Банкеръ Daily

Данък печалба върху загубите!

На бизнеса не му излизат 2-та милиарда, които премиерът каза, че му е дал

Административно затворените фирми ще плащат за помощи, които не са получили

S 250 96c9e714 b125 448b bdf2 7703634d6a1e

До края на юни, какъвто е законовият срок, „подпомогнатите” от държавата "административно затворени обекти" ще трябва да внесат в хазната към 10 млн. лв. данък печалба. Това е около 10% от приходите им под формата на помощ, която държавата им е обещала (около 93 млн. лева). Но не е изплатила в рамките на 2020 година! Такъв е плачевният резултат от държавното подпомагане заради пандемията.

 

От тези мними компенсации заради пандемията, фирмите все пак ще могат да покрият разходите си за времето, когато са били административно затворени. Това са разходите за ток, охрана и такса смет, която пък общините не проявиха желание да сторнират. След това трябва да обложат разликата приход-разход и сумата ще намалее още.

С една дума -  чака ги данък печалба върху загубите, показва анализ на „БАНКЕРЪ”. Но 

такава е инструкцията на НАП: 

"приходите се отнасят за периода, в който са реализирани разходите”. Това каза ексклузивно за „БАНКЕРЪ” Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Счетоводната логика била такава: приходите, договорени по времето, когато са правени разходите, се начисляват, въпреки, че са обещания, а не реално получени пари, обясни той.

Това е доста необяснимо, защото тези средства може и „въобще” да не се получат. И тогава предприятията ще имат да вземат това, което са платили като данък за неполучена подкрепа. Това коментира председателят на АИКБ Васил Велев. Тоест ние пак се стремим да изтеглим ликвидност от икономиката, вместо да я влеем! Което не предвещава добри резултати, обясни Велев.

За януари помощите за предприятията още не са платени, дори за декември не всички са изплатени. Мерките за подкрепа на бизнеса при първата вълна на пандемията тепърва започват да се изплащат - 1 година по-късно. Малките предприятия едва сега кандидатстват. Подадени са около 5000 заявления, от които едва ли ще бъдат одобрени повече от 1500 на обща стойност 78 млн. лева.

Тази безотрадна картинка 

контрастира с правителствения оптимизъм.

„Подкрепихме бизнеса в пандемията с близо 2 милиарда лева през Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика“. Това заяви - за кой ли път, преди дни министър-председателят Бойко Борисов.

Затрупаният с пари бизнес обаче по никакъв начин не може да оправдае сумата, цитирана от премиера.

Напротив, колкото и да се стараят негови представители и да включват всеки възможен лев, даден им с пандемията, сумата не може да набъбне над 1.350 млрд. лв.

Нещо повече:

премиерът бърка парите, дадени на бизнеса 

- в лицето на собствениците на фирми, и средствата, които са прехвърлени на персонала. А двете, макар и да имат общо, са твърде различни неща.

Доказателство за това са и думите на Велев.

До момента безвъзмездното финансиране в подкрепа на предприятията е под 300 млн. лв., категоричен е той. Изплатени са суми от 3000 до 10 000 лв. само на микропредприятията (общо малко под 200 млн. лв.), както и секторни мерки - 10 млн. за туристическите фирми и 30 млн. за автобусните превозвачи, плюс неизвестно количество за затворените бизнеси при втората вълна, но от порядъка на 50 милиона. А от планираните 2 млрд. лв. кредити, гарантирани от ББР, са усвоени под 200 милиона. Но това са заеми, които подлежат на връщане.

По думите на експерта,

работодателите отдавна са предупредили за рисковете,

свързани с антикризисните мерки. Затова те са настоявали подкрепата да се финансира с бюджетни средства, а не от европрограмите за иновации. Защото рано или късно кризата ще приключи, а у нас в последните години се отчита срив на иновациите и инвестициите. Поради това имаме по-бавен ръст на БВП в сравнение с другите източноевропейски страни и съответно, по-малки доходи.

На практика бюджетът не се пипа за стимулиращи икономически мерки, но за увеличаване на парите на държавните чиновници се намират пари. А те не са пострадали по никакъв начин от кризата. Обратното - голяма част от тях работят от къщи, но заплатите им са вдигнати с повече от 20% за сметка на бюджетните разходи. 

Хората и бизнесът, които плащат данъци и пълнят хазната са тези, с чиито пари ще се връщат заемите, взети за вдигане на заплатите на чиновниците. За фирмите на тези хора подкрепа липсва.

От другата страна са нещастния среден и дребен бизнес, гръбнакът на икономиката, както са назубрили не само кандидат-депутатите на властта, но и повечето от останалите. 

До малките и средните предприятия пари още не са стигнали, 

а вече сме в третата вълна на кризата. По тази причина фирмите отдавна са в тежко състояние. Въпросните компании чакат финансовата помощ, за да се разплатят с доставчиците си и с държавата за данъците. На практика в повечето случаи тези дълго чакани пари, които все не пристигат, няма да могат да се ползват за нищо друго освен за плащане на дългове. Когато сме пестеливи за икономиката и разточителни за администрацията, се получава тази картина: работните места са намалели със 170 000, основно в туризма, преработващата промишленост и търговията, казва Велев.

Към момента едва ли повече от 50-60 фирми са се възползвали от държавните гаранции, за да вземат кредит и това са предимно големи предприятия. За дребния бизнес мярката на правителството се оказа неизгодна, защото търговските банки не намаляват лихвите, въпреки че работят в условията на свръхгарантираност на заемите. Затова от 2 млрд. лева за портфейлни гаранции, отпускани от Българската банка за развитие, до момента са усвоени под 200 млн. лева, уточни Иванов.

От месеци бизнесът настоява за прозрачност и лесна сравнимост на условията на търговските банки при отпускането на кредити по линиите с облекчени условия и с помощи от Европейския съюз. Той настоява и за отчитане на качествените, а не само количествени показатели при отпускането на подобни кредити за да се гарантира, че средствата ще се използват наистина за подпомагане на най-нуждаещите се малки и средни предприятия. Но властта няма уши за да чуе тези искания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във