Банкеръ Daily

Финансов дневник

Не си правим добре сметката

S 250 6577d66d 96b0 4779 b4fe 50e4ff5e3f14

Средният размер на необслужваните задължения на българите се  връща на нивата си от второто полугодие на 2017 г., което е  1162 лева. През същия период на миналата година сумата е 728 лева. Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за първите шест месеца на годината. Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.

“Средният обем на задълженията зависи от два основни фактора: поведението на клиентите и структурата на обработваните дългове. През последното полугодие наблюдаваме трайно повишаване на качеството на живот на населението, а също  ръст на позитивните очаквания за бъдещите периоди. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си позволяват по-скъпи ваканции и да купуват по-луксозни стоки, често със заемни средства.”, казва Райна Миткова, председател на АКАБГ.

“Но финансовата култура на населението в България не е на достатъчно високи нива и управлението на личните финанси не се прави отговорно, в резултат на което се стига и до това да се  забавят  или да се пропуснат  някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката.” допълва тя.

По думите на Миткова през периода се е променило и поведението на ютилити компаниите, които не възлагат, а събират сами задълженията си. Това променя структурата на обработваните дългове, като акцентът остава върху финансовите продукти - банкови и небанкови кредити и лизинги, чиято абсолютна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху средния размер на задълженията.

По данни на асоциацията има значително разместване при разпределението на възложителите на дългове. Въпреки това  банките и небанковите продукти запазват водещите си позиции. За изминалото полугодие банковият сектор е източник на 54% от всички възложени дългове, докато за същия период на 2017 г. процентът е бил 48.  

На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. бързи кредити, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от възложения дълг, обработван от колекторските агенции, при 20% за същия период на 2017-а.

"Бързите кредити най-често  са своеобразен вид "сезонна услуга" и причините за тегленето им варират - от подготовка на учениците за първия учебен ден та до  разходи за зимни гуми или някакви спешни нужди, например разходи за лекарства или лечение.  Това също обуславя сравнително по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите продукти, които са свързани с дългосрочни и по-добре обмислени инвестиции“, уточнява Александър Грилихес, заместник-председател на АКАБГ.

В сектора на телекомуникационните продукти се отчита сериозен скок - от 6% за първото полугодие на 2017 г., до 15% за същия период на 2018 година. През тази година сериозен дял от почти 10% заемат застрахователните продукти, които през 2017-а  на практика не са присъствали в статистиката.  

Сериозна промяна има при компаниите за комунални услуги, които отстъпват позиции и представляват 1%, на фона на 22% за същия период на 2017 г., най-вече заради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията. В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1 на сто.

За изкупените задължения през първите шест месеца на 2018 г.  статистиката на АКАБГ  показва покачване на обема. Продадените необслужвани заеми са в размер на 584.6 млн. лв. - с почти 60% повече спрямо началото на 2017 година.

 

Добре, че е Европа

През първите шест месеца на годината обемът нововъзложен дълг търпи осезаем спад от над 47% в сравнение със същия период на миналата година - ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени за събиране  дългове на обща стойност от 1.416 млрд. лв., то година по-късно  те вече са 743.9 млн. лева.

На фона на двойния спад на обема възложени задължения  се наблюдава и голямо понижение в броя им - над три пъти. За първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 хиляди, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1.94 милиона.

"Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане.”, коментира Райна Миткова. “Данните са показателни за стабилизирането на системата и на практика представляват добра новина както за икономиката на страната като цяло, така и за самите задължени лица.”, допълва Миткова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във