Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МНОГО ПРИКАЗКИ, МАЛКО РЕШЕНИЯ

Люксембургската среща на съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), която се проведе на 7 октомври 2008 г., бе поредният международен форум, посветен на виленеещата на световните пазари криза. На нея, разбира се, присъстваше и финансовият министър Пламен Орешарски. Както обаче се случва на срещите на най-високо равнище през последния месец и на тази в Люксембург, се изговориха много приказки и се приеха много малко конкретни решения. Едно от тях е за увеличаване на минималния размер на гарантираните влогове от 20 хил. на 50 хил. евро. В момента, в който това стане част от европейското законодателство, България ще бъде принудена да го приеме, независимо дали някои политически сили са дали подобно предложение, или не. Подчертаваме това, за да е ясно, че не е коректно някои български политици да лансират като своя инициатива увеличаването на гаранцията по влоговете от 40 хил. на 100 хил. лева.
Участниците в заседанието на ЕКОФИН се обединиха около тезата, че всяка страна членка на ЕС трябва сама да прецени какви конкретни мерки да предприеме за стабилизиране на банковия си сектор, но трябва да информира за мерките останалите държави от общността. По отношение на дебатите къде трябва да се съсредоточи отговорността по надзора на глобалните банкови групи с широка мрежа от дъщерни институции в отделните страни от ЕС България застъпва становището за запазване правомощията на местните надзорни органи по отношение на дъщерните дружества и ограничаване размера на груповата подкрепа. Спазването на тези две принципни условия е гаранция за адекватната защита на потребителите в случай на финансова криза. И това е разумна позиция, като се има предвид, че изискванията за оценка на риска и за капиталова адекватност у нас са много по-строги, отколкото в други държави от ЕС.
За съжаление в информациите от срещата в Люксембург и дума не става за дебати около пакет от мерки за промяна в надзорните изисквания по отношение на оценката на риска и за повишаването на собствения капитал. А точно това са важните проблеми, от чието решаване зависи дали ще се сложи бариера пред възможностите в бъдеще да избухнат и други финансови кризи от рода на сегашната.
По отношение на гарантирането на влоговете страните от ЕС бяха оставени всяка сама да се справя със ситуацията. И резултатът е, че много държави обявиха 100% гаранция по влоговете. Чисто популистки ход, които има за цел да успокои спестителите. Едва ли обаче много хора си дават сметка, че той е резултат и от една много опасна и задкулисна търговска война за спестяванията на европейците. Всъщност един от мотивите за верижното обявяване на 100% защита на влоговете е опасението, че спестителите от държава, която не предложи такава гаранция, могат да прелеят парите си в банките на страна, обявила пълна защита. На практика пълното покритие на спестяванията е невъзможно и декларациите, че държавите дават подобни гаранции е на практика елемент на нелоялна конкуренция. За момента обаче това не важи за България заради слабата мобилност на парите на гражданите и фирмите. По важното за страната ни е наистина да се пребори за запазването на самостоятелността на надзорните си институции върху финансовите дружества у нас - банки, застрахователи, пенсионни и осигурителни компании. Защото за момента те подлежат на много по-консервативен контрол, отколкото аналогичните европейски структури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във