Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Няма летен отпуск за европейската криза

Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи на 23 юли перспективата на Германия, Холандия и Люксембургот стабилна на отрицателна ,но запази максималната им инвестиционна кредитна оценка Ааа. Така Финландия остава единствената държава в еврозоната със стабилна перспектива на върховия си инвестиционен рейтинг. Муудис мотивира решението си с реалните рискове Гърция да напусне еврорегиона и растящата вероятност за колективна подкрепа на държави като Испания и Италия. Експертите на агенцията поясняват, че разходите за подобна помощ ще се поемат основно от държавите с по-висок рейтинг, ако общността се запази в сегашния й вид.


Ден по-късно (на 24 юли) Муудис свали от стабилна на отрицателна и перспективата на временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF).


Акциите на агенцията показват, че кризата постепенно пълзи и към богатия север на еврорегиона, който досега битуваше сравнително уютно в условията на икономически трусове, граждански вълнения и рестрикции на юг. Те предизвикаха и поредица от декларации от висши политици на засегнатите субекти.


Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства групата на финансовите министри от еврозоната, увери, че Германия, Холандия и Люксембург продължават да се радват на солидни фундаментални показатели. В официално изявление по Интернет на 24 юли той потвърди категоричната им готовност да осигурят стабилността на еврорегиона като цяло.


Говорителят на холандското финансово министерство Нийлс Редекер пък каза, че Амстердам никога не коментира решенията на рейтинговите компании.


Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че страната й ще остане европейско спасително убежище по време на финансовата криза. Рисковете в еврозоната не са нови и Германия запазва много здравото си икономическо и финансово състояние, заяви на 24 юли в електронно съобщение германското финансово министерство. И посочи, че финансовите пазари награждават икономическата политика на Берлин чрез ниските разходи за обслужване на германските задължения.


При промяна на правителствения рейтинг доходността на държавните облигации е падала в почти 50% от случаите, сочат данни, събрани от агенция Блумбърг за 314 повишения и понижения на кредитните оценки и промени на перспективите от 70-те години на миналия век досега.


В най-новата история обаче, след като Стандард енд Пуърс отне върховия кредитен рейтинг ААА на САЩ (на 5 август 2011-а) и на Франция (на 13 януари 2012-а), лихвите, които засегнатите плащат, за да покриват дефицитите си, се понижиха, вместо да се качат.


Гърция трябва да плати по облигации 3.1 млрд. евро на 20 август на Европейската централна банка и ще фалира, ако Европа не осигури отнякъде пари. Тези средства няма да дойдат, ако Атина не представи приемлив план за бюджетни съкращения, който трябва да изпълнява като условие за получаването на парични порции от спасителния пакет от кредити.


Новият гръцки премиер Андонис Самарас е под натиск от избирателите да облекчи суровите мерки за ограничение на разходите. Нещо което той няма как да направи при дълг в размер на 165% от БВП и очакван икономически спад от 7% през тази година. Самарас предлага да ореже разходите с 11.5 млрд. евро, без да уволнява нито един от своите около 150 хил. служители от публичния сектор - задача, която повечето икономисти смятат за нерешима.


Експерти на тройката международни кредитори - от Европейския съюз, ЕЦБ и МВФ, споделят в частни разговори съмненията си, че Атина няма да успее да изпълни официалния си ангажимент да свали правителствения дълг до 120% от БВП до 2020-а. Освен това било почти сигурно, че програмата зад споразумението за преструктурирането на гръцкия дълг от тази пролет ще трябва да се ревизира. Това означава още пари от Европа, защото МВФ няма да развърже отново кесията си.


Екипът от експерти на ЕС, ЕЦБ и МВФ пристигна в Атина на 24 юли, за да оцени


колко далеч е Гърция

от изпълнението на договорените условия по двата спасителни пакета от заеми на обща стойност 240 млрд. евро. Инспекторите са провели консултации с гръцкия финансов министър Янис Стурнарас на 26 юли, а на следващия ден са се срещнали с премиера Самарас. Проверките вероятно ще продължат няколко седмици. През тази година правителството трябва да снижи бюджетния дефицит до 7.3% от БВП от 9.1% през миналата. Стурнарас обаче каза, че новата му цел е да свали недостига до 14.8 млрд. евро в номинално изражение през 2012-а, а не да гони съотношението му към БВП.


Германски официални представители продължават да изразяват съмнения за бъдещето на Гърция в еврозоната. Финансовият министър на страната Волфган Шойбле е заявил в интервю за местния таблоид Билд, публикувано на 23 юли, че Атина трябва да поднови усилията си и да изпълни условията по пакета от кредити. Ден по-рано, на 22 юли, германският вицеканцлер Филип Рьослер е коментирал пред радиостанция ARD, че е много скептичен, че Гърция може да бъде спасена и вероятността тя да напусне паричния съюз отдавна не звучи ужасяващо.


ЕЦБ увеличи натиска върху Атина

nbsp;


преди поредната мисия на тройката кредитори и обяви на 20 юли, че засега няма да приема гръцки облигации като гаранция по регулярните си операции.


Акцията на централните банкери ще принудят притиснатите до стената гръцки банки да търсят спешна ликвидна подкрепа (ELA) - финансиране, което се осигурява от Гръцката централна банка, но при по-високи лихви отколкото заемите, предоставяни от ЕЦБ. По оценка на анализатори гръцките кредитори ще поискат до 50 млрд. евро от ELA извън вече използваните 62 млрд. евро по спасителните програми.


За втори път през тази година ЕЦБ отказва на гръцките банкови групи достъп до финансов ресурс. Първият беше през май 2012-а, когато Атина забави процеса по рекапитализация на националната банкова система.


Извънредна среща в Берлин

проведоха на 24 юли министърът на икономиката на Испания Луис де Гиндос и германският му колега Шойбле. След разговорите си те излязоха със съвместна декларация, че сегашните лихвени нива на пазарите на държавен дълг не отговарят на фундаменталните показатели на испанското стопанство. В нея се дава и висока оценка на усилията на Мадрид да намали бюджетния дефицит.


Думите им не успяха да успокоят пазарите и спадът на испанския държавен дълг продължи. Доходността на двегодишните испански ДЦК надхвърли 7%, а на петгодишните и на десетгодишните - 7.5 процента.


Испанското правителство отрече написаното в местния финансов източник El Economista, че Германия притиска Испания да поиска спасителен кредитен пакет в размер на 300 млрд. евро, който ще премахне необходимостта Мадрид да продава дълг на инвеститорите поне две години.


След съвещанието в Берлин Шойбле излезе в триседмичен летен отпуск, а


Де Гиндос се запъти към Париж

за консултации с колегата си Пиер Московиси.


Въпреки че опровергава упорито евентуална финансова помощ, Мадрид е притиснат до стената заради високите задължения на регионалните управи.


В началото на седмицата най-голямата и най-задлъжняла местна управа Каталуния съобщи, че обмисля да поиска пари от ликвидния фонд за регионите FLA, който разполага с 18 млрд. евро. Общият й дълг е 41.8 млрд. евро, от които книжа за 13.5 млрд. евро имат падеж през тази година (от тях 5.7 млрд. евро през второто полугодие).


Валенсия също посяга към FLA, за да продължи да обслужва задълженията си, които са на стойност 20.7 млрд. евро, от които 8.1 млрд. евро трябва да се рефинансират през 2012-а (от тях 2.9 млрд. евро през второто полугодие).


Доста по-бедната Андалусия е натрупала дългове за 14.3 млрд. евро и трябва да намери 2.4 млрд. евро през второто полугодие.


Общият размер на дълговете на испанските регионални управи, които имат падеж през 2012-а, е 35.7 млрд. евро, от които 15.8 млрд. евро през второто полугодие.


Тези числа не включват трудовите възнаграждения на чиновниците от регионалните администрации и забавените плащания към доставчиците.


Ликвидните проблеми бързо прерастват в политически дуел между Мадрид и по-агресивните региони като Каталуния. Управата на областта се оплаква, че превежда много повече средства на централното правителство, отколкото получава. И иска да получи право да определя автономно данъците си, подобно на Баските. Тяхната управа събира почти всички налози и държи под контрол дълга и дефицита си, като изпраща около осем пъти по-малко средства на глава от населението на областта в Мадрид, отколкото Каталуния.


Цялостна спасителна програма за Испания

може да се предотврати, ако ЕЦБ започне да купува испански облигации в големи количества. Това предложи в интервю за телевизионния канал на Блумбърг на 24 юли генералният секретар на ОИСР Анжел Гуриа.


Членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни (който е управител на Австрийската централна банка) пък коментира от офиса си във Виена същия ден, че има аргументи в подкрепа на решение да се даде банков лиценз на постоянния спасителен европейски фонд - Европейския стабилизационен механизъм (ESM). При подобен вариант той ще получи достъп до финансиране от ЕЦБ, а опасенията, че средствата от 500 млрд. евро, с които разполага, няма да стигнат, ще намалеят, ако Испания и Италия поискат подкрепа.


Новотни допълни, че фактът, че ESM не е успял да започне работа до определения краен срок - юли 2012-а е слабост, която трябва да бъде преодоляна.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във