредното положение, са отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Моля Ви, кажете ясно за какво точно се борите?

Нашата позицията е ясна и не е променяна според конюнктурата: общините искат да бъдат гарантирани източниците на приходи за общинските бюджети и да имат възможност за гъвкаво опериране в рамките на одобрените бюджети. Защо това е важно? Защото ще даде възможност на общините да запазят за по-дълго време облекченията за спрените икономически дейности, да продължат своевременно да разплащат изпълнени договори – а това са средства, които директно отиват при бизнеса. И не на последно място - да не се налага преразглеждане на капиталовите програми, т.е. орязване на планираните инвестиции. Това е отговорна позиция, защото не само е ориентирана към запазване на всички функции на общините в кризисния период и предоставяне на всички публични услуги, но е насочена и към бързо възстановяване на икономиката.

Ако се засили „присъствието” на хазната, няма ли да изгубите тотално битката за фискална децентрализация?

За да бъдем коректни, на първо място трябва да припомня: ние - при всяка възможност - „алармираме“ за негативната тенденция, формирана от целевия характер на преобладаващата част от държавните трансфери (субсидии). Според отчета за 2019 г., държавните трансфери формират 61% от общинските бюджети, като в частта "Местни дейности" те са само 25 процента.

Тук е мястото да спомена, че нивото на децентрализация не се измерва с размера на субсидиите, а със степента на свободно упражняване на предоставените права за управление на ресурсите. Всъщност, зад сложната дума „децентрализация“ стои много проста истина - всеки ден общините докосват живота на всеки човек. И, ако имат достатъчно властови ресурс, те ще решават проблемите най-бързо - още в момента на тяхното възникване. Забележете - не говорим за повече пари, а за управление на финанси близо до данъкоплатците.

Децентрализацията не е еднократен акт, не може да бъде въведена със закон още утре, например. Това е процес, в който постепенно, с различни законодателни актове, на по-ниското ниво на управление се прехвърлят отговорности, обезпечени със съответните ресурси. При това - пътят към децентрализацията не минава непременно през губене на добрата комуникация между централната администрация и органите за местно самоуправление. 

Моля Ви, обяснете го с пример.

Общината получава целеви средства от централния бюджет, които могат да се харчат само за това, за което са предназначени. Тоест - парите за училища се превеждат по делегираните им бюджети, за детски градини – по сметките на детските градини, за социалните услуги, здравни кабинети и читалища – по съответните ведомствени сметки. Поради въведените свръх ограничения за начина на разходване на тези държавни трансфери, общините са принудени да изпълняват ролята на пощенски кутии. Като в много случаи те трябва да осигуряват допълнително финансиране на реално необходимите разходи, което идва от местните данъци и такси.На практика, това ограничение в правомощията на местните власти води след себе си още една негативна последица: ограничава възможностте на общинските съвети да взимат самостоятелни решения в интерес на местното население. Което, в крайна сметка, плаща както местните данъци и такси, така и националните данъци и акцизи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във