Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Не е ли време за одит на одиторите?

Случайните или не чак толкова невинни пропуски и недоглеждания при проверките на счетоводните отчети на няколко колабирали компании, предизвикаха шумни призиви за незабавни реформи в  одиторския бранш.

Особено след като бяха открити поразителни прилики между действията им в германската "Уайъркард", в която "Ърнст и Янг" с години не е успял да открие липсата на цели 1.9 млрд. евро, и италианската група за млечни продукти "Парламат", обявила зрелищен и безапелационен фалит в края на 2003-а.

По онова време, преди 17 години, след рутинно засичане на фирмените и на банковите сметки става ясно, че 3.9 млрд. евро фирмени средства, които е трябвало да са в "Бенк ъф Америка", на практика не съществуват. В резултат на измамата "Парламат" се разпада, основателят й Калисто Танци влиза в затвора, а двете големи одиторски фирми, които са одобрявали счетоводните отчети - "Делойт" и "Грант Торнтън" - плащат обезщетения за 149 млн. щ. долара. Начинът, по който е осъществена измамата, изглежда елементарен: писмото за потвърждаване на наличностите на фирмата в банките, е било подправено.      

Преди две седмици (на 25 юни), при поразително сходни обстоятелства, документи за несъстоятелност подава финансово технологичната компания "Уайъркард".

След многобройни запитвания и оспорване на надеждността на счетоводните отчети, основно от разследващи журналисти на "Файненшъл таймс", германската платформа за електронни разплащания признава за огромна дупка в баланса си. Това се случва след като независима проверка на "Кей Пи Ем Джи", не успява да потвърди истинността на транзакциите, стоящи срещу "лъвския пай" от обявените печалби на "Уайъркард" между 2016-а и 2018-а и заверени от "Ърнст и Янг". Защото осчетоводените 1.9 млрд. евро по банкови сметки в банки на Филипините просто не съществуват.

Според доклада на "Кей Пи Ем Джи" ключовият бизнес на "Уайъркард" в Европа и в Америка е бил губещ от години, което поставя под съмнение икономическата същност на онези части от компанията, които не са засегнати директно от счетоводния скандал. Одитираните от "Ърнст и Янг" фирмени финансови отчети удостоверяват, че между 2016-а и 2018-а "Уайъркард" е постигнала оперативна печалба от около 22% и почти е удвоила годишните си приходи преди изплащането на данъци и лихви - до 439 млн. евро. През 2019-а пък компанията е обещала на инвеститорите петкратен ръст на печалбите до 2025-а. 

Конфиденциалното приложение на "Кей Пи Ем Джи"

Оказва се, че посочените по-горе звездни постижения са съществували единствено на хартия, поне според данните в конфиденциалното приложение към специалния одит, изготвено от "Кей Пи Ем Джи". То е попаднало в ръцете на репортерите на "Файненшъл таймс". Проверката на вътрешните отчети на "Уайъркард" пък показала, че оперативните постъпления от базовия й бизнес - основно обработката на разплащанията на Стария континент и емитирането на кредитни карти в Европа и в Северна Америка - са доста по-слаби от обявените. И че тази дейност е ставала все по-губеща през последните години, въпреки че е внасяла половината от обявените фирмени приходи и е заемала две трети от обема на транзакциите.  

През 2018-а, когато пазарната капитализация на "Уайъркард" надхвърля 24 млрд. евро и компанията измества "Комерцбанк" от елитния германски борсов индекс DAX, бизнесът, осъщесвяван под директния контрол на финансово-технологичната платформа, е приключил със 74 млн. евро оперативна загуба срещу "едва" 3 млн. евро, загубени година по-рано, става ясно от конфиденциалното приложение на "Кей Пи Ем Джи". Тези провали са маскирани от въображаеми печалби от допълнителни услуги в Азия, където "Уайъркард" разчитала на партньорството на трети страни, защото нямала лиценз. Именно тези дейности в момента са в центъра на счетоводния скандал, разтърсил германския финансов сектор. Версията на "Уайъркард" е, че тази част от бизнеса й може да не е осъществявана в полза на компанията и е била представена невярно на инвеститорите.  

Финансовият министър на Германия Олаф Шолц коментира през уикенда за "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че, според него, "досега се е показал само върхът на айсберга". И "тепърва предстоят още разкрития".

Съдебни искове заплашват "Ърнст и Янг"

Ден след като на 25 юни "Уайъркард" подаде документи за обявяване в несъстоятелност, асоциацията на германските акционери SdK обяви, че е внесла криминални обвинения срещу "Ърнст и Янг". Те са насочени към двама сегашни и един бивш служител на дългогодишния одитор на компанията.

Преди това, в началото на миналия месец, адвокатът от Берлин Волфганг Шърп внесе колективен иск срещу "Ърнст и Янг" от името на 1500 инвеститори в "Уайъркард", които искат 1 млрд. евро обезщетение.  

Според германския "Шпигел", "Софт Банк" също планира да съди одитора. 

Версията на "Ърнст и Янг" за пред медиите е, че са налице "ясни индикации, че това е комплексна и изпипана фалшификация, включваща множество страни по света и различни институции с очевидна цел - измама". В опит да защити репутацията си одиторът допълва, че "дори най-прецизната и всеобхватна одитна процедура" не би могла да разкрие толкова "добре подготвена организирана измама".

Не е луд този, който яде баницата

На теория акционерите трябва да упражняват контрол върху работата на заинтересованите за личните си печалби фирмени босове, както и върху заключенията на счетоводните проверки.  Именно инвеститорите избират одиторите и определят условията на работа и правомощията им. На практика обаче акционерите не се включват охотно в тези взаимоотношения и скандалите рядко водят до уволнение на одиторската фирма. 

Например, след като британската телекомуникационна група "Бритиш телеком" обяви през 201-а, че ще направи преоценки в размер на 530 млн. брит. паунда заради счетоводни грешки в италианския си бизнес, одиторът "Прайсуотърхаус Купърс" не беше санкциониран от инвеститорите. Нещо повече, те го избраха отново - със 75% подкрепа, да проверява сметките й. 

През лятото на 2018-а акционерите на "Уайъркард" пък препотвърдиха с 99% "Ърнст и Янг" за одитор въпреки съмненията за фалшификации. 

Постни бюджети и сбити графици 

Стремежът към по-лесен живот не е единствената причина за влошеното качество на счетоводните проверки. Съществуват и ред практически основания, най-вече недостатъчните одитни бюджети и кратките срокове. 

Таксите за одити в Европа са далеч по-ниски отколкото в САЩ. Например, одитирането на компаниите от индекса Russell 3000 в САЩ струва средно 0.39% от фирмения оборот. В Европа средната стойност е 0.13%, а за германските компании - едва 0.09 процента. 

Близо 80% от печалбите на "Голямата счетоводна четворка" - "Прайсуотърхаускупърс", "Делойт", "Ърнст и Янг" и "Кей Пи Ем Джи" идва от несвързания с одитите консултантски бизнес.   

Което автоматично обуславя и по-немарливите проверки от младши партньори с нисък опит в счетоводните фирми. 

Великобритания провежда напоследък задълбочен преглед на одитната дейност, включително как е регулирана, каква е пазарната конкуренция и целите й. А мнозинството наблюдатели са убедени, че тя трябва отново да се върне към оригиналните си задачи - да гарантира на инвеститорите, че фирменият капитал не е фалшифициран от свръх-оптимистични или склонни към измами мениджъри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във