Банкеръ Daily

Финансов дневник

Небанковото кредитиране расте с около 25% за година

Българите не спират да търсят възможности за финансиране – за покупка на жилища или вилен имот, за ремонти, за плащане на сметки или някакъв каприз. Този им стремеж пък е подкрепен и от благоприятните лихвени проценти, които все още могат да намерят в българските банки.

В резултат на това вземанията по заеми отпуснати от дружествата, специализирани в кредитиране, са нараснали до сумата от 3.91 млрд. лв., което представлява 2.7% от БВП на страната ни. Това са пресметнали от Българска народна банка по данни от края на март тази година. Тук става въпрос за всички кредитни институции с такъв предмет на дейност извън банките, с изключение на лизинговите дружества.

За сравнение кредитният портфейл на небанковите институции преди година е бил в размер на 3.13 млрд. лв. (2.4% от БВП). Сумите по вземанията се увеличават с 24.9% (777.9 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2021-а и с 5.5% (204.5 млн. лв.) в сравнение с края на декември миналата година.

Ако погледнем остатъчния срок до падежа на разрешените кредити, ще видим, че преобладават заемите, които са отпуснати за срок над пет години, които са 1.64 млрд. лв. в края на март тази година. Това може да се приеме като знак, че кредитополучателите са относително спокойни за доходите си в бъдеще. Заемите със срочност над пет години нарастват с 18.8% (259.3 млн. лв.) на годишна база и с 6.1% (94.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021-а. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията обаче намалява - от 44.1% в края на март преди година до 41.9% в края на същия месец на тази година.

Заемите със срок над една до пет години са двойно по-малко като стойност - 886.3 млн. лева, но и нарастването не е така значимо. В същото време вземанията по кредити със срок на погасяване до една година са 1.09 млрд. лв. в края на март, като нарастват с 55.4% (389.6 млн. лв.) на годишна база. Растящите цени на потребителските стоки и на сметките са в основата на това повишение, отбелязват анализаторите. След като намалява броят на малките депозити се опира до вземането на кредити.

Най-много са задълженията на домакинствата по потребителските кредити, които са 2.62 млрд. лв. в края на първото тримесечие. При това те се увеличават със 17.9% (396.9 млн. лв.) на годишна база и с 5% (124.7 млн. лв.) спрямо края на декември миналата година. А и относителният им дял в общия размер на вземанията от домакинства нараства от 94.4% към края на март преди година до 95.4% към края на март тази година.

На този фон, размерът на необслужваните кредити  в края на март е за 288.6 млн. лева. Данните показват, че те намаляват с 1.8% (5.2 млн. лв.) в сравнение първото тримесечие на 2021 година, което се обяснява от експертите с повишаването на финансовата култура на част от тези потребители и с повишените доходи от пенсии и заплати. Но, спрямо края на декември миналата година има нарастване на необслужваните заеми с 1.7% (5 млн. лв.). Няма как да бъде по-различно след  продължаващото повишение на цените на стоки и суровини за производство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във