Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ми­зе­рен рас­теж и до­го­ди­на

Министърът на финансите Румен Порожанов е готов с базовия сценарий за разработването на проекта на държавния бюджет за 2015 г. и на актуализираната  средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017-а.

В сценария на фискалната рамка за периода 2015-2017 г. са отразени ефектите от неотложната актуализация на бюджета за 2014-а и променените очаквания за макроикономическото развитие през следващите години. През 2015 г. се прогнозира забавяне на реалния растеж на брутния вътрешен продукт до 1.2 на сто. За 2016-а и 2017 г. се очаква ускоряване на икономиката с по 2 на сто и 2.5 на сто.

Предвижда се дефицитът по консолидираната фискална програма за 2015 г. да е 3 на сто, а през следващите две години той да намаляла с по половин процент. Разчетите за приходите и помощите за периода 2015-2017 г. показват относително постоянно ниво спрямо БВП с тенденция за леко понижаване в границите на 36.8-36.2 на сто. Общите разходи на държавата и общините ще се свият от 39.9 на сто през 2015 г. до 38.2 на сто от БВП през 2017 година. Политиката по управление на държавния дълг ще продължи да  бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на падежиращия дълг, както и за поддържане на определени нива на фискалния резерв.

Първите критики за бюджетния сценарий за догодина Порожанов отнесе от Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). "Върви се в грешната посока при създаването на базата за бюджета за 2015 година", коментира той в ефира на телевизия Bulgaria on Air. Според него е притеснителното, че базата за бюджет 2015 ще бъде предложението за актуализацията на финансовата рамка за тази година, която вече е внесена в Народното събрание. Препоръката на експерта е министерствата да ограничат разходите си до размера на постъпленията, а не да ги увеличават.

"С тези приходи могат да се финансират много повече дейности от сега заложените. Като цяло за деветмесечието имаме с четвърт милиард лева повече постъпления, отколкото сме имали миналата година", поясни още той, позовавайки се на данните от изпълнението на бюджета на Министерството на финансите. "Когато приходите в бюджета не достигат, се ограничават разходите, а не се увеличават над планираните", коментира още Велев. Той посочи като пример разходите за сигурност и отбрана, които като процент са над средния в ЕС. Те могат да бъдат преструктурирани и така да се увеличат разходите за друга важна сфера, каквато е образованието.

Проектобюджетът за следващата година все още не се е задал на хоризонта, а по закон той трябваше да е готов до 6 октомври и вече да се съгласува по министерствата. А преди новия бюджет парламентът трябва да обсъди и приеме актуализацията на стария. Това, при сериозните разногласия сред политическите сили, едва ли ще приключи до средата на ноември. Най-смелите очаквания са бюджет 2015 да влезе в парламента в края на ноември и панически да бъде приет в последните дни на тази година.

Разбира се, в Закона за публичните финанси все пак е разписано какво се прави, ако депутатите не успеят да приемат новия бюджет до края на календарната година. Срокът се удължава с три месеца, а впоследствие може да се удължи допълнително със санкция на парламента. През това време държавата работи с приетия бюджет за изминалата година. По правило месечно може да се харчи една дванадесета от парите, предвидени в бюджета за предишната година.

 

 

Брюксел вдига вноската ни в ЕС бюджета

ЕС поиска от България, Ирландия, Гърция, Италия, Кипър, Латвия и Малта допълнителна вноска за общия европейски бюджет на стойност между 6.5 и 340 млн. евро за отделните страни.

Според бюджета на общността за 2014 г. националната вноска на България възлиза на 397.317 млн. евро, или 0.34% от общата сума на националните вноски на всички 28 държави членки (118.197 млрд. евро). Все още е спорно дали първото посочено число е за страната ни, или ще плащаме повече.

Всеки българин е получавал по 106 евро средногодишно нетна помощ от ЕС от началото на членството ни, след като се приспаднат вноските на България в общността.

Първи наскачаха най-ощетените. Британският премиер Дейвид Камерън атакува действията на ЕС по въпроса, като заяви, че експредседателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу не  е имал никаква представа за последиците от искането във Великобритания. Италианският премиер Матео Ренци също се противопоставя на увеличението на вноските.

Говорителят на Европейската комисия Патрицио Фиорили заяви, че допълнителната вноска е резултат от промяната в начина, по който ЕС изчислява брутния национален доход и не е политически мотивирана. С други думи, прибавянето на доходите от трафик на наркотици и проституция, ще струва на българския бюджет няколко милиона евро. Засега от наша страна няма реакция.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във