Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Незастраховаемият COVID 19

Какви са шансовете да заработи застрахователен пул за защита от пандемии?

Пандемията COVID-19 принуди голяма част от  хората на бизнеса по света да прекъснат работата си рязко и за неопределен период от време. Породената от този колапс криза насочи общественото внимание към факта, че полиците, свързани със спирането  на бизнеса, предлагани от европейските и от глобалните застрахователи, не покриват загуби, причинени заради пандемия.

Една от причините за това е, че рискът от фалит се смята за финансов риск. Именно затова застраховането му у нас, а и по света е силно ограничено. За разлика от случаите на фалит част от застрахователите все пак покриват риска от временно спиране на дейност.

"Прекъсването на  дейността не бих казал, че е "популярен" продукт, но се предлага от застрахователите. То, обаче, обикновено се предлага като допълнително покритие или се свързва с друга застраховка - обикновено имуществена и с рисковете около  нея. Например при пожар се покрива и прекъсването на дейността на предприятието за времето от пожара до възстановяването на съответните активи, така че те да работят с обичайните си мощности", обясни председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Константин Велев.

При "срещата" с  епидемията такава се оказва ситуацията не само у нас, но и по света. Липсата на застрахователна защита от коронавируса предизвика натиск върху бранша в много държави - членки на ЕС. Ресорните служби  на  Европейската комисия не скриха раздразнението си от казуси, при които изключените рискове не са недвусмислено посочени и при които, от тяхна гледна точка, застрахователите се опитват да избегнат задълженията си и не третират честно потребителите.

Покрай тази си реакция и Комисията,  и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) се фокусираха върху въпроса "Как да бъдат покривани оттук нататък бъдещите загуби при пандемии и каква роля би могъл да има застрахователният сектор?" Дискусиите започнаха не само в държавите членки, но и на ниво Insurance Europe и Паневропейски застрахователен форум.

В този контекст заместник-председателят на Insurance Europe и Генерален мениджър на Дженерали Груп Фредерик дьо Куртоа, заяви, че е необходимо да се проучи възможността за създаване на Европейски пул за пандемични рискове. Във Франция има видим натиск от страна на правителството върху застрахователната  асоциация (FFA) до юни тази година да се изработи предложение за застрахователно покритие на икономическите последици  от  "големи събития" като епидемии, пандемии или кибер-атаки. 

По време на последното заседание на  Изпълнителния  съвет на Insurance Europe, което се проведе на 29 април, се очертаха позициите на застрахователните гилдии от различните държави. Някои асоциации, като италианската и немската, изразиха предпочитание за  някакво общоевропейско решение, изтъквайки предимствата на диверсификацията и на общата политика на превенция. На противоположно мнение обаче бяха представителите на застрахователния бранш от Финландия, Швеция, Франция, Австрия и Чехия. Според тях решението би могло да се даде само на национално ниво поради спецификите на всеки отделен пазар.

Експертите в  застрахователния бранш очакват трудна дискусия - от една страна европейските политици целят да отговорят на обществените очаквания за по-добра защита в бъдеще, а  докато доводите на застрахователите сякаш се чуват  по-слабо.

"Проблемът е сложен, включително заради същността на пандемичния риск, към който, на практика, са неприложими основни принципи на застраховането. За разлика от други рискове (като природните бедствия, например), загубите от пандемия имат тенденцията да са хомогенни и потенциално засягащи милиони хора и бизнеси едновременно и глобално. Това прави диверсификацията на риска, като базисен застрахователни принцип, невъзможна", обясни Константин Велев. Той подчерта, че в случая не е налице ясен и предвидим срок на пандемията, което означава, че потенциалните загуби могат да са безкрайни и при това положение - не подлежащи на застраховане.

"Като се има предвид потенциалният мащаб на загубите, които трябва да бъдат покрити, е ясно, че проблемът няма как да бъде адресиран самостоятелно от застрахователната индустрия, било то на национално или глобално ниво. Евентуалното решение следва да се търси по-скоро през призмата на публично-частното партньорство. Затова в някои страни започват  да  проучват идеята за създаване "пандемичен" пул с участието на държавата, по подобие на съществуващи публично-частни партньорства за покритие на катастрофични рискове като тероризъм или природни бедствия", разясни още той.

Припомняме, че у нас темата за създаване на катастрофичен пул за бедствия все още не е приключена. Не са правени и опити за законови промени за задължителна застрахователна защита при пандемии, въпреки  че вече минаха край нас епидемиите с ебола, от птичи и свински грип.

В момента е известен само един пример за съществуващ пандемичен пул, който е в САЩ: COVID-19 Business and Employee Continuity and Recovery Fund.  Той е подкрепян от широк бизнес консорциум, включващ и застрахователната индустрия. Фондът ще се управлява от Министерството на финансите на САЩ, а ролята на застрахователите и  на други частни организации ще бъде да обработват и да насочват документите на бизнесите, търсещи подкрепа. Важно е да се уточни , че все още фондът не функционира и сумата на вноските в него на различните участници не е известна.

 


Пандемията и застрахователният ни пазар


Има сегменти на застрахователния пазар,  пряко свързани с определени сектори на икономиката, които пострадаха сериозно от кризата и това рефлектира и в застраховането, обясни Константин Велев.  Той даде за пример застраховките, свързани с туризма.

"Нормално е да не се сключват застраховки "Помощ при пътуване" при положение, че от два месеца не се реализират туристически пътувания. Така че са  обосновани очакванията  за спад в премийния приход на българския застрахователен пазар поради нарушения стопански процес в редица сектори на икономиката и  негативните последици от  кризата върху доходите на част от населението", смята председателят на Асоциацията на застрахователите. Велев посочи, че има спад и в събираемостта на премиите  - и поради изброените  причини, а и заради мерките за социална дистанция.

"Разбира се твърде рано е да правим цялостна оценка на последиците от  кризата с коронавируса за застрахователния ни пазар. Първо, нека да видим данните за месеците март и април, когато вече  работехме при новата реалност. Освен това, кризата още е в развитие, въпреки разхлабването на някои от мерките", каза още Константин Велев. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във