Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Неточни диагнози и вредно лечение

Продължава търсенето на причините за започналата през 2008 г. най-тежка финансова и икономическа криза след Голямата депресия (1929 - 1933). Интересът се подсилва от опасенията за нова рецесия и неплатежоспособност на затъналите в дългове държави, при изчерпващите се възможности за противодействие.
Застаряването като основен фактор
В публикация от края на юли Кристия Фрийланд, редактор световни новини в Ройтерс твърди, че застаряването на населението в развитите страни е основна причина за сегашните социални кризи и конфликти.И по-конкретно войната между поколенията, която в следващите десетилетия ще се ожесточава. Защото следвоенната социална държава се основава на поколенческа Понци схема. Което означава, че поетите задължения от държавното пенсионно осигуряване (основано на разходно покривния принцип) могат да се плащат в бъдеще само ако населението и броят на работещите се увеличават непрекъснато. Но при удължаване на живота и намаляване на раждаемостта става обратното - пирамидата се обръща. Все по-малко работещи издържат все по-голям брой възрастни. Финансовите баланси се сриват. Както стана в Гърция и в Португалия. Сега пред същата заплаха са изправени Испания, Италия и други страни с раздути огромни държавни разходи за пенсии и помощи. Дори в САЩ по програмите за възрастните отиват половината от нелихвените държавни разходи. Според друг изследовател разходите за възрастните са формирали през последните две десетилетия 50% от държавния дълг на страните, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
При забавяне на икономическия ръст и рецесия дисбалансите се задълбочават. Приходите на бюджета спадат, а разходите за спасяване на структуроопределящи корпорации и за покриване на нарасналите дефицити на социалните фондове нарастват. Държавният дълг се доближава или надминава 100% от БВП, както е в редица европейски страни и в САЩ, а в Япония е над 200 процента. Обслужването му става все по-скъпо и трудно поради увеличения суверенен риск и стеснения пазар на държавните облигации.
При липсата на реформи в публичния сектор мерките за съкращаване на публичните разходи и увеличаването на данъците спъват възстановяването на икономиката . Преструктурирането на дълга на някои държави като Гърция (достигнал 340 млрд. евро), е неизбежно в една или друга форма. Което ще предизвика загуби и верижни фалити за много от държателите на този дълг. И нова рецесия. Масираните помощи от международните спасителни фондове едва ли ще предотвратят банкрута на държавите с най-висока задлъжнялост.
Според Фрийланд
имиграцията от развиващите се държави
и удължаването на трудовия стаж и възрастта за пенсиониране могат само да отложат краха. Трайното решение на проблемите, породени от демографския срив, тя вижда в създаване на условия за увеличаване на раждаемостта. Не само в богатите държави, но и в Китай, изпълняващ програма за едно дете в семейството. Тя не казва как ще се решават проблемите с прехраната, водоснабдяването и местообитаването на милиардите нови жители на планетата. И не взема предвид, че системата за държавно пенсионно и здравно осигуряване не е от Бога дадена и може да бъде заменена от осигурителна система, основана на личния интерес и личната отговорност на работещите граждани. Която не се влияе от демографските промени.
Рекапитализацията на банките
В изследване на група американски специалисти (Анат Адмати и други), публикувано през 2010 г. и подкрепено от чикагския професор Джон Кокрейн, се доказва, че бъдещите кризи на публичните финанси са заложени в ниския дял на собствения капитал на банките и високия процент на привлечения (взетия на заем) капитал - до 95-97 на сто. Те са силно уязвими и заплашени от загуби и фалит при по-големи колебания на пазара и кризи. Слабите капиталови буфери на банките в такива условия се превръщат в съществен фактор за нарастване на публичните разходи, които биват използвани за тяхното спасение. Както и за увеличаване на държавния дълг, значително над поносимите размери. Но предложението на авторите за увеличаване дела на собствения капитал на банките, с цел намаляване на бъдещите правителствени дефицити, не отчита трудностите при осъществяването му.
Главната пречка е политиката на централните банки в САЩ, ЕС и други страни. Те поддържат нисък основен лихвен процент, при който щедро рефинансират търговските банки, за да стимулират растежа и заетостта. И го правят дори когато представените от банките залози не са качествени. Каквито са суверенните облигации на фактически неплатежоспособни държави като Гърция и други.
Така кръгът се затваря. От търговските банки се изисква (в споразумението за Базел III) да постигнат постепенно по-висока капиталова адекватност - минимум 7% първичен собствен капитал. Но интересът им от увеличаване на печалбите на акционерите и бонусите ги кара да използват максимално ефекта на финансовия ливъридж (подценявайки пазарния риск). Като разчитат на помощ от националните и международни гаранционни и спасителни фондове, достигнали огромни размери (явление, наречено морален хазарт). Противоречието се смекчава, но не се отстранява с въвеждане на законовото изискване за обвързване на бонусите на мениджърите с дългосрочните финансови резултати и други подобни мерки. Според съобщение на агенция Блумбърг в момента в САЩ има 160 финансови компании, чиято пазарна цена на обикновените акции е с 60% по-ниска от балансовата им стойност. Подобно е било съотношението и през юни 2008 г. - три месеца преди избухването на финансовата криза.
Регулациите
Като друга основна причина за срива на американската банкова система през 2008 г. повечето икономисти посочват разхлабването на регулативната система. Възникнаха гигантски банкови конгломерати с подразделения в целия свят. Те можеха да увеличават печалбите, бонусите и дивидентите, поемайки несъразмерен риск. Защото бяха твърде големи, за да фалират. Рискът се изразяваше в отслабените капиталови буфери, в рязкото увеличаване на инвестиционните операции за собствена сметка и все по-широкото използване на дериватните инструменти, в това число и силно уязвимите синтетични продукти. Пазарният и специфичният риск се завоалираха и подценяваха. Със съдействието и на рейтинговите агенции. Съществен фактор за високата задлъжнялост на домакинствата компаниите и банките в САЩ бяха фискалните облекчения при ползване на ипотечен кредит за покупка на първо жилище.
Наложителната и неотложна промяна на банковите регулации се натъква на сериозни пречки.
Първата е свързана с трудното постигане на консенсус между държавите при съгласуване на промените в националните регулативни системи, без което е трудно да се избегне изнасянето на банковите централи в офшорни зони.
Втората е свързана с опасенията, че разширяването на обхвата на регулациите чрез вкарване и на дериватните инструменти в тях, би спънало иновациите в банките и би ограничило печалбите, бонусите и кредитната активност.
Трето, раздробяването на банковите гиганти се натъква на съпротивата на могъщи сили. Предпочита се по-мекото изискване към тях - да си напишат завещанието, посочвайки как ще бъдат погасени задълженията им при евентуален фалит.
Четвърта причина е липсата на политическа воля и обществена подкрепа за освобождаване на централните банки от правото и задължението да използват основния лихвен процент и количествените улеснения като инструмент за манипулиране на пазара. С благовидния предлог, че смекчават цикличните колебания и поддържат растежа, заетостта и доходите. Следва неизбежният краен резултат - дълбока и разрушителна глобална криза.
Пето, подобряването на регулациите и намаляването на уязвимостта на банките се затрудняват от незаинтересоваността и нежеланието на управляващите да реформират публичните финанси. Като извадят от държавния бюджет пенсионното и здравното осигуряване на работещите граждани и ограничат прилагането на принципа на солидарността до приемливи за стопанските субекти мащаби. Без което е невъзможно да се снижат високият бюджетен дефицит и смазващият държавен дълг. Съществена част от него държат банките и носят неговия риск. Вместо такива реформи някои европейски лидери предлагат да се емитира обща облигация на ЕС, да се създаде министерство на финансите на съюза и да се стигне до фискална интеграция и унификация. Без да отчитат гибелните последици от свръхцентрализацията и хипертрофираното преразпределение, което унищожава интереса и отговорността на участниците.
През дългата история на човешката цивилизация дълбоките промени в узаконените обществени отношения и институции почти винаги са ставали в резултат на придобили катастрофални мащаби социални кризи. Такава криза заплашва сега човечеството, след като вече се изчерпват възможностите за спасение чрез увеличаване на публичните разходи и публичния дълг. А самите държави се изправят пред банкрут, социални конфликти, хиперинфлация и хаос. А може би някои стратези разчитат по този начин да се прехвърлят натрупаните трилиони долари дефицити и дългове върху цялото население на земята. За да започне отново на чисто гонитбата на свръхпечалби и бонуси. Щом е възможно рискът и загубите да се стоварват безнаказано върху другите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във