Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАРЕДБАТА ЗА БАНКОВАТА СИГУРНОСТ ИЗПАДНА В БЕЗТЕГЛОВНОСТ

Прословутата Наредба №I-171 на БНБ и МВР, която по план трябваше да влезе в сила на 30 септември тази година и най-после да уточни изискванията за охрана на банките и на транспорта на монети и банкноти, всъщност може и изобщо да не види бял свят.
Забавянето й изглежда сигурно, най-малкото заради приетия през февруари нов закон за МВР. Той трябва да замени стария норматив от 1 май, но правилникът за приложението му тепърва се пише. А тъкмо законът за МВР регламентира коя структура ще контролира спазването на наредбата за банковата сигурност. Досега тези функции се падаха на дирекция Национална служба полиция, но според последните законови промени тя трябва да бъде закрита и да се влее в новата Генерална дирекция Полиция. Преди това да е станало факт, не може да се правят каквито и да било промени по Наредба №I-171. Това бе и причината в началото на 2006-а да бъдат прекратени всякакви разговори между БНБ, министерството на Румен Петков и Асоциацията на търговските банки за корекции в текстовете й. А неща за коригиране има много, коментират представители на кредитните институции. В повечето случаи става дума за сравнително дребни детайли, но дори и те са свързани с определени разходи, които банките трябва да предвидят в бюджетите си. Ето защо експерти в сектора коментират, че дори наредбата да влезе в сила през тази година, изискванията в нея едва ли могат да бъдат спазени преди 2007-а.
Един от най-оспорваните текстове е задължаването на търговските банки да поставят до края на годината в клоновете си
физическа денонощна охрана
Става въпрос за обектите първа категория - банковите поделения, в които се съхраняват над 150 хил. лв. дневно или в които има трезори. В тази графа не попадат офисите и изнесените работни места на кредитните институции.
Въвеждането на денонощна физическа охрана ще вкара банките с голям брой клонове в сериозни разходи. Сметката е сравнително проста. Минималното заплащане на един охранител е 370 лв. месечно, а един пост се обслужва най-малко от четирима души. Това прави минимум по 1480 лв. на месец само за заплати. Ако става дума за банка със 100 клона, годишният й разход само за надниците на охраната ще надхвърли 1.8 млн. лева. В тази възможно най-пестелива сметка не са включени никакви средства за техническо оборудване на охраната, да не говорим, че не всички пазачи получават минимално възнаграждение, а пък ефективната охрана на някои сгради изисква повече от един пост.
До момента МВР постави и някои други изисквания, които може да излязат солено на кредитните институции. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски (в началото на 2004 г.) вътрешното ведомство настоя например във
всеки клон да има наета от БТК линия
за връзка с охраняващата го компания. Тази комуникация трябва да дублира сегашните СОТ-връзки. Сега данните от датчиците, които инсталират охранителните фирми, се предават в офисите им чрез специален трансмитер. Експертите по сигурността обаче предупреждават, че сигналът от тези трансмитери лесно може да се заглуши и цялата охранителна система да бъде обезвредена, без дежурният оператор да разбере. Експерти по сигурността твърдят, че това може да се избегне, ако връзките на частния СОТ бъдат дублирани с наета линия на БТК. Дори кабелите й да бъдат прерязани, операторът в местното поделение на телекомуникационната компания задължително получава сигнал, че по линията има проблем и може да извести охранителя и полицията. Наемът за една подобна линия е между 150 и 200 лв. на месец. На пръв поглед това е съвсем скромна сума, но ако става дума за банка със сто клона, годишният разход по това перо може да доближи четвърт милион лева.
Необходимостта от въвеждане на подобни нови начини за охрана според МВР е належаща след
трите по-сериозни банкови обира
извършени през изминалите три години. През 2003-а бе разбит общественият трезор на клон на Ейч Ви Би Банк Биохим в София, година по-късно същата участ застигна обществения трезор в клона на ОББ в Ботевград, а два месеца след това бе обран и клон на ПроКредит Банк в столичния квартал Младост. И в трите поделения не е имало физическа охрана, а в случая с ОББ престъпниците са блокирали телефонните и ИНТЕРНЕТ комуникациите и са заглушили GSM-сигналите в целия Ботевград.
Според повечето експерти по сигурността наличието на физическа охрана ще откаже голям процент от крадците, защото присъствието й предполага употребата на оръжие - нещо, което извършителите на споменатите три обира старателно са избягвали. Същевременно някои банкови шефове обясняват, че съзнателно не искат да наемат охранители, за да не излагат на риск живота на тези хора. От въпросната Наредба №I-171 все пак ще зависи дали те ще бъдат принудени да го сторят. Тя трябва да уреди и въпроса с
т.нар. касови бункери
В началото на 2004 г. МВР настояваше всички банкови салони да бъдат оборудвани с противокуршумни стъкла, бронирани плотове и прегради и със специални касови възли, приличащи на бункери, зад чиито амбразури служителите да комуникират с клиентите чрез специални разговорни устройства. На големите кредитни институции с много клонове това обновяване би струвало между 6 и 10 млн. щ. долара. Ето защо още през пролетта на 2004 г. идеята срещна сериозна съпротива и след поредица срещи между експерти от БНБ и МВР в края на юли 2005 г. се стигна до компромисно решение - бронирани да бъдат само касовите салони, в които се работи с пари и ценности в наличност до 20 хил. лева. Уточнено бе още, че управителните съвети на банките трябва да определят какви суми могат да се съхраняват в трезорите на отделните клонове и офиси. Директорите на клонове пък трябва специално да разпоредят какво да се прави, когато този определен лимит от пари бъде надхвърлен.
Същевременно някои шефове по сигурността на големи български банки продължават да смятат, че физическата охрана и бронираните гишета няма да блокират изобретателността на крадците. Те се позовават на сравнително пресния обир на трезор в английския град Кент. На 23 февруари тази година бандитите отвлякоха шефа на трезора и го принудиха да им даде паролите за отварянето му. Според съобщението на Бенк ъф Ингланд са откраднати 25 млн. лири (над 35 млн. евро), като сумата може да нарасне до 40 милиона. Очевидно и най-съвършените охранителни системи не дават стопроцентова сигурност.
Единственото спасение за банките са застраховките
срещу кражби. Кредитните институции у нас са се подсигурили със съответните полици и затова мениджърите им не се събуждат нощем облени в пот, сънувайки кошмари.
Доста по-сложен е обаче проблемът с обществените трезори. Обикновено касетите в тях се застраховат до определен лимит, който е индивидуален за всяка банка и се определя между нейните шефове и мениджърите на застрахователното дружество. Факт е обаче, че никога не е ясно дали застраховката би покрила точно щетите на гражданите при кражба, защото дори и банката не разполага с данни за предметите и парите, които се съхраняват в касетите - това знаят единствено наемателите им. По тази причина при обирите в обществени трезори - при това не само у нас, възникват спорове между банката и клиентите й. За да ги избегнат, шефовете на повечето кредитните институции са решили постепенно да премахнат обществените трезори от своите клонове. Което отваря възможност за развитието на специализирани фирми, предлагащи услугата обществен денонощен трезор. Това повдига обаче още един проблем. В момента няма закон, който да урежда специализираната дейност на обществените денонощни трезори. Въпросът е дали не е добре те също да бъдат лицензирани и поставени под специален контрол. Защото все пак става дума за дружества, осъществяващи сделки с пари на гражданите. А такава дейност по правило е под наблюдение на някой държавен контрол. Само че и те ще трябва първо да дочакат Наредба №I-171. А предстоящото европейско членство на България неминуемо ще наложи и нови корекции в нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във