Банкеръ Daily

Финансов дневник

На 26 декември 1947 г. са национализирани банките у нас

След национализацията БНБ започва да се преобразува в монобанка на централизираната планова икономика. 

На днешния ден през 1947 г. в България е извършена национализация на банките от правителството на Отечествения фронт, оглавявано от БКП, като повечето от тях са присъединени към БНБ.  

По това време управител на БНБ е Цоню Цончев. В периода между юли-октомври 1946 г. той е подуправител, а от 1946 до 1949 г. е начело на централната банка. При неговото управление се провеждат парична реформа и национализация на банките. БНБ започва да се преобразува в монобанка на централизираната планова икономика. 

Национализацията е част от процеса на принудително одържавяване на основната част от промишлеността и услугите при налагането на тоталитариня комунистически  режим в края на 40-те години на XX век. Национализацията ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.

Национализацията започва непосредствено след 9 септември  1944 година с конфискации на имущество на отделни лица, осъдени от т.нар. "Народен съд" или обвинени в „спекулативна дейност“, както и с налагане на изключително тежки данъци върху частните предприятия. 

През 1946 г. е одържавявено застрахователното дело.

На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании. Процесът се ускорява през есента на 1947 година, когато е създадено Коминформбюро (Комунистическо информационно бюро, създадено 1947 г.) на организацията Информационно бюро на комунистическите и работнически партии и Съветският съюз се ориентира към ускорено налагане на тоталитарния режим в Източна Европа. Тези промени са последвани от доклад на Вълко Червенков (член на Политбюро) пред ЦК на БКП, който остро критикува дотогавашната политика на партията, довела до забавяне на „обществените преобразования в социалистически дух“.

На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от VI Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики. Пълното прилагане на закона обхваща период от две години и обхваща около 7 хиляди предприятия, главно малки и средни по размер.

На 18 февруари 1948 година е приет Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар от частните собственици, с който е национализирана и селскостопанската техника.

Шестото Велико Народно събрание 

заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.

За председател на VI Велико Народно събрание е избран Васил Коларов  (1946-1947 г.), един от лидерите на Коминтерна. След  това е заместен от Райко Давянов  (1947-1949 г.). В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено Народно събрание. В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във