Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МВФ И ПРАВИТЕЛСТВОТО СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СКРИТ БЮДЖЕТЕН ИЗЛИШЪК

Взаимоотношенията между България и МВФ по всяка вероятност ще приключат през 2006 г. с шампанско и рози. По време на мисията, водена от Ханс Фликеншилд в средата на октомври, преговорите с правителството завършиха с провал. Експертите на международната финансова институция настояваха в бюджета за 2006 г. изрично да бъде записано, че той ще отчете излишък, но това изискване категорично бе отхвърлено от правителството на тройната коалиция. Решението му да влезе в открит сблъсък с МВФ се оказа доста смело, като се има предвид, че управляващите възнамеряваха да поискат от Фонда отлагане на сроковете за изпълнение на ангажиментите по приемането на Данъчно-процесуалния кодекс. А също така и тези за включването на бюджета на съдебната власт към единната сметка на правителството, както и за създаване на електронен фирмен регистър, който да бъде администриран от изпълнителната власт.
Сега, след приключването на неофициалната визита на Ханс Фликеншилд у нас, която продължи от 6 до 14 декември, изглежда, че не българското правителство, а Фондът ще направи отстъпки, така че да гарантира успешното приключване на подписаното през септември 2004 г. двегодишно предпазно споразумение. По него държавата ни не получава финансиране от МВФ, но се ангажира да изпълнява пакет от мерки за укрепване на финансовата стабилност, който се актуализира на всеки три месеца.
БАНКЕРЪ научи, че при сегашната едноседмична визита на Ханс Фликеншилд двете страни са се разбрали окончателно бюджетът за 2006 г. да бъде напълно балансиран - т.е. в него да няма фиксиран излишък, но да е и без дефицит.
Всъщност този компромис е само за да се замажат очите на синдикатите, които няма да пропуснат възможността да натиснат правителството за по-големи разходи през следващата година, в случай че в приходно-разходните сметки на хазната бъде записано, че тя възнамерява да отчете излишък.
Всъщност, както в края на 2005 г., така и при приключването на 2006 г. правителството има намерение да се ангажира с постигането на сериозно превишение на приходите над разходите.
Предварителната договорка
за 2005 г. е то да бъде 2% от брутния вътрешен продукт, а за 2006-а - 3 процента. В абсолютна стойност тези излишъци изглеждат доста внушително - 834.9 млн. лв. за 2005 г. и 1.34 млрд. лв. за 2006 година. Въпросните суми будят много апетити, като се знае, че предвидените през следващата година разходи за образование са близо 2 млрд. лв., а за здравеопазване - 1.9 млрд. лева. Точно в тези две бюджетни сфери има най-големи искания за допълнително финансиране и записването в бюджета за 2006 г. на излишък от 1.34 млрд. лв. неминуемо ще предизвика претенции за увеличаване на разходите на хазната.
Правителството обаче е абсолютно наясно, че ако иска да не залага мини под финансовата стабилност на държавата, е добре да постигне излишъците, за които в момента неофициално се е споразумяло с МВФ. Причината е, че макроикономическата ситуация в България продължава да се влошава. По последни статистически данни, които са за десетте месеца на годината, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс на страната ни е 14.2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това са ни повече - ни по-малко 2.23 млрд. евро, които са изтекли от страната - в повече, отколкото са влезли. Само за сравнение, в края на октомври 2004 г. сумата е била 918 млн. евро. Дупката през 2005-а засега се покрива от преките чуждестранни инвестиции, възлизащи на 1.45 млрд. евро, и от текущите трансфери (това са предимно парите, които работещите и живеещите в чужбина българи превеждат на свои роднини у нас) - 871 млн. евро.
Официалният отчет за състоянието на платежния баланс на държавата в края на октомври е положителен - плюс 446.5 млн. евро. Но тази сума е над два пъти по-малка в сравнение с октомври 2004 г., когато е била повече от 1 млрд. евро.
Според експерти от МВФ, ако през следващата - 2006-а, дефицитът по текущата сметка продължи да расте, платежният баланс на страната ни ще стане отрицателен и това ще доведе до бързо намаляване на валутните резерви на БНБ. Подобно развитие на събитията ще се окаже доста опасно, защото независимо че държавният дълг постоянно намалява, общият външен дълг продължава да расте с бързи темпове. Основен принос за това имат заемите и търговските финансирания, които българските банки и предприятия вземат от чужбина. За десетте месеца на годината държавните задължения към външни кредитори се стопиха от 5.25 млрд. евро на 4.58 млрд. евро. В същото време дълговете на банките към чуждестранни кредитори нараснаха от 1.5 млрд. евро на 2.5 млрд. евро, а тези на фирмите - от 3.2 млрд. евро на 4 млрд. евро. При това половината от задълженията на частния сектор са краткосрочни. На всичко отгоре много от заемите са взети от фирми, продаващи стоките и услугите си на българския пазар, срещу които получават левове. Впоследствие те трябва да обърнат тези приходи в долари, евро или швейцарски франкове, за да погасят задълженията си в чужбина. По този начин въпросните търговци оказват допълнителен натиск върху валутния резерв на държавата.
Единствената възможност за преодоляването на всички тези негативни тенденции е да се формира бюджетен излишък, като се намали потреблението на вносни стоки и се облекчи данъчното бреме на нашите фирми. Крайната цел е да се даде възможност на регистрираните по българското законодателство компании да инвестират в производството на стоки и услуги, които да изнасят успешно и да са конкурентни на внасяните у нас чуждестранни стоки. Според експерти на МВФ и на правителството това е начинът за постепенното намаляване на отрицателното търговско салдо, а оттам и на дефицита по текущата сметка.
По време на предстоящата официална визита на МВФ в България - през втората половина на януари 2006 г., дори ще бъдат обсъдени допълнителни мерки за намаляване на потребителското кредитиране. Тогава ще бъде обсъден първият анализ на ограниченията, които БНБ въведе през ноември 2005-а с цел да сведе до минимум ръста на заемите за граждани. Ако този ръст обаче не падне под 20% годишно, няма да е чудно МВФ да поиска от Централната ни банка въвеждането на поредното изискване, а именно погасителните вноски по заемите за населението да не надхвърлят една трета от дохода на кредитополучателите.
Всъщност, именно през януари, правителството и МВФ ще договарят всички конкретни ангажименти. Сигурно е обаче, че и двете страни ще положат максимални усилия сключеното през 2004 г. предпазно споразумение да приключи успешно и България да си остане един от малкото примери за държава, в която политиката на Фонда е довела до финансова стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във