Банкеръ Weekly

Финансов дневник

На ЕЦБ й остана само двустепенната лихва

Лагард разпореди преглед на паричната политика - първият от 2003 г. насам

Европейската централна банка достигна лимита си? Изглежда, че базираната във Франкфурт институция изстрелва куршум след куршум, но така и не успява да улучи планираните цели. Вместо това икономическият растеж е анемичен, нивата на държавния дълг се увеличават, а отрицателните ставки все повече ощетяват спестителите.

С ново лице, но със същото кейнсианско мислене, организацията вероятно ще задълбочава отрицателните лихви, докато се опитва да събуди нови мерки в паричната политика. Въпреки това, нетрадиционен инструмент се появи и това може да му позволи да въведе еврозоната в нов курс.

Разпространено е мнението, че ЕЦБ, подобно на други големи централни банки, е достигнала границите на паричната си политика и че най-доброто, на което можем да се надяваме при управлението на Кристин Лагард, е проницателност при комуникацията с  политиците, които упорстват и не показват склонност да предприемат прилагане на фискални стимули. Това обаче не е така, съобщава за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд мениджър в M&G Investments, Лондон.

На 23.01.2020 г., по време на втората официална среща на борда, откакто Кристин Лагард пое поста на управител, централната банка гласува единодушно да остави без промяна основния лихвен процент по еднодневните депозити на исторически ниското ниво от -0,5%, в съответствие с пазарните очаквания.

Основната лихва по операциите за рефинансиране за срок от една седмица остана на ниво от 0,00%, а по еднодневните репо сделки за предоставяне на ликвидност от последна инстанция - на ниво от 0,25%.

Президентът на ЕЦБ заяви, че "процентите ще останат на сегашните си или по-ниски нива, докато не видим, че прогнозата за инфлацията се доближава до ниво, достатъчно близо до, но под 2% в рамките на прогнозния хоризонт", както и че започва стратегически преглед на паричната политика на ЕЦБ - първият от 2003 г. насам.

Докато Лагард актуализира прегледа на политиките и целите на ЕЦБ, според Лонерган, на нея й остава да оперира само с един инструмент - двустепенната лихва.

На практика това означава централната банка да преследва различни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат ограничени до конкретни сектори, за възобновяема енергия например. Тази политика би била по-ефективна от политиката на количествени облекчения или от тази на отрицателните лихвени проценти, която Лагард наследи от предшественика си Марио Драги. Тя би предоставила мощен паричен стимул и би могла да ускори Зелената сделка в Европа, смята Лонерган.

Ефектите от двустепенната лихва са лесни за разбиране. Обикновено, когато централна банка намали основната си лихва, очакваме това да намали разходите в икономиката чрез три основни ефекта - лихвите за домакинствата намаляват чрез ипотеките, цените на активите се повишават, което кара хората да се чувстват по-богати и цената на заемите за компаниите спада, което би трябвало да увеличи инвестиционните разходи.

Но когато лихвите са много ниски или отрицателни възникват сериозни проблеми. Приходите от тях, които спестителите получават, се сриват и това се превръща в тежест върху потреблението и рентабилността на банките. В крайна сметка последствията са много и непредвидими.

Какво ще стане, ако централната банка повиши лихвения процент по депозитите и намали този по заемите?

И спестителите, и кредитополучателите ще спечелят. Историята ни показва, че такъв подход неизменно ще повиши търсенето, посочва експертът Лонегран.

Най-подходящият пример дават данните от китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век лихвените проценти по депозитите и заемите се определяха независимо. Когато се наложеше стимул, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече отколкото се увеличаваха лихвите по депозитите. В икономика с фиатни пари, номиналните разходи винаги могат да бъдат стимулирани.

Може ли такава политика да работи с частна банкова система и независима централна банка? Много анализатори изглежда не знаят, че в последния си ход като президент на ЕЦБ Марио Драги показа точно как се прави това.

От известно време ЕЦБ прилага метод за независимо влияние върху лихвените проценти!

Целевите операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO) позволяват на централната банка да отпуска заеми на търговски банки с отрицателни лихви при условие, че кредиторите предоставят тези пари като нови заеми за частния сектор. TLTRO също така изключват кредитирането на непродуктивни части от икономиката, като ипотеките.

Последната иновация на Драги беше да въведе система за степенуване на резервите. Това позволява на централната банка да определя лихвения процент по депозитите, които кредиторите държат в нея (ЕЦБ), независимо от политиката, която определя ставките на паричния пазар.

С фин жест, ЕЦБ в действителност намали лихвения процент, при който банките могат да кредитират икономиката и повиши средната лихва, която те получават по своите депозити. Това е политиката на двойни лихви.

Нека помислим как може да се разшири тази политика. Ако Лагард трябва да предостави допълнителен стимул на еврозоната поради ниската инфлация, която упорито е под целта на ЕЦБ, тя би могла да увеличи срочността на TLTRO от 3 на 5 или 10 години, при рязко отрицателен лихвен процент, да кажем -1 на сто. В същото време банката може да увеличи лихвения процент по депозитите чрез степенуване.

Може да се постигне напредък и по отношение на насочването на това TLTRO финансиране (т.е. на кои субекти да бъде предоставено), категоричен е Ерик Лонерган. Единственото изискване пред банките за достъп до програмата засега е те да я използват за отпускане на нови заеми, с изключение на ипочните. Лагард изрази желание да приведе политиката на ЕЦБ в съответствие с политиката на еврозоната спрямо изменението на климата.

TLTRO финансирането - при отрицателни лихвени проценти, трябва да е достъпно само за банки, които пряко използват средствата за финансиране на инвестиции в устойчива енергия. Чрез един сравнително прост ход предполагаемата импотентност на паричната политика може да се превърне в подобрена Зелена сделка.

Например, настоящите тригодишни TLTRO на -0,5% са само незначително подобрение на наличното пазарно финансиране. Но 10-годишен заем при -1 на сто или -2 на сто би променил играта.

Двустепенните лихви и устойчивите TLTRO трябва да са в основата на прегледа на Лагард, който се очаква да приключи до края на 2020 г. Паричната политика е много далеч от изчерпване. Има възможност за голяма промяна в нейната сила. В това се крие и предизвикателството пред новия президент на ЕЦБ. Тя обеща откритост и прозрачност, а изясняването на ефектите и правомощията на тази политика би било чудесно начало!

Facebook logo
Бъдете с нас и във