Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Над 120 млн. лв. в кесията на кмета

В нарушение на закона, "недоборите" от такса смет се харчат за други дейности

S 250 51e71b51 5f49 4434 a497 59662933fac8

„За последните 6 години Столична община е събрала над 120 млн. лв. повече, отколкото е необходимо за чистотата в София. Този излишък, формиран от такса смет, се изразходва за други цели, въпреки законовата забрана”. Това заяви специално за „БАНКЕРЪ” Иван Таков, зам. председател на групата на БСП в Общинския съвет на София.

 

На опитите да се разбере къде отиват надвзетите пари от софиянци, досега не е отговорено ясно. Подозренията са, че по примера на „патрона” си – премиерът Борисов, кметицата Йорданка Фандъкова харчи постъпленията за спешни нужди и по политическа съобразност.

Таков беше така любезен да обясни на читателите ни какъв е механизмът на тези натрупвания. „Става дума за така наречените „недобори”. Това са вноски по такса „смет”, начислени за определена година, но неплатени в рамките на годината, а по-късно във времето. Тези пари незнайно по каква логика вече са лишени от нормалния си статут на приходи от такса „смет”. Те са се превърнали в някакви неочаквани приходи с неясен източник, които се хвърлят в общата каца и могат да се използват за всичко”, обясни Таков.

Единствено събраните лихви от тези недобори нямат целеви характер и може да се разходват по решение на СОС", подчерта Таков. Той е категоричен, че средствата, събрани от такса смет, които не са изразходвани, трябва да бъдат заведени като преходен остатък за следващата година и подчерта, че такова е становището и на Сметната палата.

„Такса „смет” не е просто такса, това е данък. Ако е такса, трябваше да бъде на принципа „Замърсителят плаща”, а тя се определя на база на данъчната оценка на имота за физическите лица и балансовата стойност на имота – за юридическите”, обясни Иван Таков.

Общинарите от БСП предлагат да бъде намалена такса битови отпадъци за граждани, но мнозинството методично отхвърля тези предложения.

Тази година в бюджета на София са заложени колосалните 217 млн. лв. за чистота. Средствата са с 11 млн. лева повече спрямо гласувания бюджет за чистене през 2019 година.

Такса смет за софиянци обаче е без промяна -1.6 промила върху данъчната оценка на жилищните имоти. Очакванията са от тази такса да се съберат 180 млн. лева, което е с 5.66 млн. лева повече от планираното за 2019-а. По закон всички постъпления по това перо трябва да отидат за поддържането на чистотата на града. И да се надяваме, че ако не друго, то мерките за дезинфекция срещу COVID-19, ще наложат това.

Според "Демократична България" управляващите от ГЕРБ и администрацията дават "красиви обещания за по-чист град, неподплатени финансово или с конкретни програми, гарантиращи изпълнението". Според тях аргументацията на предложението как да се изхарчат парите за чистене е непълна, а в план-сметката липсват важни данни като "конкретните площи и кратности на почистване". Те критикуват и факта, че такса смет все още се определя според данъчната оценка на имотите, а не според това кой колко отпадъци изхвърля.

Разпределението на средствата за чистота беше критикувано и от независимият Борис Бонев. Според него се залагат повече пари за дейности, за които бюджетът през тази година не е бил усвоен. Парите за машинно метене все още са по-малко от тези за ръчно. "Имам чувството, че сме във вещерски дом или във филм за Хари Потър", коментира той групите от работници с метли, които метат тротоари и улични платна из столицата.

 

Видът бизнес няма значение по закон

Такса смет за художествени галерии, за ресторанти и магазини е еднаква, просто всички те са "нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране". Това е текстът в наредбата за местните такси на Столичната община, който ги обединява в една формула за изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО). Сумата варира според имота, но не и според количеството отпадъци, което произвежда даден обект. Така, една редакция на вестник плаща толкова, колкото и консервно предприятие. Нищо, че хартиените "боклуци", които журналистите произвеждат за един работен ден, едвам пълнят до половината стандартна найлонова торба за смет от 35 литра.

 

Цапаш - не цапаш – плащаш!

В края на юли в парламента се заговори за временно освобождаване от такса смет за фирмите, засегнати от коронакризата. Идеята беше, ако едно предприятие или офис не работи, да не плаща за смет. Но народните избраници се отметнаха от тази антикризисна мярка и се заговори тези правомощия да се прехвърлят в ръцете на общинските съвети, които да могат да освобождават от такса битови отпадъци за определен период от настоящата 2020 година. Временното освобождаване да става срещу предоставяне на финансови и други документи, които да удостоверяват преустановяването на дейността на фирмата за определен период от време.

На местно ниво нищо не беше направено.

  

 

Преди година Европейската комисия  направи проучване за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ във всички държави членки на ЕС, включително и в България. „Комисията няма да се колебае да предприеме действия срещу страните, в които националното законодателство и/или практика не са в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, писаха от ГД „Околна среда“ на ЕК до Българската стопанска камара.

Повод за писмото е жалба до ЕК, заведена от БСК срещу определянето на таксата за битови отпадъци (ТБО) в България на основата на стойността на имота или балансовата стойност на активите, вместо на количеството генерирани отпадъци.

В писмото си ЕК информира, че службите на Комисията са извършили обстойно разглеждане на жалбата и са установили, че българското законодателство предвижда конкретни мерки за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ от 2015 г., но националните власти няколко поредни години отлагат влизането в сила на тези мерки. „Според информацията, с която Комисията разполага, последните изменения на Закона за местните данъци и такси осигуряват подходяща методология за изчисляване на таксата за битови отпадъци. За съжаление, националните власти решиха още повече да отложат влизането в сила на съответните разпоредби – до 2022 г.“, се уточнява в писмото.

Поради факта, че вече е извършено общоевропейско проучване на проблема, службите на Комисията са взели решение да прекратят разследването по повод жалбата на БСК, но ако е необходимо, ще предприемат действия срещу България по тяхна инициатива.

Още от 2003 г. насам БСК полага усилия да бъде променен начинът на изчисляване на ТБО, включително чрез предложения за нормативни промени, официални становища до всички компетентни институции, съдебни процедури и пр. В резултат на тези усилия, през 2015 г. проблемът беше решен нормативно, но влизането в сила на законовите промени се отлага неколкократно, като последното отлагане е за 2022 година.

Сещате се защо, нали? В изборна година такава миризлива материя не се пипа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във