Банкеръ Daily

Актуализацията на бюджета

Милиони за икономически възход отиват при... пенсионерите

Който кара кола, но е пушач, нищо няма да усети

От 2.2 млн. пенсионери близо един милион са на минимална пенсия, която в момента, заедно с бонуса от 60 лв., е 430 лв. месечно. Тези хора сега ще получат пенсия от 467 лв., което е увеличение от 8.6 процента. Ако обаче пенсионер получава 1000 лв., то новата му пенсия ще е 1160 лв., т.е. увеличение от 16 на сто, обърна внимание бившият зам. финансов министър Георги Кадиев. Затова, допълни той, този 1 млн. пенсионери на най-ниска пенсия имат нужда от допълнителни мерки, било бонуси или ваучери за храна.

Но пари за планираната вече операция явно няма. И сегашният министър на финансите Асен Василев ще ползва за финансиране на двете увеличения на пенсиите – от 1 юли и от 1 октомври, които ще глътнат общо над 1.4 млрд. лв., част от аванса от Европейската комисия по плана за възстановяване и устойчивост. Това става ясно от публикувания проект за актуализация на Бюджет 2022.

От данните се вижда, че подобрението на данъчните приходи спрямо гласувания бюджет е само с 348 млн. лева. Още 240 милиона извънредни приходи ще дойдат от допълнителните дивиденти от печалбата на енергийните дружества заради високите цени. В същото време са разписани 

допълнителни разходи за почти 2 млрд. лв., 

от които над 1.4 млрд. лв. са за пенсии.

Липсващият милиард, който ще допълни приходната част, ще дойде от увеличен аванс от Европейската комисия по плана ни за възстановяване, обясни пред депутатите Василев. Целта е да се запази амбициозната инвестиционна програма в бюджета на стойност 8.2 млрд. лв., която към 30 април е реализирана на под 1 млрд. лева.

Асен Василев каза и бъдете сигурни, че ще го направи. Ама някой ще попита как така, с парите за „мариците” или с тези за батериите ще изхранваме пенсионерите? В нашия план за възстановяване са заложени конкретни мерки, които ще се финансират. Дори и по едно перо от дадена мярка да се „объркаме”, т.е. да отклоним парите в друг джоб, пада финансирането по цялата мярка.

Всъщност във финансите всичко е възможно. Кадиев смята, че парите като влязат веднъж в цилиндъра на Фискалния резерв могат да изскочат от там като неподозирани зайчета. Според него увеличението на пенсиите като нищо може да е една от изненадите.

Няма ли обаче Брюксел пак да ни се скара?

"Едва ли, смятам, че Брюксел ще си затвори очите за такава забежка”, отбеляза бившият зам. министър специално за „БАНКЕРЪ”. След това фискалният резерв ще се попълни с похарчената сума и тя ще бъде дадена вече на легитимни реципиенти.

"Такива хитринки можем да очакваме. Държавата се впусна в харчове и вече няма пари, свършиха”, посочи Кадиев.

В резултат на тези размествания приходната част на Бюджет 2022 ще се завиши с 1.65 млрд. лв., разходната – с 1.97 млрд. лв., а дефицитът ще се увеличи с 0.33 млрд. до близо 6.23 млрд. лв. или 4.1% от БВП. Докато в гласувания в началото на март бюджет "минусът" беше разчетен на 5.9 млрд. лева.

Таванът на държавния дълг ще нарастне от 7.3 млрд. на 10.3 млрд. лева. Така максималният му размер ще се повиши от 35.5 на 38.5 милиарда. Обяснението на Асен Василев е, че цели предварително финансиране на падежиращия дълг в началото на 2023 г., включително на външни емисии.

Прави впечатление, че Министерството на финансите завишава с около 1 млрд. лв. (532 млн. евро) държавногарантирания дълг, като средствата ще бъдат предоставени като заеми на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Въпреки предложенията за намаляване на ставката на ДДС на хляба до 0% в срок до 1 юли 2023-та, както и понижаването ѝ до 9% за парно и газ, министерството очаква

допълнителни приходи от ДДС в размер на 480 млн. лева.

Постъпленията от акцизи обаче ще се свият с 95 млн. лв. заради освобождаването от акциз на тока и газа. От данъка върху доходите на физическите лица също се очакват 230 млн. лв. по-малко заради ползването на данъчното облекчение за деца.

Актуализацията на бюджета е разчетена при 2.9% ръст на БВП и 11.6% инфлация в края на тази година.

То да са само пенсионерите, с мед да ги намажеш. Но от 1 юли до 31 декември гражданите ще ползват отстъпка в размер на 25 ст. на литър (кг.) при зареждане на бензин, дизел, втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан), предвиждат още промените.

За увеличаване на данъчните облекчени за деца, стана дума. Та откъде бюджетът ще трупа пари, за да покрие тези набъбнали разходи ли? От гол оптимизъм, че ще опровергаем снижаващите се външни прогнози за икономическото ни развитие ли? Или с преместване на тежестта от едни пазарни сегменти към други?

Това вече е в ход. Правителството обяви, че ще удари пушачите. Цигарите ще поскъпват всяка година от 1 юли поне до 2025-та заради повишение на акцизите за тютюневите изделия. Това предвиждат промените в Закона за акцизите и данъчните складове, предложени от финансовото министерство заедно с актуализацията на бюджета.

Сега

акцизът за цигарите е 109 лв. за 1000 къса

плюс 25% от продажната цена, но не по малко от 177 лв. за 1000 къса. Предложението е от 1 юли той да не е по-малък от 187 лв. за 1000 къса. Тъй като върху акциза се плаща и ДДС, още от средата на тази година цигарите ще поскъпнат средно с 24 ст. за кутия. Намеренията са в средата на 2025 г. акцизът да не е по-малък от 215 лв. за 1000 къса. Което предполага, че цените тогава ще са поне с 90 ст. по-високи от сегашните.

Наред с цигарите всяка година ще поскъпват пурите, пуретите и тютюнът за пушене. От 1 юли ще бъде въведен и акциз за течността в електронните цигари.

С една дума, който кара кола, но пуши – нищо няма да усети.


Дефицитът нараства до 6.2 млрд. лева

С актуализацията на бюджета, подготвена от Министерството на финансите, дефицитът в държавната хазна през 2022 г. ще нарасне до 6.228 млрд. лева. В момента е предвидено той да е значително по-малък – 5.9 млрд. лева. Като процент от брутния вътрешен продукт дефицитът ще остане 4.1 процента. Но заради високата инфлация и номиналният размер на БВП и на дефицита ще нараснат.

С актуализацията се предвижда увеличение и на държавния дълг. Максималният, който ще може да се поеме, ще е не 7.3 млрд. лв., а 10.3 милиарда. Допълнително набраните средства ще послужат за изплащане на държавен дълг през 2023-та, но заради все още по-ниските лихви, нови държавни ценни книжа ще бъдат пуснати още през тази година. За целта максималният държавен дълг към края на 2022-ра ще се увеличи от 35.5 млрд. на 38.5 млрд. лева.


Facebook logo
Бъдете с нас и във