Банкеръ Daily

Финансов дневник

МВФ: Неравенството и дълговете застрашават световната икономика

Въпреки че световната икономика е стъпила на по-здрава основа благодарение на ускорения ход на ваксинирането и мащабните програми за фискални стимули, нарастващото неравенство, високите нива на дълг и разминаването между богатите страни и държавите с ниски доходи продължават да бъдат значими рискове, предупреждава Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

"Данните ни сочат трикратна потенциална разлика в загубата на доход на глава от населението между добре представящите се в икономически план страни - тези, които се развиват изпреварващо - и онези, които изостават. Такова развитие в Европейския съюз трябва да бъде предотвратено", заяви Георгиева.

"Предстои да актуализираме своята прогноза за растежа през тази и следващата година", споделя Георгиева. "Наблюдава се обаче опасно разминаване в икономическите богатства както в рамките на отделните страни, така и между тях, което налага необходимост от акцент върху управлението на изхода от здравната криза."

През януари МВФ прогнозира ръст на световната икономика от 5.5 % през 2021 г. и 4.2 % през 2022 г., след свиване от 3.5 % през 2020 г., причинено от пандемията от коронавирус. Еврозоната отбеляза много по-голям икономически спад от 7.2 %.

В интервю за Евронюз, цитирано от постоянното представителство на Международния валутен фонд в България, ръководителят на МВФ настоятелно приканва правителствата да "инвестират в по-зелено, по-интелигентно, по-устойчиво на сътресения и по-приобщаващо бъдеще."

"В момента най-важните приоритети остават ускоряването на кампанията по ваксиниране, справянето със здравната криза и неоттеглянето на подкрепата на твърде ранен етап. В това отношение със задоволство констатирам, че това са основни приоритети за европейските лидери и народи," допълва тя, приветствайки знаковия фонд за възстановяване на ЕС на стойност 750 милиарда евро, който ще помогне на страните със силно зависими от туризма и тежко пострадали от кризата икономики да ги рестартират.

За разлика от САЩ, обаче, където предложеният от президента Джо Байдън проектозакон за пакет от мерки за икономическо възстановяване в размер на 1.9 трилиона долара вече е в напреднал етап, планът за възстановяване на ЕС предстои тепърва да бъде ратифициран от 27-те държави - членки на Съюза. До момента това са направили само 16 от тях. Желанието на Европейската комисия е да започне да разпределя безвъзмездна помощ и заеми по линия на инструмента преди началото на лятото.

Георгиева настоява, че планът за възстановяване трябва да облагодетелства всички държави членки, защото "в противен случай най-голямата сила на Европейския съюз, който играе ролята на мощен двигател за конвергенция, няма да успее да реализира пълния си потенциал."

По време на интервюто Георгиева подчерта няколко основни риска, по отношение на които правителствата следва да бъдат особено бдителни през идните месеци, като внезапна промяна в условията за финансиране в резултат на рязко възстановяване.

"Възстановяването на световната икономика с изключително бързи темпове, които значително надвишават очакванията, може да доведе до повишаване на лихвите по заемите и затягане на финансовите условия. Трябва да бъдем подготвени за това. За щастие централните банки, включително Европейската централна банка, дават отличен пример с ясна комуникация и поддържане на ниски лихвени нива по един предвидим начин", допълва тя, но предупреждава, че държавните дългове представляват сериозен проблем. Според директора на МВФ в резултат на фискалните стимули средното съотношение между БВП и дълг в света е достигнало 100%.

Facebook logo
Бъдете с нас и във