Банкеръ Daily

Финансов дневник

Необходимостта от свежи пари си има цена

Струпването на аукциони на вътрешния пазар на ДЦК бе започнато от бившия финансов министър Асен Василев, но продължи и при наследника му Валери Белчев

Държавата има нужда от свежи пари и банките чудесно знаят това. Горе долу така може да се опише ситуацията на вътрешния пазар на държавни ценни книжа (ДЦК) в последните два месеца, в които бе поет нов държавен дълг в размер на 2 милиарда лева чрез продажба на облигации. Впрочем колкото повече Министерството на финансите прави аукциони за продажба на ДЦК, толкова повече инвеститорите искат по-висока доходност по тях. Затова към днешна дата стратегията на финансовото ведомство да разчита на повече, но по-малки по обем продажби на облигации на вътрешния пазар, вместо да заложи на по-голяма еднократна емисия на международните дългови пазари, изглежда финансово непечеливша и по-скоро съобразена с политическата ситуация в страната. 

 

Покачването на доходността по държавните облигации може да се обясни с две хипотези. Първата е струпването на търгове за тяхната продажба и притъпяването на апетита на инвеститорите. А втората е по-слабото доверие в икономиката и стабилността на фискалната рамка. 

В края на октомври, при поредната порция 500 млн. лв. десетгодишни облигации, доходността скочи от 0.20% на 0.53% в сравнение с предишното предотваряне на същата емисия. Тенденцията се затвърди две седмици по-късно и при по-краткосрочните облигации - доходността по 5-годишните ДЦК се качи от минус 0.02% на 0.27 процента. Тоест, ако преди два месеца

държавата можеше да тегли безплатно заеми

от вътрешния пазар, тъй като доходността бе отрицателна, сега финансовото министерство вече трябва да си плаща за получаването на свеж ресурс. Другият любопитен момент е, че рязкото покачване на доходността може да означава, че финансовият сектор и най-вече банките, които традиционни изкупуват над 80% от предложените книжа, смятат, че перспективите пред икономиката и бюджета се влошават и поради това искат по-голям доход, за да финансират държавата, изкупувайки дълговите й книжа.

По-лошите перспективи за държавния бюджет са заради планирания дефицит от 4.7 млрд. лв. в края на годината. Това предполага, че за да бъде изпълнен Бюджет 2021 след неговата актуализация, до края на декември е необходимо правителството да реализира разходи за около 5 млрд. лв., тъй като към края на октомври бе отчетен излишък. В същото време обаче бе констатиран дефицит на месечна база в размер на 343 млн. лева. С други думи, вече се вижда, че разходите започват да изпреварват приходите. А и се предполага, че до края на 2021 г. разходната част ще набъбне заради традиционно по-високите капиталови разходи, харчовете в началото на зимния сезон, добавките от 120 лв. към всички пенсии и финансирането на мерките срещу Ковид. 

На практика всичко това оставя Министерството на финансите без много поле за маневриране и засилва очакванията, че ще се теглят заеми до позволения от бюджета таван, т.е. ще бъдат пуснати емисии за още 1.7 млрд. лева. Тази необходимост от

свеж ресурс за покриване на дефицита

обуславя и решението на финансовото ведомство да приема поръчките на аукционите за ДЦК въпреки покачващата се доходност. 

През 2020 г. ситуацията бе различна и това позволи тогава да бъде спряна една от емисиите 5-годишни книжа заради поисканите от инвеститорите по-високи цени. Сега, вместо да отказва поръчки за покупка на облигации, в търсене на по-изгодна доходност, държавата се опитва да прояви гъвкавост. Това личи от условия, които Министерството на финансите е задало за предстоящия на 15 ноември аукцион, на който ще се търсят още 500 млн. лв. нов дълг. За първи път през тази година ще бъдат предложени по-краткосрочни облигации - 3.5 годишни, вместо традиционните 5-годишни или 10-годишни. 

Както отбелязахме, причината да се правят всички тези еквилибристики, а не да се отиде директно към по-голяма дългова емисия на международните пазари, е нажежената политическа обстановка в страната. Изглежда логично служебното правителство да раздроби поемането на дълг на множество по-малки и по-краткосрочни аукциони, за да не бъде атакувано от своите опоненти, че

"трупа милиардни дългове на гърба на идните поколения".

Популистка тема, която редовно влиза в политическа употреба. Доказателство е, че по нея напоследък усилено се упражнява бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

Извън политиката следва да се каже, че засега няма нищо драматично в покачването на доходността по ДЦК - в годините назад страната се е финансирала и при по-висока доходност, а бюджетът винаги е издържал на плащанията. Което обаче не означава, че не бива да се обръща съответното внимание на тази тенденция. Например по-високата цена по облигациите на вътрешния пазар може да рефлектира, ако България реши да излезе на международните дългови пазари през следващата 2022-ра. Всъщност подобен ход може да се прогнозира, тъй като, както "БАНКЕРЪ" неведнъж писа, предстоят падежиращи задължения през следващите две години от порядъка на 2.7 млрд. - 3.0 млрд. лв. годишно, или близо 6 млрд. лева.

Това предполага държавата да рефинансира падежиращите си дългове чрез продажбата на нови облигационни емисии. Твърде вероятно е да се прибегне именно към рефинансиране на емисиите, емитирани от второто правителство на Бойко Борисов. Ще напомним, че по онова време бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро или около 10 млрд. лева. Утешението засега е, че страната продължава да е сред най-нискозадлъжнелите в Европейския съюз и макар че все още не е публикуван Бюджет 2022, нагласите на водещи финансисти са в него да не бъде заложен голям дефицит, който да наложи допълнително теглене на заеми. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във