Банкеръ Daily

Финансов дневник

Милиардна банкова печалба срещу изострен кредитен риск

Секторът впечатли с положителния си финансов резултат, но се очертават и предизвикателства

S 250 3bf55f26 df67 4a10 8e85 1bd559720df2

Банковият сектор отчете към деветмесечието на годината впечатляваща печалба в размер на 1.1 млрд. лева. По този начин банките успяха да спечелят повече към края на септември, отколкото през цялата 2020-та, когато положителният финансов резултат възлизаше на около 700 млн. лева.

Има няколко фактора за тази печалба. Сред тях са приходите от основна дейност, т.е. от лихви. Нетният лихвен доход за времето от януари до края на септември се покачва на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лв.) до 2 млрд. лв., което се дължи в голяма степен на по-ускорения ръст при отпускането на нови кредити, особено за покупката на жилища. Още по-сериозен принос имат нетните приходи от такси и комисиони. През деветмесечието на 2021 г. те са с около 150 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Най-сериозния фактор за положителния резултат обаче си остава свиването на разходите. И по-точно на обстоятелството, че на годишна база банките са заделили значително по-малко провизии, с които да покрият потенциално проблемни кредити. Според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 401 млн. лв. и размерът им е по-нисък с 227 млн. лв. или 36.2% в сравнение с този за деветте месеца на 2020 година. 

Впрочем тези тенденции е възможно да доведат до бъдещи предизвикателства. На тази мисъл навеждат няколко неща. На първо място прави впечатление, че свиването на разходите за обезценка на финансови активи изпреварва намаляването на необслужваните кредити.

От друга страна БНБ отчита и изостряне на кредитния риск. "Продължителното запазване на текущите нива на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове. Тези рискове могат да са под формата на увеличение на необслужваните кредити и на обезценките", предупреди неотдавна централната банка.

Едно от обясненията е свързано с несигурността около развитието на пандемията от COVID-19, която остава значителна, независимо от започналото подобрение в икономическата среда. Но по съществено като че ли е изтичането на мораториума по заемите. Към 30 септември общият брутен размер на одобрените кредити и аванси по реда за отсрочване е 8.890 млрд. лв., от които 6.921 млрд. лв. за предприятия и 1.969 млрд. лв. за домакинства. От това, разбира се, произтичат и съответните рискове. Макар че някои банки предварително провизираха по-големи загуби на базата на направени прогнози, скоро ще трябва да започне обслужването на всички заеми и от БНБ предупреждават, че при кредитополучателите с изтекъл мораториум необслужваните кредити са с по-висок дял. 

"Предвид на това, че към настоящия момент частният кредитен мораториум е изтекъл за съществена част от попадналите в обхвата му кредити, качеството на кредитния портфейл може да се влоши при потенциално отслабване на икономическата активност. Засега не се отчита съществена промяна в обема на необслужваните кредити, но по-високият им дял за кредитите с изтекъл мораториум спрямо нивото на съотношението за целия кредитен портфейл, както и регистрираното през 2020 г. нарастване на кредитите във Фаза 2 по МСФО 9, са признаци за изостряне на кредитния риск в сравнение с периода преди началото на пандемията", констатира централната банка.

Засилената кредитна активност, с която банките се опитват да компенсират влиянието на ниските лихвени нива върху приходите им, също се оказва повод за притеснение. Сегашните ниски лихви създават условия и за повишено търсене на кредити, в резултат на което кредитната дейност се разширява с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните заеми. На този фон цените на жилищата продължават да растат със сравнително високи темпове. Към 30 септември в брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 2.2 млрд. лв. до 73.7 млрд. лева. В този период конкретно ипотечните кредити са 13.513 млрд. лв., което е увеличение на годишна база с 16.2 процента.

Именно с цел да се засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциалното нарастване на необслужваните кредити и обезценките, през септември 2021 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% в сила от 1 октомври 2022-ра. При обявяването на решението си централната банка посочи, че е взела под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, като задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, а също и общото състояние на икономиката.

Точно ипотечният кредитен сегмент се очертава като най-съществен риск и за финансовите анализатори, и за БНБ. Особено при евентуално забавяне на икономиката, покачване на лихвените нива или спад на цените на имотите. Такива предупреждения вече идват и от Европейската централна банка. "Политиката на Европейската централна банка не може да пренебрегне скока в цените на имотите, който доведе до потенциално опасно надценяване. В момента цените на жилищата са надценени спрямо основните показатели в еврозоната. Това прави цените на имотите уязвими за бъдещи корекции надолу. Паричната политика не може да си затваря очите за подобни развития. Макропруденциалните политики по принцип са първата линия на защита, но все още те не са напълно ефективни", заяви преди дни Изабел Шнабел, която е член на борда на ЕЦБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във