Банкеръ Weekly

Финансов дневник

МИСТИФИКАЦИИТЕ СЪС СМЕТКИТЕ НА ЦЕЦА ДИМИТРОВА

Голямо вайкане се извайкаха полицаи, следователи, прокурори около сметките на парнаджийския началник Валентин Димитров и около финансовите операции на майка му, 82-годишната баба Цеца. Подобна суматоха възниква и при всеки подобен случай на разкрития или съмнения за финансови далавери, присвоявания, корупция... А не се иска кой знае какво голямо вглеждане в числата от статистиката на БНБ в частта за депозитите на гражданите и фирмите. Първото, което прави впечатление, е, че личните влогове над сума над 50 000 лв. са едва 19 913 (от общо 10 227 967), но в тях са натрупани 2.5 млрд. лева. Очевидно, че ако се включват още един-два критерия за групиране, вече няма да е трудно да бъдат идентифицирани мнозина от съвременните герои на легалния престъпен труд - все пак проверката на една извадка от 20-тина хиляди души е напълно постижима задача.
Едва ли за органите на реда ще бъде проблем да проверят произхода на парите във всички тези влогове, като заедно с данъчните да установят дали собствениците им са платили дължимите налози върху доходите, от които са заделяни подобни спестявания. Още повече, че новият Закон за кредитните институции дава право на главния прокурор да има достъп до банковата тайна, без за това да му необходимо разрешението на съда. Подобно разследване може да има твърде интересни резултати и да установи, че Цеца Димитрова не е единственото лице, чиито пари в банките имат, меко казано, съмнителен произход. Ако обаче се намери човек, който иска да го направи. Някои по-критично настроени експерти веднага питат - ако се предприемат проверки в този финансов кръг, дали няма да стане прекалено светло около благосъстоянието на редица политически личности или около част от партии?!...
Банковата стабилност се крепи почти изцяло на спестяванията на населението. Това показват данните от статистиката на БНБ за шестте месеца на 2006 година. Според тях от 10 679.2 хил. броя депозити и сметки на граждани и фирми в банките 95.8% са на физически лица, а 4.2% на търговски дружества. По-различно е разпределението на парите в тези депозити и сметки. Но отново личните спестявания имат значително предимство пред тези на търговските дружества. В средата на годината всички средства на нефинансови институции и граждани в банките са били 18 025 млрд. лв., от които 37.9% са принадлежали на фирмите, а 62.1% - на физически лица.
Подобно разпределение въобще не е случайно. През последните две години и половина повечето големи кредитни институции у нас обърнаха специално внимание на привличането на повече спестявания от гражданите. Според банковите експерти, парите на населението са евтин и доста устойчив ресурс, който дава възможност на банките да планират дългосрочно развитието на кредитната си политика. Факт е, че буквално всяка седмица някоя от банките рекламира нов спестовен продукт или обявява промоция, свързана с увеличаване на лихвените равнища или с преференции по спестовните влогове. Прави впечатление, че в тези рекламни кампании се набляга на
възможностите, които предлагат дългосрочните спестявания
- тези между три и пет години. При тях годишните лихви са сравнително високи - между 6 и 8%, а повечето банки дават право на вложителите да получават натрупаните доходи по дългосрочните си спестявания на всеки три или шест месеца. Независимо от всички тези усилия обаче депозитите за срок над една година все още са минимална част от общия обем на вложенията на гражданите в банките - те са едва 15% от влоговете. Обяснението може да се търси във все още ниските доходи на населението. Факт е, че по-голямата част от гражданите не разполагат с достатъчно свободни средства, които биха депозирали в банките за по-дълъг срок от време. Подобни влогове е по-логично да се правят, ако осигуряват на собственика си месечен доход, който му позволява да живее от тези пари. При сегашните годишни лихви - между 6 и 8%, това предполага депозит от 50-60 хил. лв., който би донесъл от 300-400 лв. месечен доход. Разбира се, подобни влогове има, но те са незначителна част от общия брой на спестяванията. Отделно, че повечето притежатели на подобни суми най-вероятно биха предпочели да оперират с парите по-активно.
Според статистиката на БНБ в средата на 2006 г.
в банките има 19 913 депозита над 50 хил. лева
В тях се съхраняват общо над 2.5 млрд. лв., или средно по 127 хил. лв. в една депозитна сметка. Спестявания в такъв размер повече си заслужава да бъдат оставени на дългосрочен влог срещу лихва между 6 и 8% годишно. При тази доходност става въпрос за чисти приходи между 8 хил. и 10 хил. лв. на година, като тези пари, за разлика от трудовите възнаграждения, все още не се облагат с данъци.
Сигурно за повечето хора е интересно да узнаят кой може да си позволи подобни спестявания над 100 хил. лв. , че и повече. Отговорът на пръв поглед е елементарен: всеки който има месечен доход над 10 хил. лева. Подобни възнаграждения у нас получават висшите мениджъри в банки, финансови компании, големи фирми, както и хора със свободни професии, като например адвокати и лекари. Такива спестявания са в състояние да направят и хора, които са продали свои имоти, особено в атрактивни зони като Черноморието, ски курортите, или в София. Успешните финансови спекулации също могат да осигурят висок еднократен доход, който да остане на дългосрочен депозит в банка. Някои от взаимните фондове, чиито акции се предлагат на българския пазар през 2005 г., например отчетоха доход от 100-110 процента. Един заем за 100 хил. лв., вложен в акциите на подобен фонд, в края на същата година би донесъл между 200 хил. и 220 хил. лева. С половината от тези пари се погасява заемът, а другата може да бъде оставена на дългосрочен депозит.
Събитията от последните два месеца показаха, че някои
на депозит в банките са оставили суми с не съвсем законен произход
Изразяваме се по подобен условен начин, тъй като все още няма приключили съдебни дела, които категорично да казват, че въпросните спестявания имат криминален характер. Става дума за банковите влогове, които през последния месец се разбра, че са на името на майката на бившия изпълнителен директор на софийската топлофикация Валентин Димитров. Независимо че е на почтената възраст от 82 години, Цеца Димитрова е била засечена от властите, че се е опитала да изтегли от банкова сметка 140 хил. лева. От публикациите в някои всекидневници се разбира, че това не й е било за пръв път. Според в.Сега още през февруари 2005 г. Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) е била информирана, че майката на Димитров се опитала да изтегли от банка половин милион лева. Няма да коментираме финансовата култура на хората, които са накарали 82-годишната Цеца Димитрова да прави подобни операции. Само човек в крайна нужда или финансово неграмотен може да не знае, че ако гражданин иска да изтегли толкова големи суми от влога си, задължително трябва да направи в банката заявка за това един или два дни преди операцията. Което пък е равносилно на червен сигнал за цялата финансово-кредитна система. А ако правораздавателните органи вече наблюдават сметките на въпросното лице и на близките му, подобни действия са равносилни на самопризнание за вина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във