Банкеръ Daily

Фискалният съвет:

Нарастването на държавния дълг значително се ускорява

Фискалният съвет публикува своето становище по проектобюджета за 2021 г., Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021-2023 г. и проекта на Стратегия за управление на държавния дълг в същия период. 

Според съвета в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за икономически растеж. На такава база са планирани всички фискални параметри, което предпоставя висок риск по отношение на тяхното изпълнение. Прогнозата на МФ е  реалният БВП през 2020 г. да се понижи с 3%. Това бяха очакванията на министерството и в началото на кризата, когато бе актуализиран държавният бюджет. За сравнение БНБ прогнозира 5.5% спад, а Европейската комисия - около 7% понижение.

Според Фискалния съвет очакваната динамика на пазара на труда не съответства на представените към момента данни от Агенция по заетостта и НСИ. Прогнозата за безработица и заетост също изглежда оптимистична, а възстановяването на заетостта се дължи в значителна степен на негативни демографски процеси.

"В разглеждания период няма изгледи да се спази средносрочната бюджетна цел за България. Очаква се влошаване на структурния баланс до -2,3% при това, без да се вземат предвид фискалните мерки за овладяване на последиците от пандемията", се посочва още в становището им, което е изпратено до Комисията по бюджет и финанси в парламента. 

Съветът препоръчва ясно прецизиране на мерките за преодоляване на кризата с COVID-19. За целта следва да се представи методиката, по която те се категоризират като такива и да се аргументира връзката им с пандемията.

Консервативната политика по управление на дълга и тенденцията към намаляване на дълговите задължения в периода 2016-2018 г. позволяват плавен ръст на държавния дълг през следващите години. Тези обстоятелства ограничават рисковете пред устойчивостта на публичните финанси. Въпреки ниското ниво на държавен дълг спрямо БВП обаче, Фискалният съвет подчертава, че темповете на нарастването му значително се ускоряват. Според Съвета е необходима по-задълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години.

Колкото до планираните приходи, според експертите те изглеждат реалистични, но само при оптимистичния сценарий за макроикономическо развитие. В същото време предвид съществената роля на публичния сектор за повишаване на икономическия растеж очакването за нарастване на приходите изглежда надценено.

"Наблюдава се частично противоречие между политиките по заетост и по доходите. От технически аспект то поражда изменение в данъчната структура и траен превес на дела на преките данъци над косвените. При анализа на фискалните параметри трудно се установява връзката на политиките и мерките за преодоляването на кризата. Действията в тази насока са трудноразграничими от общата политика на правителството. Наблюдава се приоритетно повишаване на разходите в определени направления – например функции като отбрана и образование спрямо тези за здравеопазване", се подчертава още в становището.

Фискалният съвет препоръчва да продължи да се представя ефекта от дискреционните приходни и разходни мерки на годишна база за да може да се оцени тяхното фискално въздействие върху съответните годишни бюджети, както и отчитането им.

Съветът счита, че актуализацията на държавния бюджет за 2020 г. следваше да се оформи самостоятелно, тъй като в текущия момент вниманието се измества върху бюджета за следващата година. Тези обстоятелства затрудняват фискалния анализ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във