Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Мъката у нас струва 20 000 евро

Няма български застраховател, който да е платил обезщетение за пропуснати ползи на наследниците на загинал или тежко пострадал при катастрофа. У нас се плаща само за причинените мъки и страдания на близките, които не надхвърлят 20 000 евро на наследник. Това каза специално за БАНКЕРЪ Владимир Тодоров, шеф на Българската асоциация на застрахованите и пострадалите при катастрофи.
Всъщност в Кодекса за застраховането ясно са записани основанията за обезщетение: покриване на медицински разноски, които според Тодоров се плащали до лев, претърпени болки и страдания, за които също се пращало доброволно, и пропуснати ползи, за които всички нехаели.
В развитите европейски страни големите обезщетения се взимат за пропуснати ползи, а не за мъки и страдания, които няма как да се метрифицират. А у нас на практика се отсъжда, че
една жена жали мъжа си с 10 000 лева повече от друга?
В България, акцентът е сменен поради объркана философия и далавераджийска практика.
В развитите страни предвиждат твърди суми за претърпените мъки и страдания на наследниците. Те не зависят от броя на наследниците. Във Великобритания например сумата е 10 000 паунда, а в Чехия - 40 000 евро.
Истинските щети наследниците понасят заради пропуснатите ползи. Един пример: Водещ български хирург след катастрофа изгубва дясната си ръка, което завинаги го лишава от възможността да упражнява професията, за която е получавал 2000 лв. заплата. Нормалната практика на Запад е да се изчисли сумата, която той ще пропусне да взема до навършване на пенсионна възраст, и тя да му бъде дадена като обезщетение от застрахователя. Във Франция няма лимит на отговорност за пропуснатите ползи, в Гърция - също, но там и кръгът от наследниците е огромен - братя, сестри, баби и дядовци. Логиката е желязна - ако е загинал съпругът, който е издържал жена си и двете си невръстни деца, имал е стабилна фирма и е получавал доход от 4000 лв. например, то най-нормалното е тези пари от бъдещето, в което него го няма, да бъдат получени като обезщетение от наследниците. Мъката им може да е по-малка или по-голяма, но стандартът на живота им не бива да се допуска да се срине - това е философията на развития свят. При подобна схема, ако допуснем, че децата са малки, 4000 лв. би трябвало парите за тях да се умножат по броя на месеците до навършване на пълнолетието им и тази сума да им бъде изплатена като обезщетение.
Обезщетенията, които застрахователите определят доброволно на пострадалите и наследниците на загиналите в катастрофи, през последните две години се понижиха, докато през първото полугодие на тази леко се покачват. През 2009-2010 г. на наследник са се изплащали средно по 30 000 - 35 000 лв., докато през предишните две години са се получавали по около 45 000 лв., сочат наблюденията на Георги Вълков, шеф на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия. Тежки увреждания като пареза сега се оценявали на 40 000 лв., а преди две години на поне 50 000-60 000 лева.
Владимир Тодоров пък коментира за БАНКЕРЪ, че за първото полугодие наследниците на починал при катастрофа са получили средно между 30 000 и 40 000 лева. Той уточни, че става дума за обезщетения, постигнати при извънсъдебни споразумения. Когато се водят дела, наследниците получават средно по 50 000-60 000 лева.
Съдилищата напоследък присъждали по-високи суми
За тежки увреждания вече имало случаи на плащания от порядъка на 300 000 лева. За сравнение, Тодоров дава пример с обезщетение в чужбина. Единственият наследник на убит в катастрофа в Италия получил от местния застраховател 300 000 евро.
У нас обаче има застрахователи, които отказват да плащат по неимуществени вреди и вместо това препоръчват на пострадалите и наследниците им да ги съдят, за да си получат обезщетението. Отказът им невинаги е директен. Достатъчно е застрахователят да предложи твърде ниски обезщетения, които, ако човек не приеме, единственият му изход остава съдът. Извиват се ръцете на хората да подпишат неизгодни споразумения, с които им се отнема възможността в бъдеще да съдят дружеството за повече пари, казва Вълков.
И той, и Тодоров предлагат изменения в Кодекса за застраховането, които да задължат застрахователя да изплаща обезщетение при наличие на определен набор от документи. В момента такова изискване няма. Въведен е срок от три месеца, в който дружеството трябва да изплати или да откаже мотивирано плащането.
Във взаимоотношенията застраховател - застрахована има и друга пробойна. От няколко години у нас са зачестили случаите на неморално и съмнително, от законова гледна точка, обогатяване на адвокати. Те търсели наследници на загинали бедни и неуки хорица, вземали от тях пълномощно да ги представляват пред съда срещу дребни суми, а впоследствие завеждали дела от тяхно име за 300 000-400 000 лева. Излишно е да споменаваме, че бедняците са разписвали присъдените им обезщетения да се получат по банковата сметка на адвоката благодетел.

Факти
- Най-високата изплатена сума от Гаранционния фонд през миналата година е 374 057 лева. Тя е изплатена на родителите на младеж, прегазен на автобусна спирка от пиян шофьор без Гражданска отговорност.
- Един от най-високите искове, предявени от чужбина, чрез Национално бюро Зелена карта, е бил за 1.8 млн. евро. Той бил заведен за катастрофа в Гърция, причинена от българин без застраховка и без книжка. Той убил 4-ма наши роми.
- Роднини на сгазен наш ром и адвокатът на наследниците му разделили 1 млн. лв. кръвнина след спечелено от адвоката съдебно дело.

Критика
С Наредбата за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за вреди, причинени на моторни превозни средства, ще се определят минималните размери за изплащаните обезщетения в случай на претърпени неимуществени вреди на база различни категории и степени на увреждания. Това е записано в програмата на Комисията за финансов надзор за второто полугодие на тази година. Методиката за изчисляване на неимуществените вреди при жертви на катастрофи е едно от най-похвалните неща, с които се е заела комисията.
Проблемът обаче не засяга само застрахованите и застраховането. Това е обществен проблем, който стои нерешен. Един прост пример - не може в методиката да се запише, че една изгубена ръка струва на застрахователите 500 лв. например, а съдът да я оценява на 5000. Трябва да има дебат, който да доведе до обществени мерки за справедливост при катастрофите у нас. В противен случай КФН ще направи един ясен, но неработещ документ, когото съдилищата ще торпилират. Както става на практика и сега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във