Банкеръ Daily

Финансов дневник

МВФ преглежда икономиката ни

Мисия на Международния валутен фонд (МВФ) е в България, съобщи регионалният постоянен представител на МВФ у нас и Румъния Алехандро Хайденберг.

"Мисията на МВФ, водена от Джейу Лий, ще посети София в периода 21 януари - 1 февруари 2019 г., за да направи годишния преглед на българската икономика, известна като консултация по член IV. Екипът на мисията ще обсъди с българските власти икономическото развитие и политики на страната", съобщи Хайденберг. Експертите  на световната организация ще проведат срещи с представители на Министерството на финансите, на Българската народна банка и от други държавни агенции, както и с представители на частния сектор и неправителствените организации.

Отношенията ни с МВФ имат дълга история. Любопитно е, че те са били предмет на обсъждане в Политбюро още през 1987 г., когато плановата икономика се задъхва от хроничен недостиг на средства. Това намерение  обаче е отхвърлено - основно поради становището на БНБ, че разкриването на "най-съкровените тайни" на страната ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България, която и бездруго  не била  в състояние да погасява отпуснатите й кредити в срок.

След промените през 1989 г. България е приета за член на МВФ - на 25 септември 1990 година. През 2009 г. квотата на България в МВФ е променена от 640.20 млн.  Специални права на тираж (СПТ)  на 1.251 млрд. СПТ (около 1.376 млрд. евро) и представлява 0.29% от всички СПТ. Промяната се дължи на общо увеличение на СПТ след решение на 20-те най-развити икономики в света. Целта на това общо  увеличение, осъществено през  2009 г., е да осигури достъп до ресурс, с който държавите да погасяват възникналите задължения по време на кризата, започнала от 2008 година.

Финансовата си помощ  МВФ  обикновено  предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени, преди да бъде  отпуснат  следващият транш. С активната подкрепа на международните финансови институции и главно на МВФ през 1989-1990 г. е формулирана стратегията на преход на страните от Централна и Източна Европа към пазарна икономика (първа е разработена и осъществена полската стабилизационна програма). Основните елементи на тази стратегия - финансова стабилизация и промяна на институциите, се възприемат и в България. Въпросът за последователността в стабилизационните мерки и в институционалните промени в България обаче остава нерешен, защото "всичко трябва да се предприеме веднага" в условията на политическа нестабилност (в периода 1990-1996 г. в управлението на България се изреждат седем правителства, а  три пъти се провеждат парламентарни избори).

Няколко споразумения  между  България и МВФ са сключени от 1990 г. до 31 октомври 2005 година.

Първото  е едногодишно. Обхваща периода 15 март 1991 - 15 март 1992 година. Подписано е от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60.6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последният транш не е изплатен.

Второто  споразумение също е едногодишно. То предвижда покупката на 155 000 000 СПТ и  изпълнението му започва от 17 април 1992 г. Споразумението е сключено от кабинета, оглавяван от  министър-председателя  Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.

И третото споразумение е едногодишно. То е подписано  на 11 април 1994 г. от правителството на Любен Беров и е в размер на 69 700 000  СПТ. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69.7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с Лондонския клуб. Последният транш от него в размер на 23.2 млн. СПТ не е преведен.

Четвърто споразумение е подписано на 19 юли 1996 година. Сключва го правителството на Жан Виденов. Документът предвижда покупката на 400 000 000 СПТ за период от 20 месеца - до 18 март 1998 година. Споразумението е прекратено след получаването на първия транш от 80 000 000 СПТ.

Петото споразумение ("stand-by" споразумение) е подписано на 11 април 1997 г. и предвижда покупката на 371 900 000 СПТ за период от 14 месеца. То е сключено по време на управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно споразумение се включва и CCFF в размер на 107 600 000 СПТ.

Шестото споразумение е тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 г. и е в размер на 627 620 000 специални права на тираж. Подписано е от правителството на Иван Костов. Споразумението е изпълнено докрай и страната е получила всички предвидени по програмата траншове.

Седмото споразумение е двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 г. и е в размер на 240 000 000 СПТ. Споразумението е изпълнено.

Осмото споразумение е  двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 г. и е в размер на 100 000 000 СПТ.

Всички споразумения досега - с изключение на шестото, са от типа "stand-by", което значи, че са  обвързани с  получаване на кредита при  достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във