Банкеръ Daily

Финансов дневник

Наказателната лихва ще бъде окастрена

В бързите кредити често се спотайват огромни проценти при забава

Първият внесен от „Демократична България” законопроект е за намаляване на тавана на лихвата за забавени плащания. Сега тя е сбор от основния лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта. Авторите на проекта - Мартин Димитров, Георги Ганев и Владислав Панев, с безценната помощ на икономистът Петър Славов предлагат, надбавката да бъде максимум 4% плюс ОЛП за физически лица, и 8% за търговци.  коментира депутатът от „Демократична България” Владислав Панев.

 

„Досегашният таван е продукт на други времена, в които пазарните лихви бяха много над сегашните. Затова смятаме, че намаляването му е логична стъпка. Стотици хиляди българи са влезли в спиралата на натрупване на задължения от невъзможност да обслужват стари дългове заради икономическата криза. Идеята е да ги облекчим, доколкото може”. Така Панев мотивира предложението на синята група в парламента.

От „Демократична България” коментираха и „залитанията” на някои фирми за бързи кредити по отношение на т. нар. наказателна лихва за просрочие. Не стига, че законовата лихва е неоправдано висока, но и върху нея

да се трупат допълнително проценти

е неморално и незаконно,  коментира депутатът от „Демократична България” Владислав Панев. 

Наказателната лихва е по същество обезщетение за забава при парично задължение. Съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед диспозитивния характер на тази правна норма страните в общия случай могат да договарят обезщетение или неустойка за забава в по-голям размер от размера посочен в чл. 86 ЗЗД. Това е така обаче по отношение на парични вземанияпроизтичащи от правопораждащи юридически факти, различни от бързия кредит или потребителския кредит.

По отношение на потребителския кредит включително и т.нар. „бързи кредити“ е налице специален на ЗЗД закон, а именно Закона за потребителския кредит (ЗПК), който регламентира задължителния размер на наказателната лихва. Съгласно чл. 33 от този нормативен акт, при забава на кредитополучателя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този случай обезщетението за забава (наказателната лихва)

не може да надвишава законната лихва

С Постановление на Министерски Съвет № 100/29.05.2012 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута се определя годишния размер на законната лихва за просрочени задължения в левове – в размер на основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. Според ал. 2 от същото ПМС дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от цитирания годишен размер.

Така, ако в договор за потребителски кредит или т.нар „бърз кредит“ е предвидена наказателна лихва за просрочие по-висока от законната лихва, то тази разпоредба

 следва да се приема за нищожна

Важно е също да се отбележи че наказателната лихва може да бъде изчислявана единствено и само на базата на просрочената сума, а не върху цялата главница, каквито договорки могат често да бъдат открити в договори за потребителски кредити. Прогласяването на нищожността на подобни договорки има за резултат отпадането в цялост на тези задължения, като е важно да се спомене, че същите не се заместват по право от разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД и кредитополучателят не дължи никаква наказателна лихва, твърдят адвокати.

Те коментираха и грешките при тълкуването на мерките по време на извънредното положение в частта им лихви за забава. За първи път в демократичната история на България тези лихви спряха да текат за определен срок. 

Първоначално разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. гласеше, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Тази разпоредба действа от 13.03.2020 г. и указва, че

по време на извънредното положение лихви не текат

коментира адвокат Стефка Атанасова. В тази редакция нормата действаше до 08.04.2020 г. и се отнасяше за широк аспект договорни задължения, сред които и наказателните лихви, които банкови и небанкови институции начисляват за просрочие на вноски по кредити.

Това е така, защото от 09.04.2020 г. до отмяна на извънредното положение забраната за начисляване на лихви и неустойки върху просрочени вземания на частноправни субекти се отнася вече амо за договори за кредит, за лизинг и за цесия на вземания по кредитни и лизингови договори. След 09.04.2020 г. забраната за начисляване на лихви върху просрочени задължения не се отнася вече за търговски договори, различни от банкови кредити и лизинг, договори между физически лица, в т.ч. и заеми и за публично правни задължения на частноправни субекти - данъци и осигуровки.

Така ако паричното задължение е станало изискуемо, т. е. настъпил е неговият падеж, по време на обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. законна лихва не се начислява за времето от падежа до 08.04.2020 г., тъй като на 09.04.2020 г. разпоредбата беше изменена.

Ако падежът на паричното задължение е настъпил преди обявяване на извънредно положение, законна лихва се дължи за периода

от датата на падежа до 12 март 2020 г.,

включително.

За неизпълнение на задължения, извън изрично посочените в изменението на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 9 април 2020 г., лихви ще се начисляват от 09.04.2020 г. до датата на плащане на дълга. Общият размер на вземането за лихва ще бъде сумата от лихвата, което е начислената преди извънредното положение и сумата на лихвата след 9 април 2020 година.

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 от Закона за задълженията и договорите). 

Неустойката за неплатени в срок парични задължения обикновено се уговаря като процент от сумата на забавеното плащане, но може и да е с предварително определен размер. Доскоро неустойката за неизпълнение на парично задължение се назоваваше в някои банкови договори „наказателна лихва“.

Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение неустойка за неизпълнение в срок на парично задължение не се дължи за времето от обявяване на извънредното положение до отмяната му. С изменението на разпоредбата, в сила от 9 април 2020 г. наказателни лихви (неустойки за забава) не се начисляват само за

неизпълнение в срок на вноски по договори за кредит и лизинг

След 09.04.2020 г. до края на извънредното положение забраната за начисляване на „наказателни“ лихви и неустойки за неплатени в срок погасителни вноски по кредити се отнася за: банки, фирми за бързи кредити и трети лица, т.нар. колекторски фирми, които са купили просрочените вземания от банки и небанкови финансови институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във