Банкеръ Weekly

Финансов дневник

НАД 300 МЛН. БРОЯ ЛЕВЧЕТА СЕ ВЪРТЯТ НА ПАЗАРА

Откъде идва инфлацията и защо се качват цените. Преди десетина години имахме ясен отговор на този въпрос - заради рязката и трайна обезценка на лева спрямо долара и германската марка. Сега този отговор не е валиден, защото обезценка на лева спрямо еврото няма, а спрямо долара от известно време националната ни валута дори поскъпва. Сега обяснението е друго - рязкото увеличение на цените на енергоносителите, което се отразява върху всички видове стоки. Може и така да е, но това не е единствената причина. През изминалите няколко години, колкото и да не го признаваме, покупателната способност на населението нарасна, а с нея и търсенето на стоки и услуги. А за цените... Тях всеки ги усеща по джоба си.
Факт е, че всяка изминала година
обемът на парите в обращение
в страната нараства с доста бързи темпове. Данните говорят сами за себе си. Според информация на управление Емисионно на БНБ в края на 2007 г. на българския пазар са се въртели банкноти и монети на обща стойност 8.5 млрд. лева. Това са онези пари, които всекидневно влизат и излизат от джобовете ни. Назованата сума е с 22.1% по-висока от тази в края на 2006 година. Само за сравнение - в края на 2001 г. на пазара са циркулирали български парични знаци за общо 2.5 млрд. лева. Ето такъв е бил натискът на икономиката на страната за пари в брой. В анализите на БНБ се посочва и конкретна причина за нарастване на парите в обращение. Специално за последното тримесечие на 2007 г. то е предизвикано от допълнителните възнаграждения в публичния и частния сектор и допълнителните пенсии, както и по-големите обороти на фирмите, свързани с новогодишните и коледните празници, се казва в доклад на управление Емисионно. Тази констатация може да се направи в края на всяка година, но по-важно е друго. Оказва се, че
правителството създава проблем
с който самото то казва, че се бори, а пък БНБ въвежда ограничения, но... за търговските банки. Става дума не за някакъв тривиален проблем, а за страховития дефицит по текущата сметка на платежния баланс, с който България си спечели световна известност. Видни икономисти обясняват как той се дължал на растящата покупателна способност, която не може да бъде удовлетворена от българските производители на стоки, та затова се налагало да увеличаваме вноса. Нашенски и международни експерти ни проглушиха ушите, че, видите ли, кредитната инвазия била виновна за това нарастващо потребителско търсене. Та за да го ограничи, БНБ въведе жестоки рестрикции върху отпускането на заеми и се готви за нови. А се оказва, че в същото време правителството действа точно в обратната посока, като дава допълнителни възнаграждения на чиновниците... С други думи, помпа инфлация. Излиза, че сме в ситуация, подобна на баснята на Петко Славейков за орела, рака и щуката, които теглят колата в различни посоки и накрая... нищо.
Няма никакво значение дали БНБ взема решение да отпечата купюри от 100 лв., или нови емисии банкноти от петдесетачки. Това не се прави, защото на централните банкери им е хрумнало да се забавляват с подмяна на паричните знаци, а тъй като увеличението на месечните възнаграждения на държавните служители трябва да се плати с нещо. Казано по друг начин, емисионната политика на БНБ е отражение на инфлацията, предизвикана от действията на управляващите. Впрочем именно покачването на доходите е и една от
причините за появата на столевките
преди две години, както и за нарастването на броя им в паричния оборот. Преди две години средната месечна работна заплата в обществения сектор е била 360 лв., докато за 2007-а е 631 лева. Логично е в тази ситуация едно средно месечно възнаграждение да се плаща по-лесно с шест стотачки, отколкото с дванадесет петдесетачки или с по-голяма бала пари от по-дребни купюри. Защото преносът, обработката и съхранението на паричните знаци също си има своята цена. И както банковите служители знаят, тя съвсем не е малка.
Неслучайно в средата на 2006 г. БНБ и четирите най-големи кредитни институции у нас създадоха съвместна фирма за инкасова дейност, чийто основна цел е да се грижи за професионалната обработка на банкнотите и монетите и за безпроблемната им доставка до финансовите институции и големите компании.
Но да се върнем на банкнотите. Информацията на БНБ показва, че за последната година най-голям ръст са отчели столевките - близо два пъти, и в момента техният брой е около 17 милиона. Независимо от това, като брой, те все още са на незавидното последно място. Причината е, че цените на стоките, които си купуваме всеки ден, все още не са достигнали такива стойности, че за голяма част за тях да се плаща със столевки. И слава Богу!
Най-предпочитаната банкнота
си остава тази от двадесет лева. От нея на пазара циркулират 110 млн. броя. Подгласник й остава купюрата от 10 лв., от която в търговията се въртят 90 млн. броя. Обяснението е, че тези банкноти са най-удобни за покупката на повечето стоки и услуги, както и че се ползват при връщане на ресто, когато се плащат по-големи суми. Разбира се, най-масовата парична единица е обект на най-голям
интерес от страна на мошениците
Само през последните три месеца на 2007 г. в Националния център за анализ на БНБ са предадени 2811 броя фалшиви, или както експертите ги наричат неистински левове. Обемът не е голям, но пък структурата е показателна. Десетолевките ментета са общо 2144 броя, като половината от тях са задържани, докато са преминавали от ръка на ръка между търговци и клиенти. Нито една от арестуваните банкноти с друг купюр не е хваната при подобна ситуация. Всички те са засечени и предадени след акции или при броене в банка или финансова институция. Заловените фалшиви двадесетолевки са 573 на брой, а петдесетолевките са 84 броя. Само три фалшиви столевки са предадени в националния център. Истината е, че престъпниците са еднакво резервирани както към банкнотите с много нисък номинал от 2 лв. и 5 лв., така и към тези с най-висок номинал. Причината е, че при плащане със столевки продавачът винаги връща ресто и е много внимателен каква банкнота приема. Вече и в някои от малките магазини има ултравиолетови устройства, с които се проверява дали банкнотите не са фалшификат. Към десетолевките и двадесетолевките търговците се отнасят с по-голямо доверие, тъй като щетата за тях няма да толкова е значителна, пък ако впоследствие се усъмнят в банкнотата, винаги могат да я върнат на доверчив клиент като ресто. Сигурно е обаче, че отношението на мошениците към столевката коренно ще се промени, ако на пазара бъде пуснат номинал от 200 лева. А както се развива икономиката на България, това е много вероятно да се случи до една-две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във