Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ НИ НАХОКА ЗА СТРУКТУРНИТЕ РЕФОРМИ

Българската икономика става все по-уязвима на външни шокове. Няма никакви признаци, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс на страната е започнал да намалява. Това заяви заместник-директорът на Европейския департамент в МВФ и наблюдаващ за България Аджай Чопра след срещата си на 11 май с финансовия министър Пламен Орешарски. Изявлението на Чопра беше отправено, след като приключиха консултациите по член IV от Учредителния договор на институцията. Те предвиждат на всеки две години да се прави преглед на финансово-икономическото развитие на страната.
Общата оценка на презокеанските съветници на България е, че макроикономическата ситуация в България е много добра, а икономическият ръст е стабилен. Няма тревога и по отношение на инфлацията, която отбеляза покачване до 4.1 на сто в края на първото тримесечие на 2006 година. Аджай Чопра похвали правителството за това, че осъществява строга финансова политика, и изрази убеденост, че императивното изискване на фонда за излишък от 3% в бюджета за тази година ще бъде изпълнено. Излишък ще бъде предвиден и в бюджета за 2007 г., призна финансовият министър Пламен Орешарски. А това ще бъде особено сложна задача предвид обстоятелството, че догодина страната ни ще направи вноска от около 300 млн. евро заради членството си в ЕС.
България изостава в структурните реформи, въпреки че повечето законови мерки вече са приложени, смятат експертите на Фонда. Според тях кабинетът трябва да положи усилия за подобряване на бизнес средата и пазара на труда. Стана ясно, че МВФ има някои конкретни забележки и по отношение на раздържавяването в България. Те са свързани основно с незавършилата приватизация в енергийния сектор. МВФ очаква да приключат сделките за двете останали държавни топлоелектрически централи Бобов дол и Русе. Изчисленията показват, че ако тези сделки заедно с продадената в началото на 2006 г. ТЕЦ Варна бяха приключени през 2005 г., в хазната щяха да влязат приходи от над половин милиард евро. Към структурните реформи трябва да се подходи агресивно, за да стане икономиката по-гъвкава и по-нататък това да рефлектира в по-бързо изравняване на българските доходи с европейските, препоръча Аджай Чопра.
Той заяви, че е съгласен с предложението на подуправителя на БНБ Емилия Миланова, че административните мерки за ограничаване на кредитната експанзия в страната постепенно трябва да бъдат премахнати. Централната банка обаче трябва да продължи да води благоразумна и стриктна надзорна политика, каза Чопра. БНБ едва ли се нуждае от подобни напомняния, тъй като тя е може би единствената институция у нас, която се справя със задълженията си, напълно осъзнавайки своята отговорност. Още в средата на 2005 г. БНБ предупреди, че противно на твърденията на МВФ бързото увеличение на кредитите няма почти никакъв принос за постоянно нарастващия дефицит по текущата сметка. По време на мисията през май 2006-а представителите на Фонда са приели искането на БНБ ограниченията върху покачването на заемите да бъдат свалени. Според експерти на Централната банка това ще стане постепенно. Вероятно през юни или юли юли задължителните минимални резерви по средствата, привлечени за срок над две години, ще бъдат намалени от 8 на 4%, а в края на септември ще бъдат напълно отменени.
По-сложна е ситуацията с лимитите за тримесечното нарастване на заемите, които БНБ въведе от март 2005 година. От Централната банка все още се опасяват, че свалянето на тези бариери може да предизвика рязко увеличаване на броя на отпуснатите заеми. Колкото и странно да звучи, занапред това ще зависи от политиката на Европейската централна банка. В случай, че тя продължи политиката за увеличаване на лихвените равнища и през есента основата й лихва надхвърли 3%, лимитите, наложени на нашите кредитни институции, ще бъдат свалени. Причината, според експерти в БНБ, е, че при нива над 3% българските банки ще имат изгода да пласират свободните си средства по депозити в други финансови институции или в ценни книжа.
Що се отнася до ограниченията, свързани с по-високите провизии по заемите за граждани, със забраната текущата печалба на банките да бъде включвана в собствения им капитал (преди да е одитирана), и с увеличаването на рисковите тегла за ипотечните заеми, те едва ли ще бъдат премахнати до края на годината. Обяснението защо това няма да се случи се крие в тенденцията за увеличаване на просрочията на отпуснатите заеми, която все още не е преодоляна, а именно тя бе водещия мотив за налагането на споменатите рестрикции. Според неофициални данни нередовно обслужваните ипотечни кредити вече са се стабилизирали на ниво 7.5% от общия обем на този тип заеми. Просрочията по потребителските кредити пък са нарастнали за три месеца от 8% до 8.5 процента. Според някои експерти, въведените мерки срещу увеличаването на просрочията могат да бъдат отменени след въвеждането на новите изисквания за капиталова адекватност, известни като Базел II - в началото на 2007 година. Това ще бъде своебразна компенсация за търговските банки, тъй като още отсега е ясно, че поне през 2007 г. БНБ няма да въведе препоръчвания от Базел II по-облекчен режим за оценка на риска на потребителските и ипотечните кредити, както и на заемите за малки и средни предприятия.
Обобщението на сегашната визита на МВФ у нас е, че от година и половина насам тя е първата, която носи добри или поне обнадеждаващи новини за българските банки. Претенции към тях не се очаква да има до приключването на двегодишното предпазно споразумение, което изтича през септември 2006 година. За момента няма планове страната ни да удължи неговия срок или да поиска ново споразумение с МВФ. Това обаче може да стане, ако след няколко месеца се окаже, че влизането на България в ЕС ще бъде отложено за известно време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във