Банкеръ Daily

Финансов дневник

Монополисти и банки крепят най-високата лихва за забава в ЕС

Депутати настояват тя да падне наполовина за гражданите

Абсурдно е в България да се плаща най-високата лихва за забавени плащания в ЕС, това пита депутатът от „Демократична България” Мартин Димитров. И предлага да се намали тази санкция до средноевропейското ниво.  Специално за „БАНКЕРЪ” той напомни, че още през 2016 г. е поставил този въпрос в парламента. Орязването на наказателната лихва е гласувано дори на първо четене в пленарна зала, но тогава се е намесил ГЕРБ и промяната не е допусната до второ четене.

От ДБ предлагат лихвата за забава на плащанията да бъде намалена, 

спрямо сегашното й ниво. Особено, когато те са към топлофикационните, енергоразпределителните дружества и към доставчици.  Сега лихвата за забава се изчислява като към основния лихвен процент (ОЛП) се прибавят 10 процента. От ДБ предлагат формулата да е ОЛП + 4 на сто за гражданите, а за бизнеса да е ОЛП + 8 процента.

На въпрос кой слага прът в колелото на тази справедлива промяна вече десетина години, Димитров каза, че това са заинтересованите страни – комунални монополисти, мобилни оператори и банки. Това става лесно – чрез техните лобита в парламента. „Но да се събират огромни пари от това, че някой е забравил да си плати телефона или парното в срок е неморално, особено в най-бедната страна в ЕС”, категоричен е Димитров. Дисциплиниращият ефект на подобна логика често има в загробващ ефект. 

Той смята, че 

„обирджиите” отново ще се активизират 

при разглеждане на поправката в парламента, но вярва, че на политическо ниво промяната ще срещне разбиране и подкрепа.

Депутати от четирите управляващи партии декларират, че ще подкрепят предложението. Подобен проект е внесен и от ГЕРБ, което оформя сериозно мнозинство за приемане на поправките.

Законната лихва е регламентирана в Република България, но в действащото законодателство няма легално определение на това понятие. Това е заключение на правния портал на ЕС e-justice.europa.eu.

Съобразно правната теория „законна лихва” е тази, която не е уговорена (в такъв случай би представлявала неустойка), а се дължи по силата на нормативна разпоредба. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно уеднаквената от ВКС практика 

неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. 

Вземането за законна лихва следователно възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

В чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е посочено, че олихвяването на изтекли лихви (сложни лихви) става съобразно наредбите на Българската народна банка. Такива наредби обаче не са обнародвани.

С чл. 294, ал. 2 от Търговския закон е регламентирано, че при сключена търговска сделка и при изрична уговорка между страните е допустимо да се дължи лихва върху лихва.

 

Каре

За бързите кредити законовата лихва е императив

Наказателната лихва по своето естество всъщност е обезщетение за забава при парично задължение, коментират от atalaw.bg. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед диспозитивния характер на тази правна норма страните в общия случай могат да договарят обезщетение или неустойка за забава в по-голям размер от размера посочен в чл. 86 ЗЗД. Това е така обаче по отношение на парични вземания, произтичащи от различни от бързия кредит или потребителския кредит правопораждащи юридически факти.

По отношение на потребителския кредит в т.ч. и т.нар. „бързи кредити“ е налице специален на ЗЗД закон, а именно Закона за потребителския кредит (ЗПК), който регламентира задължителния размер на наказателната лихва. Съгласно чл. 33 от този нормативен акт при забава на кредитополучателя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този случай обезщетението за забава (наказателната лихва) не може да надвишава законната лихва. 

Следователно в случай, че в договор за потребителски кредит или т.нар „бърз кредит“ е предвидена наказателна лихва за просрочие по-висока от законната лихва, то тази разпоредба следва да се приема за нищожна

Наказателната лихва може да бъде изчислявана единствено и само на базата на просрочената сума, а не върху цялата главница, каквито договорки могат често да бъдат открити в договори за потребителски кредити. Прогласяването на нищожността на подобни договорки има за резултат отпадането в цялост на тези задължения, като е важно да се спомене, че същите не се заместват по право от разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД и кредитополучателят не дължи никаква наказателна лихва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във