Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Необходим ли е нов държавен заем?

Правителството  укроти топката  и забави устрема си към увеличаването на държавния дълг. От последните изявления на премиера Бойко Борисов стана ясно, че обсъждането на темата е отложено за средата на юни. Тогава, според Борисов, ще се знае "дали можем да изплуваме сами, или ще трябва да си помогнем с кредит".

 

Досегашният план на финансовия министър Владислав Горанов бе с въпросния заем да се финансира набелязания  бюджетен дефицит от 3.5 млрд. лв. (очакван в края на годината) и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лева. В тази сметка обаче не влизат премиерските ДДС подаръци към ресторантьори и хотелиери, заради които приходите в бюджета със сигурно ще намалеят, а дефицитът ще набъбне допълнително.

Вземането на нов дълг продажбата на държавни облигации за около 2 млрд. евро се очакваше още през май. Според източници на "БАНКЕРЪ" проспектът за пласирането на ценните книжа даже е бил във финалната си фаза, провеждали са се и срещи с банковите посредници Citi, JP Morgan Chase & Co, BNP Paribas и Unicredit, които трябва да управляват "операцията".

Може да се каже, че причините за отлагането са няколко. Първите са чисто политически - догодина предстоят избори, а гласоподавателите у нас не гледат с добро око, когато държавата тегли заеми.

Възможно е също  Министерството на финансите да е преценило, че моментът за продажба на облигации не е добър и на по-късен етап ще се постигнат по-добри условия.

Не на последно място, актуалните данни за изпълнението на бюджета  показват, че поне на този етап държавата няма остра нужда от допълнителни заеми. Министерството на финансите отчита бюджетен излишък към края на април в размер на 1.6 млрд. лева. Размерът на фискалния резерв към 31 март пък е 10,3 млрд. лева.

Това бе потвърдено и от заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, който неотдавна съобщи, че всички държави от ЕС, с изключение на България, вече превишили изискванията на  ЕС за бюджетния дефицит (3% от БВП). Разбира се, управляващите приемат това  като комплимент, но  може да се каже и също, че България е страната в ЕС, която е изхарчила най-малко за подпомагане на гражданите си и на бизнеса си в условията на криза.

Някои икономисти финансисти твърдят, че финансовата дисцплина има смисъл, когато държавата помага във време на криза и че излишъкът  не  е повод за гордост, тъй като тези средства не достигат до затъващите фирми и до обеднелите граждани. Е, има и контра твърдения, че е по-добре "мазнинката" да си стои в хазната, отколкото да се насочва предимно към "наши бизнесмени".

А  поле за увеличаване на дълга има. България е със сравнително малък държавен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт - 20,4 процента. Това равнище е второто най-ниско в Европейския съюз. Прогнозата на Европейската комисия обаче е, че дългът ще бъде увеличен до 25% от БВП, или с около 4-5 млрд. лева. Според Брюксел до нов заем ще се прибегне заради увеличаване на разходите за безработни и за социални  помощи и неизбежното свиване на приходите от данъци. Това ще оформи по-големия бюджетен дефицит. Аргументите в полза на новия заем са: очакваното свиване на БВП (със 7.8% през тази година според прогнозата на ЕК), както и изпълнението на мерките в подкрепа на икономиката.

Друг любопитен въпрос: е дали спасителните програми на ЕС са алтернатива на пускането на облигационна емисия на международните пазари. Например наскоро стана ясно, че България ще участва във формирането на общ дълг на Европейския съюз.

За целта всички страни-членки ще издадат държавни гаранции за пласирането на облигациите в общ размер около 25 млрд. евро. Така от финансовите пазари ще бъдат събрани 100 млрд. евро, предназначени за програмата на ЕС в подкрепа на заетостта SURE.

Приносът на България ще е с гаранции в размер на 107 млн. евро и те ще бъдат заделени  само при поискване от ЕК или ако заявим желание да получим средства по въпросната схема. SURE наподобява българската "60/40", но има хипотеза, при която страната ни може да вземе заем по тази програма и със получената сума да попълни фискалния си резерв. Поемането на общ дълг от целия ЕС със сигурност ще е при по-добри условия, отколкото  ако България сама пласира облигации по простата причина, че алиансът има възможно най-добрия кредитен рейтинг - ААА.

В същото време обаче финансисти коментират, че прекомерното  отлагане да предложим  нова облигационна емисия на международните пазари не е добър вариант.

Засега правителството не дава никакви индикации, че България може да устои на предстоящата икономическа криза със собствените си ресурси. Евентуалното свиване на фискалния резерв няма да представи страната ни в благоприятна светлина пред инвеститорите, ако се наложи   правителството  да тегли нов заем в последните месеци на годината, поради което той ще се оскъпи допълнително. 

Разбира се, има и други подводни камъни. В зависимост от сигналите от пазара, за международната емисия трябва се направи сметка какъв да е  матуритета й. Нужно е да се има предвид, че до 2024 г. ще имаме падежи по стари емисии и те не трябва да се струпват във времето. Ще рече, че трябва да се търси матуритет от пет или дори от седем години. В такъв случай рисковете са повече и доходността неизбежно ще нарасне. Необходима е и добра оценка каква доходност държавата е готова да плати по тези облигации.

В Закона за държавния бюджет бе записано, че през тази година правителството може да увеличи държавния дълг до 10 млрд. лева. От тази сума обаче трябва да се извадят 1.2 млрд. лева, които от началото на годината бяха натрупани като вътрешен държавен дълг и послужиха основно за погасяване на стари задължения. 

По програмата за продажба на облигации на международните пазари, създадена през 2015 г., на разположение на правителството остават грубо 4.88 млрд. евро. Първоначалният лимит на тази програма бе 8 млрд. евро, но при актуализацията на бюджета таванът бе увеличен до 10 млрд. евро. По тази програма вече бе натрупан дълг в размер на 5.14 млрд. евро, с които бяха погасени  външни задължения с падежи през 2015-а, 2016-а и 2017 година, а останалите средства постъпиха във фискалния резерв, за да оформят днешните му рекордни нива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във