Банкеръ Weekly

тайни и загадки

Недоимъкът помпа излишъка

Предаването на щафетата на поста финансов министър от Владислав Горанов на Кирил Ананиев и сега пак на Горанов предава явно и тайната на бюджетните излишъци.

Бюджетният излишък като всеки излишък е временен превес на приходите над разходите. Разбира се - погледнато от птичи поглед - той е по-добрият вариант от дефицита. Но да се абсолютизира излишъкът не е правилно от финансова гледна точка, а е и политически некоректно. Защото излишъкът може да значи много повече от самия излишък, разбиран, от една страна, като увенчани с успех усилия за повишаване на събираемостта и борба с контрабандата, а от друга - като консервативна разходна политика. Увеличените приходи може да не са резултат от правителствените политики и усилия, а просто да се дължат на развитието на икономиката. Разумната политика по разходите пък може да е в резултат на недоимък за общините, гражданите, институциите и бизнеса. Тогава недоимъкът помпа излишък. Нещо такова се случва с лавровите венци на излишъка, с които окичиха главите си двама премиери - Бойко Борисов и Огнян Герджиков.

.....

Служебното правителство приключва дейността си с бюджетен излишък от над 1. 6 млрд. лв., похвали се премиерът Огнян Герджиков при представянето на отчета за работата на ръководеното от него служебно правителство. Салдото по консолидираната фискална програма на касова основа към април е положително. В приходната част на бюджета средствата са 785 млн. лева. "Това говори за добре работеща икономика", коментира служебният премиер.

До края на април тази година събраните от Националната агенция за приходите (НАП) средства са с 5.9%, или с 238.9 млн. лв. повече спрямо същия период на 2016-а. Другата приходна агенция - Митниците, също отчита ръст от 16.1%, или 385.7 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Герджиков уточни, че значителният ръст се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от ДДС.

Дотук добре. Всичко изглежда като работа в абсолютно чиста лабораторна среда. Попитахме аналитика от Института за пазарна политика Калоян Стайков дали това е така. Той обясни, че за първи път през първото тримесечие на тази година се забелязва "чиста проба" излишък от увеличена събираемост на данъци, предимно ДДС, и осигуровки. Първият приходоизточник той свърза с увеличения внос, което пък било сигнал, че икономиката вече трайно върви нагоре - въпреки вътрешната и външната несигурност.

"Едва ли това оживление може да се припише като заслуга на политиците - в смисъл на ефект от техни усилия, стратегии, политики, облекчения за бизнеса. Става дума за самостоятелно движение напред

напук на политическото бездействие

каза Стайков.

Увеличените приходи от осигуровки пък свърза с раздвижването на пазара на труда, нуждата от по-квалифицирани кадри и в резултат на това - вдигане на възнагражденията, както и на ставката на осигуровките с 1%, а оттам и на приходите от осигуровки.

Официалната статистика, която обаче все още не обхваща целия април, доказва неговите думи. Събраните от НАП приходи към 25 април са в размер на 6.383 млрд. лв., което е увеличение с 355.3 млн. лв. (5.9%) спрямо същия период на миналата година. Това се посочва в отчета на Министерството на финансите за свършената работа по време на служебното правителство. Приходите от корпоративния данък се увеличават с 65.1 млн. лв. (8.1%), а от данъка върху доходите - с 53.2 млн. лв. (6.9%).

Агенция "Митници" е събрала 2.783 млрд. лв., което е повече с 16.1%, или 385.7 млн. лв. спрямо същия период на 2016 година. Значителният ръст се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от ДДС при внос. От една страна, те са повлияни от по-благоприятната макроикономическа обстановка в сравнение с 2016 г., изразяващи се в ръст на вноса, по-високи цени на почти всички внасяни стоки и ръста на курса на долара спрямо лева. От друга страна, това се дължи на постъпления от еднократни инцидентни доставки у нас от трети страни.

Първото тримесечие по традиция е силен период за приходната част на бюджета, тъй като в края на март изтича срокът за плащане на корпоративни данъци от компаниите. През миналата година обаче в този период постъпиха и 783 млн. лв. от Европейската комисия, като в по-голямата си част те бяха възстановени разходи, извършени през 2015 година. Това беше причината за рекордния излишък от 1.86 млрд. лв. в края на март миналата година.

Счетоводният фокус

Как по чисто счетоводен начин да се направи излишък? Това е лесно, второто правителство на Бойко Борисов го показа на практика.

Стабилизират се приходите. Режат се разходите. Това продължава две или три тримесечия. Отчита се огромен излишък. В края на годината икономисаните средства се наливат в различни ресори. Но забележете - по лично усмотрение на премиера и министрите му. Зад гърба на парламента. Вложените държавни пари обаче не са без данъци. Те се облагат с ДДС, което се връща през следващия месец в хазната. Неслучайно през януари тази година се наблюдава пик в приходите от ДДС. И похарченият излишък генерира нов още в първите месеци на следващата година. Добър старт, а?

Възможно ли е сегашният излишък да е резултат от подобни действия на Бойко Борисов и Огнян Герджиков. Да. Още повече, че и до днес не се знае как е похарчен той в края на миналата година.

От няколко години бюджетните данни приличат все повече на айсберг - на повърхността се четат множество добри новини, но те са съпътствани от редица подводни проблеми, които остават незабелязани, казва Стайков. Така през 2016 г. консолидираният бюджет приключва годината с излишък от близо 1.5 млрд. лв., като превишение на приходите над разходите се наблюдава за първи път от 2008 година.

Още тук обаче се появява и първото съмнение - излишъкът се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по европейските средства, докато националният бюджет бележи дефицит. Това за пореден път показва силното влияние, което европейските средства имат върху касовото бюджетно изпълнение не само на консолидирания бюджет, но и на националния. Освен това годишните данни за касовото изпълнение на бюджета сами по себе си не дават достатъчно информация за състоянието на публичните финанси.

Следващият проблем идва от отговора на въпроса как от натрупан излишък от около 3.5 млрд. лв. към ноември консолидираният бюджет приключва годината с излишък от едва около 1.5 млрд. лева. Отговорът, разбира се, се крие в разходите през декември - над 15%, които са вторите най-високи като дял от годишните бюджетни разходи от 2008 г. насам.

Подобно бюджетно поведение, изглежда, се е превърнало в тенденция, тъй като през 2012-2013 г. делът на декемврийските бюджетни разходи спрямо годишните разходи е около 11.7%, през 2014 достига 12.6%, а през 2015-2016 г. надхвърля 15 процента.

През последните две години икономическата обстановка в страната е не просто спокойна, а и изненадва с по-висок от очаквания растеж. Това предполага и по-равномерна разходна политика през годината, а не

ударно харчене в последния месец

което по традиция е свързано с непрозрачност, нарушаване на нормите за управление на бюджета и съмнения за злоупотреби. Допълнително утежняващо вината обстоятелство е, че тези разходи се правят от правителство в оставка.

Следващият проблем възниква от структурата на разходите, която в голяма степен се различава от първоначалната прогноза. Така например консолидираните разходи през 2016 г. са с близо 2.2 млрд. лв. по-ниски в сравнение с бюджетната прогноза, което се дължи изцяло на по-ниски капиталови разходи, които са с над 2.2 млрд. лв. по-малко от планираното. Причината е слабо усвояване на европейски средства, което само частично е компенсирано с по-високи капиталови разходи по националния бюджет. Годишните капиталови разходи по националния бюджет се движат между 1.5 и 1.7 млрд. лв. в периода 2011-2015 г., докато през 2016 г. те са над 2.9 млрд. лева. Това отново показва голямата зависимост на бюджета от европейско финансиране, за което вече споменахме.

Всичко това обрисува съвсем различна картина от тази, която ни се представя с лозунга за бюджетен излишък, коментира Стайков. Тя допълнително се влошава, като си спомним, че въпреки излишъка през 2016 г. за настоящата година се планира бюджетен дефицит от над 1.3 млрд. лева. Това означава, че воля за реформи липсва - независимо дали икономиката е в подем, или спад и независимо от бюджетния баланс. Оправданията, че реформи не се правят по време на криза или че за реформите са необходими пари, звучат кухо на фона на сравнително високия икономически растеж през последните две години. Остава надеждата, че следващото правителство ще има различни възгледи, но дори и това да е така, ще му отнеме време, за да ги приложи, което вероятно означава поне още една година безвремие.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във