Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА - ЦЕНТЪР НА НОВА ГРУПИРОВКА

Нужно ли е да се създават нови държавни банки, след като целият финансово-кредитен сектор бе продаден и в сравнение с останалите отрасли на икономиката има най-европейски вид? Пак ли ще се прави мегаинституция от рода на печалноизвестния в близкото минало Държавен фонд за реконструкция и развитие, през който минаха милиарди левове, без от тях да се усети някакъв сериозен положителен ефект? Това са само част от въпросите, които се задават в бизнес средите от началото на март 2006 г., когато се чу за идеята държавната Насърчителна банка да бъде трансформирана в Българска банка за развитие. През април 2006 г., със заповед на финансовия министър Пламен Орешарски, бе създадена специална работна група, която да подготви доклад за възможностите и ползите, както и за рисковете от създаването на една подобна държавна банка.
Докладът вече е факт и е предаден на министъра, сега се очаква той да бъде внесен за обсъждане в съвета за икономическа политика - консултативен орган към правителството, в който участват министрите от всички икономически ведомства. Едва след това разискване ще бъдат обявени и подробности от проекта за новата банка. В момента се знае, че тя ще бъде сърцето на финансов холдинг или, както ще се казва след влизането на страната ни в ЕС - на финансов конгломерат. Замисълът е банката, чийто мажоритарен собственик ще бъде държавата, да има няколко дъщерни дружества. Едно от тях ще е сегашната агенция за експортно застраховане - БАЕЗ, която ще предоставя държавни застраховки по схеми за финансиране на износа на български стоки. Дъщерно дружество на банката според проекта ще стане т.нар. гаранционен фонд, чиято задача е да гарантира пред банките за заеми за малки и средни предприятия и по микрокредити. Въобще според проекта не става въпрос за изграждането на финансова мегаструктура, която да финансира инфраструктурни проекти, а на финансова институция, съсредоточена върху създаването и развитието на експортноориентирани предприятия и на малкия и средния бизнес. Все сфери, предприемачите от които в момента трудно достигат до изгоден банков кредит. Ориентацията на финансовата група предимно към малкия и средния бизнес намалява необходимостта тя да получи големи финансови инжекции от държавата.
Въпросът е дали подобна структура въобще е необходима в българските условия. Практиката на други страни показва, че такъв банков холдинг е нужен не само на държави с развиваща се икономика като българската, но и на могъщи индустриални страни. Факт е, че почти всички членки на ЕС имат подобни финансови институции. Съществува дори международна Асоциация на държавните банки, която работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия, с Европейската инвестиционна банка и с Европейския инвестиционен фонд. Всъщност наличието на последните показва, че дори обединена Европа се нуждае от свои финансови институции, за да стимулира икономическото развитие на държавите членки и на страните, които желаят да се присъединят към нея. При това в ЕС не смятат, че подобни финансови структури могат да нарушат принципите на свободната конкуренция. Напротив - на тях се гледа като необходим инструмент за стимулирането й.
В насоките си за рисково капиталово финансиране Европейската комисия посочва като добра практика работата на финландската финансова институция Финвера. Тя е 100% собственост на държавата и работи по специални закони, между които за държавния гаранционен фонд, за държавната специализирана финансова институция и т.н. Финвера предоставя заеми и гаранции по кредити за създаване на малки и средни предприятия и на нейната дейност се дължи създаването на няколко десетки хиляди нови работни места.
Подобен банков холдинг - OSEO, съществува и във Франция. Той също е 100% държавна собственост. Негови дъщерни дружества са фондът за финансиране на иновациите (ANVAR) и Банката за финансиране на малките и средните предприятия (BDPME). OSEO притежава 53% от банката, а останалите 43% са собственост на френската Спестовна каса (Caisse de Depots).
Германската държавна банка Кредитанщалт фюр видерауфбау (KfW) пък е може би една от най-известните чуждестранни институции у нас, тъй като е отпуснала десетки милиони евро за различни проекти на малки и средни български предприятия. Германската институция също е част от финансова група, от чийто капитал федералното правителство притежава 80%, а отделните провинции (т.нар. - лендери) - останалите 20 процента. Под шапката на KfW се намират четири дъщерни дружества. Първото е т.нар. KfW-подпомагаща банка, която предоставя информация за програмите в подкрепа на жилищното строителство, енергийната ефективност, опазването на околната среда, инфраструктурата и образованието. Второто дружество е Банката за малки и средни предприятия, а третото е KfW IPEX Bank - институция, занимаваща се с финансиране на проекти за износ на германски стоки и технологии. Четвъртата дъщерна фирма на KfW e DEG - Дойче Ендвиклунг Гезелшафт, която предоставя финансови консултации.
Поддържането на големи държавни финансови групи за развитие не е приоритет само на мощните индустриални икономики в ЕС. Такива структури притежават почти всички държави, които на 1 май 2004 г. се присъединиха към Евросъюза. Банка за развитие съществува в Унгария, в Чехия с тези задачи е натоварена държавната Чешко-Моравска Банка за развитие и гаранции, а в Полша - Банк Господарства крайовего. Изобщо изследването на европейската практика е довела експертите от работната група по проекта до извода, че ако у нас не бъде създаден държавен банков холдинг, който да провежда политиката за развитие на малките и средните предприятия и за насърчаване на износа, страната ни може да претърпи в бъдеще сериозни загуби, вносът да се увеличава с изпреварващи износа темпове, а дефицитът по текущата сметка да расте.

Facebook logo
Бъдете с нас и във