Банкеръ Weekly

Да ни е честито!

На 15 май празнуваме Денят на данъчната свобода!

Маргарет Тачър
S 250 26d0bd7e 141b 4326 a13e 27e710bf3af3

“Когато детето ви си спечели първите пари за сладолед и си го купи само, направете следното:

1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%;

2. Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30%;

След това му дайте останалата част от сладоледа и  му обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой спечели.

Ако всеки родител направи това, надявам се в страната да порасне поколение  от хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари - има само пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите им."

Маргарет Тачър

 

Денят на данъчната свобода през тази година беше планиран за 15 май и въпреки кризата, породена от извънредното положение заради Китайската кашлица, събитието, определено за прогнозната дата може и да се сбъдне. Това е така, защото датата се изчислява като съотношение на консолидираните приходи в хазната и Брутния вътрешен продукт. А очакванията са

и при БВП,  при приходите да има спад,

който може да се окаже приблизително еднакъв. Поради това към момента няма основания да се смята, че на 15 май няма да „празнуваме”. Това обясни специално за „БАНКЕРЪ” Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Неговата прогноза засега е спадът на БВП да е около 5 процента. За приходите все още няма данни. За март те са били около очакваното, без сериозно отклонение надолу. Подозренията са, че срив ще бъде констатиран в обобщението за  април, когато трябва да се плати ДДС за март: всички знаем, че през втората половина на март

бизнесът бе карантиниран и „интубиран”. 

Прогнозата досега беше през 2020 г. в държавната хазна да постъпят рекордните 46.8 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден, българите трябваше да изработват по 346 млн. лв., т.е. за попълване на хазната са необходими близо 136 работни дни. Така 15 май се оказва денят, в който гражданите символично ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.

Българите, които живеят в страната, отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за близо осем дни работа към държавата. Това е отражението  на заложените в бюджета

близо 2.7 млрд. лв. помощи от ЕС.

Така ние, данъкоплатците реално ще работим за държавата  до 7 май,  а в дните до 15 май ще бъдем "отменени" от европейските данъкоплатци.

През миналата година картината беше подобна, но еднократният разход за изтребителите все пак доведе до дефицит от близо 1.2 млрд. лв. на касова основа. За 2020 г. - за пръв път след  2009 г. - беше планиран бюджет с балансирано салдо.

Най-много време през тази година е необходимо за попълването на приходите от ДДС – това ще отнеме 34 дни. За приходите от акцизи са нужни не по-малко от 16 дни, а за осигуровките - месец и нещо: 24 дни за социалното осигуряване и 9 дни за здравното.

Приходите от подоходните данъци ще бъдат събрани за близо 13 дни, а от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Още седмица ще работим в името на държавните и общинските такси.

През последните години се наблюдава тенденция дните, необходими на българските данъкоплатци за попълването на "своята" част от бюджета, да стават все повече, а денят на данъчната свобода да идва все по-късно.

Това означава, че

реално данъчната тежест в страната нараства.

Всичко това се случва на фона на заклинанията за намаляване на налоговото бреме, в които вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов продължават (уж) да вярват.

Преразпределението през приходната част на бюджета за 2020 г. беше планирано да достигне 36.9%, което е с малко над нивата от 2019 г. и е реално най-високата му стойност за последните десет години. Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително  деца, пенсионери и държавни чиновници), като работещите в реалния сектор понасят в най-голяма степен данъчната тежест - близо 50 на сто. За тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Както е известно, в края на миналата година финансовият министър настоя

общините да вдигнат местните данъци и такси.

Това се случи, макар и да не бе масово явление. Преди дни той се коригира, като заяви: „В криза промяната на данъците не е правилната мярка“. Според него, в период на криза не било добре да увеличаваш налозите...

Да, ама не. Повишаването на данъците беше груба грешка, каквато направи и Симеон Дянков преди 9 години. Той, подобно на Горанов нареди на кметовете да ги  увеличават и последствията от това бяха куп фалирали общини, които

държавата трябваше спешно да спасява.

Една мярка обаче "началниците" традиционно подминават. Става дума за настоятелното искане на местната власт 2% от събраните средства от подоходните данъци, които общините събират от името на НАП (т.е. на държавата), да остават на разположение на властите  по места.

Според данните на ИПИ, две трети от бюджетите на общините се пълнят от държавните трансфери. Ситуацията е различна за отделните региони. Така например, 60% от бюджет на Столична община се формира от местни данъци и такси (по съвсем очевидни причини), което й позволява да бъде много по-самостоятелна отколкото останалите местни управи. В областните центрове собствените приходи съставляват едва 40% от общинските бюджети, а в малките общини делът им пада до една пета.

За всичко останало се „грижи” държавата, най-често -

по внушения на управляващата партийна централа,

както смята опозицията.

За последно, в края на миналата година Горанов отказа да пусне "фискален гювеч" на общините с аргумента, че бюджетните излишъци са достатъчни за дофинансиране на общините. Сега обаче, в обстановката на очертаващ се дефицит на държавно ниво и на недостиг на средства в общините, картинката се промени.

Вярно, държавата плати на местните власти за социалния патронаж, който стана много актуален в условията на извънредното положение, но органите на местното самоуправление все по-сериозно закъсват и с парите за капиталови разходи и транспорт.

Най-нормалното е те да имат на разположение собствени средства, които да изразходват икономически целесъобразно и в съкратени срокове.

Това мотивира Института за пазарна икономика да стартира информационна кампания

"Два процента в твоята община",

която предлага преотстъпване на една пета от приходите от подоходното облагане към общините. "Така 2% от доходите на българските граждани, или около 800 млн. лв. за 2019 г., биха останали в общинските бюджети", поясни  Ганев.

Зависимостта от приходите от подоходен данък ще създаде стимул за общините по-усилено привличане на инвеститори с цел повишаване на заетостта, а оттам - и на постъпленията към бюджета. Допълнителните бонуси са два: намаляване на политическата зависимост от централната власт и отваряне на възможности за участие на гражданското общество във изработването на местните икономически политики. 

Това, че  Министерството на финансите се мотае и не урежда този проблем, сега ни прави лоша шега. Дори правителството тутакси да прегърне идеята в общините да остават повече пари от собствените им приходи, тази мярка може да заработи едва от 1 януари 2021-а. Защото последната дума е на парламента и тя трябва да бъде изрично записана в Закона за държавния бюджет за следващата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във