Банкеръ Weekly

Различни псевдоспециалисти постоянно пророкуват падане на Валутния борд

Не плашете хората с кипърски или гръцки варианти

И без сметките за ток протестите щяха да гръмнат

Стоян Александров, председател на надзорния съвет на Търговска банка Д пред в. БАНКЕРЪ

nbsp;


Г-н Александров, как ви изглежда сегашната ситуация в икономиката и в банковата система?

- Първо, тя е коренно различна за двете системи, независимо че те са взаимно свързани. По правило не може икономиката да е зле, а банковата система да процъфтява. Но у нас икономиката е много зле, а банковата система е стабилна. И тази ситуация продължава вече няколко години. Не трябва обаче да се забравя, че ние сме много зависими от външните пазари, а и кризата у нас дойде не през финансовия сектор, а през така наречената реална икономика. И излизането от нея пак ще стане по същия път,


първо, трябва да се съживи бизнесът

а това ще даде позитивно отражение върху банковия сектор.


Неприятното е, че заради случващото се в Европа бизнесът ни бе много силно ударен в износа и по линия на чуждестранните инвестиции. Отделен е въпросът: когато имаше огромни чуждестранни инвестиции от порядъка на 5-6 млрд. евро годишно, в какво бяха вложени те и какъв бе приносът им за развитието на българското производство. Защото изграждането на молове и търговски центрове не води до развитие на производството и повишаване на конкурентоспособността на една икономика.


Рязкото свиване на инвестициите обаче доведе до свиване на икономическата активност. Този ефект се комбинира със сериозно намаление на вътрешното потребление. То на свой ред е резултат от инстинкта на хората, които стават изключително предпазливи, когато усетят несигурност. И заради тази предпазливост при замразени доходи депозитите на гражданите растат постоянно вече четири години. Хората почти спряха да потребяват извън екзистенц минимума и спестяват. И така се стига до намаляване на потреблението, което в комбинация със свиването на износа води до проблеми за фирмите, увеличаване на безработицата и до всички други негативни ефекти, на които сме свидетели.


И какъв е изходът от ситуацията?

- За мен е важно да се възстанови спокойствието сред хората и доверието им във възможностите за ръст на икономиката. Те трябва да виждат някаква добра перспектива, а не постоянно да бъдат плашени с кипърски, гръцки и разни там други варианти за финансови колапси. Ако българите продължат да бъдат бомбардирани с подобни апокалиптични пророчества, те не само че няма да започнат да потребяват повече, но и в един момент могат да решат, че е добре да се върнат към позабравения вариант на буркан-банк, като предпазливо започнат да вадят парите от депозити и да ги вкарват под дюшеците. Това съвсем не е преувеличена опасност. Вече има граждани, и то хора интелигентни, преподаватели във висши учебни заведения, които прибягват до превалутиране на спестяванията си от левове в евро. И са направили това, защото са притеснени от постоянните небивалици, които се говорят, че ще излезем от системата на Валутен борд, че ще обезценим лева и всякакви други подобни безсмислици.


Случайно ли се повдига, според вас, тази тема за Валутния борд? Може ли да отдадем коментарите по нея само на сегашната сложна икономическа конюнктура?

- Тази тема няма да бъде загърбена никога, доколкото винаги има хора, които си правят сметка да се възползват от една ситуация на финансова нестабилност. Тя се провокира най-вече от длъжници, които живеят с надеждата, че ако се срине финансовата и банковата система, дълговете им ще се обезценят и те ще могат много по-евтино да ги погасят.


А има ли политически сили, които също да са заинтересовани от срива на Валутния борд?

- За политически сили не знам, но със сигурност има политици и бизнесмени, гравитиращи около различни партии, на които явно им се ще подобни неща да се случат. Няма да забравя как преди изборите през 2009-а при мен дойдоха едни лица, които ме питаха не е ли по-добре сега да пуснем духа от бутилката, да се откачим от Валутния борд,


да девалвираме лева, че да дойде ГЕРБ на чисто

Това не бяха хора от партията, а разни идеолози, които гравитираха около нея. Но това не е изненада, защото сигурно сте забелязали как едни и същи псевдоспециалисти се опитват да се закачат за силните на деня. Вярно е, че развиваните от тях теории са несъстоятелни. Само че хората, които не разбират от финанси и са силно притеснени от финансовите си задължения, лесно се манипулират. И в един момент едни такива искания се появяват като претенции на протестиращите на улицата.


Нали видяхте при сегашните протести изневиделица изскочиха предложения за мораториум върху издаването на изпълнителни листове. Аз не мога да си представя, че подобна идея ще мине през главата на един разумен човек.


Защо да не може? Ако този човек не разбира от бизнес и финанси и както казахте, изпитва затруднения да обслужва дълговете си, не е ли лесно тази идея да му бъде внушена и той да я приеме като своя?

- Ами като не разбира, нали някой трябва да му обясни. В противен случай улицата започва да диктува поведението на обществото. А от това по-страшно няма. При последните протести се получи нещо подобно. Аз не казвам, че хората нямат право да протестират. Напротив. Но е недопустимо разни синдикални босове и политически фактори да флиртуват с улицата и в свой интерес да стимулират искания, които са неизпълними. Не мога да приема, че няколко хиляди недоволни граждани могат да определят държавни политики.


Какви са тези обществени съвети?

Какво ще правят те? Ще решат нещо и премиерът трябва да го изпълнява ли? А ако не го изпълни, какво? Пак протести? Представяте ли си какво ще стане, ако, да кажем, някакъв обществен съвет натисне министъра на финансите Калин Христов да преструктурира бюджета и да увеличи разходите за заплати и той се съгласи? Защото и тази щуротия я чухме - да се режат инвестиционни разходи, за да се вдигат доходи. Това е абсолютно глупава политика. Подобен ход временно може да тушира едно обществено напрежение, но какво става след това? Представете си, че имате една крава, но много ви се иска да ядете месо. Заколвате я, изяждате месото, но след това няма мляко и няма телета. Е, умно ли сте постъпили?


Не ме разбирайте погрешно, аз не съм против дискусиите. Те са необходими и трябва постоянно да се водят, защото благодарение на събитията от началото на годината ние и обществото научихме много важни неща за ценообразуването в енергетиката.


Хората ги научиха, но тези, които са регулирали това ценообразуване, не ги ли знаеха?

- То се видя колко далече от истината са някои хора, които уж е трябвало да отстояват държавния интерес. Аз много пъти съм казвал, че Атанас Семерджиев (бел. ред. - бившият шеф на ДКЕВР) водеше една демагогска политика. Той беше научил енергоразпределителните дружества - ако желаят 10% повишение на цените, да настояват за увеличение от 30%, за да може той да отреже две трети от предлаганата цена, да им даде 10% и да се похвали какъв голям защитник на обществения интерес е, след пет месеца упражнението се повтаря и така за един по дълъг период от време енергоразпределенителните дружества постигат желаното увеличение,


а Семерджиев винаги излиза добър

защото реже претенциите на компаниите. И едва сега прокуратурата се усеща, че органът, който е трябвало да защитава държавните интереси, не си е вършел работата, а се е ползвал за някакви други цели. Та в този смисъл аз не само не отричам необходимостта от дискусии и протести по такива болни въпроси, а дори ги подкрепям. Дори си имам една теория, че тези протести бяха неминуеми заради отдавна натрупвани проблеми и напрежение. Вярно е и че


Бойко Борисов прояви мекушавост...

Като си подаде оставката ли?


- Като политически ход обаче, от гледна точка на бъдещите избори, това може да се окаже много добро решение за него. Защото, ако не си бе подал оставка, той трябваше или да обещае нещо на улицата, или щеше да се стигне до много неприятни сцени. А така оставката му тушира напрежението, ГЕРБ отново стана първа политическа сила и дори може да се окаже, че ще получи възможност в следващия парламент да управлява еднолично. Нещо, за което само преди няколко месеца нямаше никакъв шанс.


Сериозно ли мислите, че е възможно еднолично управление на ГЕРБ след изборите?

- Ако БСП и Атака продължат с този свой популизъм, не е изключено и това да се случи.


Защо твърдите, че и без високите сметки на тока протестите са били неминуеми?

- Сметките към ЧЕЗ бяха само поводът за тези протести, причините са много по-дълбоки и се натрупват от доста години. Преди настъпването на кризата хората не негодуваха срещу ниските доходи, защото имаха много свободен достъп до кредит. Сигурно си спомняте как някои банки предлагаха заеми без обезпечение, без доказване на доходите и всякакви други облекчения, напълно в разрез с разумното банкиране.


Аз го наричах разюздано банкиране

Населението знаеше, че ако не му достигнат пари в края на месеца, лесно може да си ги набави от кредит. А нямаше притеснения, че взема заеми, защото имаше работа, и като виждаше колко активно се кредитира, живееше с идеята, че икономиката, заетостта, а оттам и доходите ще се движат постоянно нагоре. Само че дойде кризата, банките спряха да дават лесни кредити и дори започнаха да посягат на имуществото на нередовните си длъжници, което е нормално. И вместо достъп до допълнителни средства в един момент много хора се изправиха пред кошмарната реалност, че могат да загубят най-съкровеното нещо за всеки българин - жилището. Имаше и едно ударно вдигане на лихвите по кредитите, срещу което навремето аз също протестирах. Увеличи се и безработицата, защото много фирми свиха дейността си. И в крайна сметка се оказа, че ако при вземането на кредита едно семейство си е направило сметка, че една трета от доходите му ще отиват за плащане на лихви и главници, след кризата тези плащания достигнаха до 70-80% от доходите на домакинствата.


Но не само тези сметки хвръкнаха нагоре. Други много важни фактори са постоянно нарастващите сметки за вода, за ток. Ами местните данъци и такси. Спомняте ли си, че Столичната община направи едно увеличаване на


оценката на имотите за данъчни цели, точно когато когато цените бяха най-високи

Това автоматично води до рязко увеличаване на местните данъци и на такса смет. Това също вдигна разходите на домакинствата. А след като кризата удари и пазарът на недвижимости се срина, сега данъчната оценка на много от имотите в София е по-висока от пазарната им цена. Виждате ли колко много увеличения на разходите за едно семейства се насъбраха, а доходите не само че не са се увеличили, а са намалели. Затова твърдя, че дори да не бяха сметките към ЧЕЗ, рано или късно хората пак щяха да излязат на улицата.


Ваши колеги банкери твърдят, че лихвите по кредитите постоянно намаляват и вече са по-ниски, отколкото преди кризата...

- И това е истина. Намаляват, защото банковият сектор няма друг изход. И затова си има обяснение. Помните ли, че имаше един период, в който аз влязох в известна конфронтация с колегите си, защото твърдях, че е неразумно да вдигаме толкова високо лихвите по депозитите. Дори говорех за депозитна война. Банките - за разлика от Сергей Станишев, знаеха, че започващата у нас криза ще бъде дълга. Те бяха наясно, че немалка част от кредитите ще станат лоши и че евтиният ресурс от техните майки ще секне. Затова те започнаха да се подготвят за всички тези сътресения. Това, което направиха, е да запазят своите депозанти и да се опитат да привлекат нови. И вдигнаха лихвите по депозитите.


Първите, които взривиха пазара на лихвите по депозитите, бяха банки с чуждестранен капитал. А след тях тръгна целият сектор. След като секторът се успокои, кредитните институции започнаха да свалят лихвите по депозитите, а заедно с тях започнаха да падат и лихвите по кредитите. И сега повечето банки са убедени, че


лихвите по депозитите трябва да паднат още

но се страхуват да правят това ударно, за да не загубят пазарни позиции. Тук искам да подчертая, че УниКредит Булбанк първа драстично свали лихвите, и аз приветствам тази нейна смела и отговорна стъпка.


Вярна ли е тезата на някои ваши колеги, според които банките искат да дават кредити, но няма платежоспособни фирми, на които да ги предоставят?

- Когато един бизнесмен идва с искане за заем, първото нещо, което го питаме, е къде, на кого и по каква цена ще продаде произведената продукция. Не се съмняваме, че ще я произведе, нито се съмняваме, че ще получим обезпечения. За нас е важно дали той има сигурни пазари за тази стока, чието производство ще кредитираме. Нали разбирате, че при намаляващо потребление у нас и липса на икономически ръст в Европа много малко бизнесмени могат да ни дадат удовлетворителен отговор. Абсолютно перверзно банкиране е първо да гледаш обезпечението, а след това паричните потоци на кандидата за заем.


Съгласен съм, но и вие сигурно чувате обвиненията, че банките не дават заеми за бизнеса?

- Трябва да е ясно едно нещо, което като че ли не се разбира от хората.


Основната грижа на банката е да защити интереса на вложителите

а не на кредитополучателите. И тази постановка е изрично заложена както в Закона за БНБ, така и в Закона за кредитните институции. Интересите на вложителите са на първо място, защото най-големият капитал на всяка една банка е доверието. Доверието, че без проблем ще можеш да си получиш парите, които си й поверил. И всички тези слухове срещу банките целят да се събори доверието в тях.


Недоволстват ли хората за лихвите по кредитите? Ами нали като подписват договор за заем, го четат. Ако не им харесва, защо не отидат в друга банка. Никой никого не заставя да вземе един заем, ако условията по него не му харесват. Имаме 31 кредитни институции в България.


Разправят небивалици, че имало картел

- Не е вярно. Защо не видят лихвите и по кредитите, и по депозитите, както и другите условия. Ако ги сравнят, ще видят колко са различни. Това не е картел.


Обвиненията за така наречената некоректност на банките в повечето случаи бяха свързани с това, че те определят лихвите по вътрешни правила?

- Така е, но повечето български банки нямат достъп до ресурс нито от международните финансови пазари, нито от Европейската централна банка, нито от БНБ. Почти всички средства, с които кредитират, идват от вътрешния пазар. Когато преди кризата имахме достъп до евтини пари от външните пазари, ние казвахме: цената на ресурса е 3% годишно плюс надбавка от 4% и лихвата е 7 процента. Само че когато парите отвън секнаха и цената на ресурса стана 8%, ние какво да правим?


Да предлагаме кредити на загуба ли?

Ами, разбира се, че лихвите се вдигнаха. Но банката не е излъгала клиента, защото е договорила с него, че лихвата по кредита му ще е цената на ресурса й, каквато и да е тя, плюс надбавка.


Казахте, че една от пречките икономиката да тръгне нагоре е несигурността. Не смятате ли, че именно политиците носят най-голяма вина за тази несигурност?

- Абсолютно. Аз например най-много се притеснявам, че


може да изпаднем в перманентна правителствена криза

Не можем да си позволим ситуация като в Италия и Белгия, където дълго време си работеха без редовно избрано правителство. У нас е важно да има работещо Народно събрание и гласуван от него Министерски съвет. Трябва да се променят закони, да се правят реформи, които едно служебно правителство не може да прави. При една перманентна правителствена криза популизмът взема връх над разума, защото всяка една политическа сила започва да обещава какво ли не. А обещава, защото е наясно, че няма да управлява сама и винаги може да се оправдае с партньорите си, че не е изпълнила и една трета от това, което декларира, че ще направи. То и сега вече има такива случаи. Вижте например какви неща разправят пред хората Волен Сидеров и Сергей Станишев. Хайде да не говорим, че от програмата на БСП въобще не става ясно какво смятат да правят. Един говори за връщане на прогресивно облагане, друг за въвеждане на семейно подоходно облагане. Ами че това са два много различни данъка. Някой например направил ли е сметка, ако върнем подоходния данък, дали това наистина ще донесе повече приходи на страната. Разчита се обаче на


политическия ефект от традиционната омраза на българина към богатите

Тези богати обаче няма ли да намерят повече възможности да избегнат въпросния данък? Някой оценил ли е законовите вратички за това?


Ами семейно-подоходното облагане? Защо никой не задава въпроса за правните капани, пред които то ще постави българите. Ами че ние нямаме ясна правна дефиниция какво е семейство или какво е домакинство, което е много важно за прилагането един такъв данък. Обаче всеки говори и обещава.


БСП пуснали за говорител Янаки Стоилов, а Станишев твърди, че разполага с най-добрия финансист в България - Пламен Орешарски. Защо той не излезе да говори за данъците. Ами защото не споделя идеите, които предизборно лансира БСП. Наясно е обаче, че ако вземат властта и той стане премиер, както заяви Станишев, всички тези идеи няма да се осъществят. А няма да се осъществят, защото са пасквили. Трагично е, че в повечето програми въобще не става ясно какви реформи и как ще направи съответната партия, ако вземе властта. А са необходими реформи във важни сектори като здравеопазването, социалното осигуряване, в образованието. Вие чули ли сте някой да ви обясни какво ще прави с БДЖ, ако поеме управлението на страната. Ама и вие, журналистите, не ги поставяте тези въпроси, а питате колко ще е заплатата. И въобще не се замисляте, че заплатата е следствие от провеждането на едни или други реформи и от развитието на икономиката. А не питате в различните сфери какви реформи ще се направят, какви човешки и финансови ресурси ще са необходими за това и какъв е очакваният ефект от тях. Тези въпроси никой не виждам да ги поставя. И по тях не бива да отговарят политиците, а експертите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във