Международният валутен фонд (МВФ) вероятно ще намали прогнозата си за растежа в еврозоната поради продължаващия инфлационен натиск и страховете около варианта Омикрон, предупреди управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева.
През октомври МВФ прогнозира ръст в еврозоната за 2022 г. от 4,3 процента, но вероятно този процент ще бъде намален, когато фондът излезе с новата си прогноза следващия месец, заяви Георгиева пред Си Ен Би Си. "Ще излезем вероятно с умерено понижение на прогнозата за растежа", посочи тя.
Продължаващите проблеми с доставките на суровини, високите цени на енергията и връщането на ограниченията в някои страни от еврозоната са сред най-сериозните опасения на фонда. Пандемията си остава риск номер едно за икономическия растеж, смята МВФ.
Снощи Георгиева заяви, че Европейският съюз трябва да промени своите временно замразени строги фискални правила и да намери преходно решение, преди да ги въведе отново, вероятно през 2023 г.
"Фискалните правила на ЕС трябва да бъдат реформирани, за да отразяват следпандемичната действителност", каза тя след среща с финансовите министри на държавите от еврозоната. Според нея "прилагането на настоящите фискални правила ще изисква от някои страни с висок дълг нереалистично голямо и контрапродуктивно пригаждане към тях".
В публикуван вчера доклад на МВФ се казва, че "обвързано със срок временно положение е желателно, докато влязат в сила новите правила". Според дълговите изисквания на ЕС правителствата на страните членки трябва да поддържат дефицит до 3 на сто от БВП, а дългът не трябва да надхвърля 60 процента от БВП.
Управляващият директор на фонда участва в понеделник в срещата на Еврогрупата - финансовите министри на страните от еврозоната. Днес срещата преминава във формат ЕКОФИН (министрите от целия ЕС).
