Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НЯМА ДА КУПУВАМ ОБЩИНСКА БАНКА НА ВСЯКА ЦЕНА

Г-н Ковачки, станахте доста популярен с бизнеса си в енергийния сектор. Защо решихте да навлезете и в банковата система, придобивайки 26% от капитала на Общинска банка чрез единадесет фирми? Сигурен съм, че сте били наясно, че тези акции вече бяха станали повод за скандал между Столичната община и частните компании, които ви ги продадоха. Това не ви ли притесняваше?
- Бизнесът се прави, за да се печелят пари. Аз, чрез мои фирми и други компании, които съм консултирал, участваме като акционери в Общинска банка, защото решихме, че това е една добра инвестиция. Съгласен съм, че около този акционерен пакет има спорове. Но сигурно знаете, че понякога, когато човек влезе в сделка, по която има рискове и спорове, има възможност да получи по-голяма възвръщаемост от нея. Нашата позиция като акционери е, че банката трябва да продължи да се развива и стабилността й да бъде осигурена.
Да ви разбирам ли, че не съжалявате за това, че купихте този акционерен пакет в банката?
- Не. В живота си никога за нищо не съжалявам.
Вероятно няма да отречете, че в момента вие и Столичният общински съвет сте в патова ситуация, тъй като нито представляваните от вас единадесет фирми, които притежават 26%, нито Столичната община със своите 67% могат да наложат своите възгледи за развитието на банката. Това показа и последното й общо събрание. Не смятате ли, че подобно противопоставяне подкопава стабилността на кредитната институция?
- Разбира се, че не е добре за една банка, когато собствениците й не могат да се договарят. Ние, имам предвид, аз и фирмите, на които съм консултант, да водим една последователна политика за развитието на банката и ще положим максимални усилия в тази насока.
Имате ли предложение как да се излезе от сегашната ситуация?
- Първо искам да кажа, че един чисто икономически проблем - като увеличението на капитала на банката, бе разглеждан политически аспект и някои партии се опитаха да извлекат политически дивиденти от него. А според мен нещата са прости - една банка може да се развива само ако капиталът и привлечените й средства постоянно нарастват. За последните шест месеца екипът на банката, с подкрепата на миноритарните й акционери, е привлякъл допълнително в нея 130 млн. лв., което я прави още по-стабилна.
Готов ли сте да участвате в една процедура по покупката на дела на Столичната община в Общинска банка?
- Да. Имаме готовност да участваме в процедура по покупката на акциите на Столичната община. В същото време обаче няма да преследваме подобна сделка на всяка цена.
Разговаряли ли сте с представители на СОС за придобиването на общинския дял от банката?
- Разбира се, водили сме подобни разговори. Проблемът на СОС е, че там няма няма ясна визия за това, какво да бъде бъдещето на банката и какво трябва да се прави в момента по този въпрос. Лично аз смятам, че би било добре СОС да избере консултант, който да им предложи варианти за развитието на банката.
Преди седмица - в четвъртък, за пореден път Столичният съвет взе решение за наемане на консултант по продажбата на банката. Смятате ли, че този път процедурата ще има развитие или и този път нищо няма да се случи?
- Не мога да ви кажа. Вземането на подобни решения в общинския съвет е много сложен процес. Не забравяйте че това е един колективен орган, в който има шестдесет и един човека и те по-трудно могат да се разберат помежду си и да решат кой е правилният път за развитието на банката.
Идвали ли са при вас хора от партиите, представени в СОС, които са ви казвали, че работата ще стане, но при определени условия?
- Това е един много сложен въпрос. Ако намеквате, че някои съветници са били стимулирани финансово...
Не намеквам. Питам ви директно, имало ли е съветници, които са искали от вас пари, за да ви уредят въпроса с продажбата на банката?
- Не, такива разговори не са водени с мен. Ако такова нещо имаше и ако бяха раздавани пари, аз мисля, че както на първото, така и на второто гласуване общинските съветници щяха да приемат решението за увеличението на капитала на банката. А всъщност стана точно обратното. След като се намесиха политически партии, нещата се объркаха и Столичният общински съвет отхвърли предложението за увеличение на капитала.
А разговаряли ли сте с БНБ по въпроса за евентуалната покупка на Общинска банка?
- Ние можем да направим конкретни постъпки пред БНБ, когато стане ясно, че СОС продава своя пакет в Общинска банка. Но тъй като до момента нищо по този въпрос не е ясно и всичко е в сферата на намеренията и пожеланията, ние не сме провеждали подобни разговори с БНБ.
Вярно ли е, че една от фирмите, които контролирате - Брикел, през миналата година е продала голяма част от имотите си, за да натрупа средства, с които да участва в планираното, но неосъществено увеличение на капитала, а след това и в евентуалната покупка на общинския дял в банката?
- Брикел би бил добър инвеститор за кредитната институция, защото разполага с необходимите пари и те се намират по сметките й в самата Общинска банка. Така че Брикел няма да има никакви затруднения да покаже произхода на необходимите средства, за да инвестира в капитала на банката.
Знаете ли, че има и други кандидати за покупката на Общинска банка - например Централна кооперативна банка?
- Това е напълно нормално. Във всяка една сделка има конкуренти. Аз не се плаша от това. Досега сме показали, че можем да печелим сделки. Ако някои даде по-добри условия от нас, нека той да спечели общинския дял в банката.
Е, тогава ще можете да му продадете и вашия дял в банката изгодно. Нали?
- Това също е възможен вариант.
Собствениците на ЦКБ разговаряли ли са с вас по този въпрос?
- Не.
Ваши фирми или дружества, които консултирате, имали ли са пресечни точки в бизнеса си с дружествата на хората, които са собственици на ЦКБ? Питам ви, защото във финансовите среди се говори, че между вас има конфликти.
- Не нямаме конфликти. Но ние живеем в една малка държава и не е изключено интересите някъде да са се пресекли. Аз нямам какво да деля със собствениците на ЦКБ.
Ако вашите фирми станат собственици на Общинска банка, ще обвържете ли нейните операции с бизнеса ви в енергетиката?
- Ние и сега помагаме на Общинска банка. Голяма част от бизнеса на фирмите ни е вкаран в нея и той й носи печалби.
А банката? Тя финансира ли ваши дружества?
- Почти не. Все пак Общинска банка е сравнително малка институция. Имам предвид, че максималният размер на заемите, които може да отпуска на една фирма, е 8.8 млн. лева, а това не са големи пари, когато става въпрос за инвестиции в енергетиката.
Амбициите ви само до Общинска банка ли се простират или имате намерение да купите и общинската застрахователна компания?
- На този етап единственият приоритет за нас във финансовия сектор е развитието на Общинска банка.
Говори се, че зад Красимир Михайлов, действителния собственик на мини Ораново, който чрез едноименната си фирма наскоро подписа петгодишен договор за наем на мини Бобов дол, реално стоите вие, а афиширането на недотам добри отношения е по-скоро за заблуда. Какъв е вашият коментар?
- Нямам нищо общо с този човек.
А според вас откъде дойдоха тези слухове за връзка между вас двамата?
- Не знам.
Поне вярно ли е, че не сте в добри отношения с него?
- Повтарям, че нямам пресечни точки с този човек.
Спрягаха вашето име като подбудител на миньорските протести срещу приватизацията на ТЕЦ Бобов дол. Какво е отношението ви към продажбата на централата на гръцката компания РРС (Пи Пи Си)?
- Това е сериозна компания и ако стане собственик на ТЕЦ Бобов дол, може би ще го развива нормално. Не мога в момента да преценя дали политиката им ще бъде да използват български въглища като гориво за централата, или ще ги внася от Гърция. Това обаче е проблем на Агенцията за приватизация. Тя е институцията, която трябва да гарантира на производителите на български въглища, че собственикът на ТЕЦ-а ще продължи да купува от тях.
Е, тук е въпросът да ви попитам дали според вас българският въгледобив има бъдеще?
- Ами от познатите енергоресурси страната ни не притежава друго освен въглищата.
Да, но дали добиваните у нас въглища са достатъчно калорични и ефективни като суровина за ТЕЦ-овете ни?
- Топлоелектрическите централи се изграждат така, че да могат да работят с въглищата, които се добиват в най-близкото находище. Няма друга логика за построяването им.
От вашите думи излиза, че опасенията на миньорите, че новият собственик на ТЕЦ Бобов дол няма да купува български въглища, са абсолютно неоснователни. Защото нито един нормален инвеститор не би се ангажирал с по-високи разходи за транспорт на въглища от чужбина. Така ли е, или има и други фактори?
- Компанията Пи Пи Си е много голяма, но в същото време е и държавна. Така че при тях може да е политика да използват местни въглища...
Искате да кажете, че съществува вариант Пи Пи Си да използва ТЕЦ Бобов дол, за да развива въгледобива в Гърция. Така ли?
- Такава възможност не бива да се изключва. Но пак казвам, че проблем на Агенцията за приватизация е, когато продава ТЕЦ-ове, да гарантира, че те ще използват български въглища. (Б. ред. - още по темата на стр........)
Докъде стигна спорът между вас и сливенската топлофикация?
- Сливенската топлофикация дължеше и продължава да дължи пари на мина Черно море. Нормално е, когато едно дружество спре да погасява задълженията си, кредиторът му да се опита по някакъв начин да събере своите вземания. Какво би станало с банките, ако длъжниците ми спрат да си плащат?
Е да, но точно за този случай получихте много упреци за силови действия.
- Ако искането за обявяване в несъстоятелност у нас се нарича силово действие... Не знам...
Говореше се, че сте пращали бодигардове, че сте извивали ръце... Така ли е?
- Могат да се кажат какви ли не неща. Истината обаче е тази. Едно предприятие дължи пари и в края на краищата в един момент кредиторът решава да ги си събере.
И какъв бе изходът от тази ситуация?
- Ако се върнем на тази топлофикация, бих казал, че не е логично директорът й да си прави луксозни кабинети и тоалетни, а в същото време да не плаща на доставчика на въглища. Не знам как е на други места, но ако говорим за сливенската топлофикация, не смятам, че е нормално в тоалетната да има картини и музика. Поне аз не съм срещал подобно нещо в енергийния бизнес.
Успяхте ли да изчистите финансовите си взаимоотношения с топлофикацията в Сливен?
- Не, тя продължава да дължи пари на мината.
А докъде стигнаха делата, които водите срещу нея?
- Засега изчакваме, да видим какво ще стане. В топлофикацията правят някакви погасителни планове има обещания за плащане. В момента сме на този етап.
В момента вие ръководите бизнес за стотици милиони левове. Каква е истината за първия ви милион? Как го спечелихте?
- Започнах в търговията на дребно, като отидох в банката, заложих активи и взех кредит от 50 хил. долара. Вкарах ги в търговския оборот, направих печалба и си върнах заема. Това е истината. По този начин създадох първия си бизнес за търговия с хранителни стоки, който сега е съсредоточен във веригата магазини Европа.
А как влязохте в енергетиката?
- Преди близо седем години купих първата мина - Мина Чукурово. Аз и моите партньори видяхме, че в този сектор може да се печели много добре и решихме да участваме и в други проекти в енергетиката.
И момента с какви активи разполагате в енергетиката?
- Трудно ми е да кажа. До този момент не съм смятал, какъв е общият размер на активите на тези фирми, на които съм собственик или управлявам. Ако вземем само търговската мрежа Европа, там става дума за десетки милиони левове. За енергийния сектор не мога да кажа, тъй като там оценката на активите е доста сложна.
Какви са бъдещите ви планове за енергийния сектор?
- Там останаха няколко топлофикации да бъдат продадени. След това приватизацията в този отрасъл приключва. Може би ще възникне някакъв вторичен пазар, на който инвеститорите, които не могат да управляват успешно енергийните дружества ще се опитат да ги продадат. Но не мога да кажа дали мои фирми ще участват в едни подобни сделки. Това зависи от много обстоятелства, които в момента не мога да предвидя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във