Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Надзорен кошмар за големите кредити

Предоставянето на заеми явно ще се превърне в най-строго регулираната дейност след производството на оръжие и на ядрено гориво. Европейският  съюз продължава да сипе  нови и нови, и все по-строги  правила  за оценката на риска при предоставяне на заеми. В България никой - освен може би банкерите, не обърна внимание на едно съобщение, което БНБ огласи на 2 април 2018-а. В него се казва: "На свое заседание УС на БНБ прие решение  от 1 януари 2019 г. да се прилагат  "Насоки относно свързаните клиенти по чл.4, параграф 1, т.39 от Регламент (ЕС) № 575/2013“ (EBA/GL/2017/15)". Те са  издадени от Европейския  банков орган и са публикувани на официалната му страница. Решението е взето на основание чл.151, ал.1 във връзка с чл.79а, ал.1, т.2 от Закона за кредитните институции.

Насоките определят кои са подходящите практики, които следва да се прилагат по отношение на  големите експозиции и  при установяването на свързаност между клиентите на банката. Банките следва да прилагат въпросните насоки, като ги внедрят в своите вътрешни правила, процеси или системи, съгласно чл.74а от Закона за кредитните институции. БНБ от своя страна ще уведоми Европейския банков орган за решението си да прилага въпросните насоки".

Като прочете човек фразите "подходящи практики" и "насоки", остава с впечатление, че става дума за някакви правила, които имат  пожелателен, а не  задължителен характер. Само  че това е на пръв поглед - всъщност  става дума за изисквания, които ще бъдат задължителни за кредитните институции и ще влязат в сила от 1 януари 2019-а. С други думи, след по-малко от осем месеца. Това е срокът, който банките у нас имат, за да прегледат кредитните си портфейли  и да ги реорганизират така, че  да отговарят на новите правила. А те са изключително всеобхватни и строги и могат много сериозно да се отразят както на обема на отпусканите заеми, така и на тяхната цена, и то  в посока към  повишаването й.

От заглавието на документа на Европейския банков орган -  "Насоки относно свързаните клиенти," става ясно, че той засяга кредитирането на свързаните лица. Понятието " свързано лице" се прилага, когато се изчисляват т.нар. големи кредити. Според изискванията на Регламент 575 за оценка на риска,  за голям кредит се смята всяко вземане (или съвкупност от вземания)  от отделен клиент или от група свързани лица, което надхвърля  10% от капитала на банката. Големият  кредит не може да надвишава 25% от капитала на банката. А общият  размер на всички отпуснати от една банка големи заеми не бива да превишава осем пъти собствения й  капитал. Тези правила имат за цел да намалят риска за кредитора от прекомерна концентрация на вземанията му в тесен кръг длъжници, защото в такава ситуация финансовите проблеми дори само на един от клиентите може да доведе до ликвидни затруднения за цялата  банка. 

До този момент свързаност на лицата се установяваше само на базата на налични  капиталови взаимоотношения - когато една фирми или един гражданин има дялово участие в една или в няколко фирми, което му осигурява възможност за контрол върху техния бизнес при  вземането на управленски решение и  други подобни. Ако една банка е отпуснала заеми на  свързани лица в  смисъла на описаното, размерът  на всяко отделно вземане на банката се взема предвид  при изчисляването на  показателя за голям кредит.  Но досега това правило можеше лесно да бъде  заобикалено, и то  по различни начини. Бе възможно да се  дават заеми на фирми, които не са капиталово свързани помежду си, но са фактически зависими една от друга или по линия на бизнес обвързаността си,  или по линия на  мениджмънта си. Явно подобни заобикаляния на правилата за свързаните лица и за големите кредити са били честа практика  и в  държавите от ЕС (за България това е ноторно известна лоша практика с размерите на рецидив) и са една от причините за големия брой на лошите  кредити и на  проблемите  в банковия сектор на еврозоната и на съюза въобще. Това очевидно е  причината  Европейският  банков орган  да  реши  да издаде въпросните насоки, които, както вече казахме, са  императивни.  В тях е направен опит да бъдат обхванати и регулирани всички известни досега практики на свързаност.  (Най-често срещаните -  на капиталова свързаност и на икономическа свързаност  и изискванията за борба с тях, коментираме  в отделни карета.)  Но има и свързаност на държавните предприятия, както и комбинирани схеми за свързаност, на които ще посветим отделни  текстове.

Бързият преглед на публикувания от БНБ документ на ЕБО показва, че банковият ни сектор е изправен пред много сериозно предизвикателство, а банковите  надзорници ги  чака много работа. Строгостта при  прилагането на насоките на ЕБО обаче е гаранция за по-висока стабилност на банковия сектор. Вярно е, че тези нови правила могат да извадят част от бизнеса у нас от групата на благонадеждните банкови клиенти. Могат и  да повишат и цената, при която той може да получава заеми. Но когато говорим за банкови регулации,  трябва да имаме предвид, че тяхната единствена цел е да намалят опасността за банките от ликвидни проблеми и по този начин да гарантират спестяванията  на техните вложители.

Банковите регулации нямат за цел да улеснят кредитирането. Това се постига с други мерки, в това число и със законодателни,  и по правило те не трябва да противоречат на основната задача на банковите регулации - а именно на сигурността на вложителите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във