Банкеръ Daily

Финансов дневник

Мораториумът по кредитите означава несвършена работа на правителството

Калин Христов
S 250 50fbabc6 19ad 4bf2 a6c5 0e47a90c377a


Мораториумът е по-скоро механизъм за подпомагане на банкитеотколкото на клиентите. 


Той дава възможност те временно да не прибягват към преструктуриране на кредити и съответно отлага начисляването на провизии за загуби като съхранява капитала им.
За сметка на това липсата на постъпления за по-дълъг период би могла да се отрази негативно на ликвидността на банките, което досега не се случва заради продължаващия ръст на депозитите. 

 

По данни на БНБ,  размерът на кредитите под мораториум заради последиците от пандемията, в края на ноември е 8.2 млрд. лева. От тях към 6.5 млрд. лв. са на предприятия, а около 1.6 млрд. лв. – на домакинства.

Изненадващо или не, но месец преди това съвкупният размер на кредитите под мораториум е бил над 9.1 млрд. лева.
Потърсихме Калин Христов, подуправител на БНБ, шеф на управление „Емисионно” да коментира тази разлика. Той обясни, че ноември е бил нулев месец, защото до края на октомври е приключила старата операция по договарянето, а новата, за която срокът за заявления е до 23 март т.г., е била одобрена от БНБ на 11 декември миналата година.
Делът на заемите под мораториум към края на октомври е бил 15% от кредитния портфейл на банките, а малко преди Коледа е паднал на около 13%, коментираха търговски банкери. По-голямата част от от заемите под мораториум обаче са били натрупани в първите месеци на кризата, а с наближаване на септемврийския краен срок за подаване на заявления техният брой е намалял драстично.
Това обаче беше 


преди новата вълна на ръст на заболеваемостта от вируса, 


както и преди новите ограничителни мерки. При променените условия сега отново има интерес от банкови клиенти, които за пръв път са се озовали с намалени доходи.
Според подуправителя на БНБ в голяма степен мораториумът е изчерпан като инструмент и продължаването му не носи съществени ползи.

"Мораториумите са добри за временно решение. Проблеми на платежоспособността не могат да се решат с такива мерки и те с времето стават все по-неефективни. Сектори с такива дългосрочни проблеми трябва да се адресират по други начини - с фискална политика или държавна подкрепа", коментира той

.
Христов признава, че неговото мнение е в разрез с вижданията на колегите му. Но той е убеден, че безкрайното продължаване на мораториума прилича на палеативно лечение на рак в терминална фаза на бизнеси, ударени с цялата сила на пандемията, които и преди нея не са били в цветущо здраве. Мораториумът предпазва и тях, и банките, от изписването на кредитите им като лоши, но фалитите така или иначе няма как да бъдат избегнати.


Дори и без мораториум, при невъзможност на клиент да си плаща, банкерите биха направили същото с разликата, че това би им коствало повече усилия и време, тъй като няма да има универсален подход. 


 

Междувременно се надигнаха 


гласове, че мораториумът е невалиден


защото трябвало да се въведе със закон.
Христов отхвърли смисъла на тези коментари. Според него - по инструкциите на Европейския банков орган, мораториум може да бъде реализиран по два начина. Ако се прави частен мораториум, то банките предлагат „протокола” за него, а БНБ в унисон с изискванията на ЕБО го приема. Това, според Христов е по-добрият начин, защото е по-бърз като реакция, а и се реализира на високо техническо и професионално ниво, което няма как да се случи при евентуални политически прения по конкретен закон  в парламента.
Вторият вариант - с приемането на закон от парламента, би разводнил проблема.

Оказа се, че позицията на Христов не е глас в пустиня. Редица търговски банкери казаха в лични разговори, че съня на мораториума не може да продължава до безкрайност, защото един ден ще се събудим с много лоши кредити. Освен това, те очакват през 2022- 2023 г. да има вдигане на лихвите по кредитите, защото ще се увеличи провизирането, а и рисковата премия по заемите.

Предшественикът на Христов на поста в БНБ – Емил Хърсев, е още по-краен. Интересът на гражданите е всеки да си връща кредитите, които е взел от банките. Няма интерес на гражданите някой да вземе пари и да не ги върне, защото това са парите на самите граждани.


"Дълбокият интерес на всички хора е да има работещ бизнес, да има банкова система и да има финанси, договорите трябва да се изпълняват", каза Хърсев.

Но финансовия сектор се притиска да замразява кредити и да даде възможност на кредитополучателя да се измъкне, включително и да го доведе до престъпната мисъл да не върне кредита, добави той.

Хърсев подчерта, че затова се правят и стрес тестовете на банките, за да е ясно какво се прави в кризи: 

"Икономиката работи с рискове, които трябва да се управляват рационално. Но това решение е абсолютно нерационално ", категоричен беше Хърсев и уточни, че не може за това, че няколко седмици не е работила икономиката да се удължи с година и половина на калпак връщането на кредитите.


"Това означава нарастване на риска и всяка от финансовите институции винаги оттук нататък да слага едни рискови компоненти в лихвите. Означава да плащаме много по-високи лихви, да имаме много по-труден достъп до кредит. Да преминаваме на много все по-дивашки методи на кредитиране".
По думите на финансиста 


Европейската централна банка говори за зелени схеми,


но в същото време сама признава, че не знаят какво да правят. Той подчерта, че европейските банки са по-зле от българските: "Статистиката показва, че банковите провали в Европа, средно, са значително по-сериозни от тези в България дори и след 90-те години".
Европейският банков надзор, според Хърсев, е просто един печат за сигурност. Така в инвеститорите се създавало усещането, че нещата при банките са под контрол, защото те иначе не вярвали.

 
 
Параметри
БНБ утвърди на 11 декември 2020 г. искане на Асоциацията на банките в България за удължаване на сроковете в мораториума върху плащанията. Промените са:
- удължаване на срока за подаване на искания от клиенти на банките за отсрочване на задължения – до 23 март 2021 г.;
- удължаване на срока за одобрение на тези искания от страна на банките – до 31 март 2021 г.;
- удължаване на крайния срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките – до 31 декември 2021 г., но не повече от 9 месеца
- въвеждане на изискване задълженията, обект на мораториум, да са били редовни или с просрочие под 90 дни към датата на подаване на искането за разсрочване;
- въвеждане на възможност задълженията, за които е било подадено искане за отсрочване преди 30 септември 2020 г., да могат да бъдат допълнително отсрочвани, като общият период на всички отсрочвания не надвишава 9 месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във