Банкеръ Daily

Финансов дневник

Накъде след пропадналия избор на шеф на БНБ

Димитър Радев

Широка коалиция бламира  опита на "Има такъв народ" за откриване на процедурата по избор на нов управител на Българската народна банка. Преди дни се получи изненадващ, но донякъде логичен съюз между повечето групи в парламента, които отписаха тази процедура от дневния ред на законодателния орган. Срещу идеите на ИТН за избор на гуверньор по бързата писта застанаха принципните опоненти от ГЕРБ, БСП и "Демократична България". А с вота си ДПС и "Изправи се" просто потвърдиха нежеланието на почти приключилия курса 46-и парламент да се занимава с този безспорно важен избор. 

По същия начин и в късия предишен парламент процедурата (отново инициирана от партията на Слави Трифонов) бе убита в зародиш от останалите политически сили. Аргументите срещу плановете на "Има такъв народ"  останаха непроменени - импотентен парламент, който не може да излъчи адекватно редовно правителство, не бива да създава рискове в банковата система с избор на централен банкер, пред който ще стоят ключови задачи.

"Избирането на ръководство на такъв орган предполага управляващо мнозинство, стабилно управление, спокойствие за избора – докато не формираме правителство не е редно“, категоричен беше Румен Гечев от БСП. Атанас Атанасов от "Демократична България" бе дори по-остър: "Ние не можем да се разберем тук да изберем правителство, а започнахме да кадруваме в държавните органи…".

Основният въпрос сега е: какво следва? На първо място, следва да се каже, че както повелява законът, сегашният гуверньор Димитър Радев, чийто мандат изтече на 15 юли, ще остане на поста си до избора на негов наследник и дори може да бъде преизбран от бъдещ парламент за втори мандат, ако някоя от парламентарно представените партии го предложи. Всичко останало обаче е в сферата на хипотезите. Първата е, в случай че бъде изпълнен успешно третия мандат за съставяне на кабинет, който президентът връчи на "БСП за България". Шансовете за сбъдването на този сценарий обаче се оценяват от политическите експерти на около 1 процент. Въпреки това, ако редовно правителство все пак бъде излъчено с третия мандат и 46-ият парламент продължи да работи, процедурата по избор на гуверньор на БНБ може да бъде размразена в пленарната зала.

Ако това Народно събрание бъде разпуснато обаче и се върви към нови парламентарни избори, процедурата трябва да започне отначало.  Това може да се случи само след конституирането на следващ парламент, сформирането на нов състав на Бюджетната комисия и определянето на нови правила за избор на управител на БНБ. Сегашните парламентаристи доказаха, че това е задача, която може да отнеме много време и да изнерви много хора, особено когато седмици наред е замитана под килима.

В предишни свои публикации "Банкеръ" очерта непосредствените задачи пред новия гуверньор, който и да е той и когато и да бъде избран. На първо време той ще трябва да избере двама подуправители, тъй като в рамките на 2021 г. изтичат мандатите на подуправителите на управленията “Емисионно” и “Банково” Калин Христов и Нина Стоянова. В случая номинациите се правят от управителя на Българската народна банка и се гласуват от парламента. 

В малко по-дългосрочен план новият шеф на централната банка ще трябва да работи или за приемането на еврото в България с хоризонт 2024 г., или да заеме позиция против този стратегически избор. В случай, че пристъпим към влизане във валутния блок, БНБ ще трябва да снабдява банките с еврови банкноти и монети, ще отговаря и за превалутирането на кредитите и депозитите, а и за изравняването на лихвените проценти у нас с тези в зоната на единната европейска валута.

Към тези ключови задачи от тази седмица може да добавим още една - да следи дали банките в България спазват санкциите, наложени от САЩ по глобалния закон "Магнитски". Действащият управител на БНБ Димитър Радев преди дни бе изслушван от анкетната комисия "Магнитски" в парламента. Пред депутатите гуверньорът предупреди, че неспазването на санкциите може да има тежки последствия за българските банки. Радев даде конкретен пример с латвийската банка ABLV, която преди време бе включена в "черния списък" на Вашингтон. И тъй като не спази американски санкции, свързани със Северна Корея, в рамките на 10 дни бе обявена в несъстоятелност. 

От данните изнесени от управителя на БНБ Димитър Радев в анкетната парламентарна комисия "Магнитски" стана ясно, че санкционираните от САЩ, сред които Делян Пеевски, Васил Божков и редица техни фирми, са имали кредити от български банки в размер на 11 млн. лева. Около 28 млн. лв. са били средствата, които те са държали на депозит. Радев обаче подчерта, че благодарение на превантивните действия на БНБ и търговските банки след обявяването на санкциите, към днешна дата няма сериозен риск за финансовата система вследствие на "Магнитски". 

"Материален риск за банките след санкциите почти не съществува. Реален риск за банковата система към днешна дата няма. Такъв риск би имало, ако банките не спазват американските санкции и бъдат припознати като "институции, които подпомагат санкционирани лица". Тогава и банката може да попадне в санкционния списък, което вече застрашава дори и нейното съществуване", поясни управителят на БНБ. По думите му това би било сериозен проблем и за самата банкова система.

Казусът с американските санкции обаче изглежда далеч от приключил, особено ако се вярва на думите на финансовия министър Асен Василев. При първото заседание на анкетната комисия "Магнитски" министърът на финансите Асен Василев заяви, че има вероятност САЩ да наложат допълнителни санкции по глобалния закон "Магнитски". " Американската страна взема тези решения едностранно", уточни Асен Василев. Предстои да бъде изготвена и предоставена справка и за извадените от списъка на министерството лица, свързани със санкционираните вече по закона "Магнитски".

Facebook logo
Бъдете с нас и във